Габреш /Габрес(и), Габрече,
Грабеш/ дн. Γαβρέσι
 |
| факсимиле от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото е разположено на 12 км северно от Костур, в
областта Корешча на двата бряга на Рулска река.
При преброяването от 2001 г. селото е център на тогавашната община
(дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория), по – точно селото Нови
Габреш, което се намира на левият бряг на реката.
 |
| състоянието на къща от стария Габреш |
За първи път селото се споменава в Османските данъчни
дефтери през 1530 г. Землището му е включено в Османската военноленна система.
Според документа в него има 54 пълни, 36 непълни (или ергенски) и 2 вдовишки
християнски домакинства. Приходът, който селото носи в държавната хазна е 5062
акчета.
 |
| стар надгробен паметник |
Следващото споменаване на селото
е в Османският поименен данъчен регистър от 1568–1569 г., където селото е
описано със своите 48 пълни и 2 непълни
домакинства. С изключение на едно всички останали са християнски. Приходът,
който то носи за държавната хазна е 5262 акчета. Освен земеделието, като
основна част за препитание е и животновъдството, тъй като от документа е видно,
че се плаща данък за търло и лятно пасище. Макар, че в землището на селото да се
отглеждат лозя и за направената шира, която се изчислява на 200 медри се плаща
данък, в селото може би е имало хан или станция за почивка и смяна на коне, тъй
като се плаща и такса за внесено вино. В землището на селото по това време
работят две воденици и две тепавици.
 |
| старата черква в селото |
Липсата на данни за духовно лице
или негов наследник навява на мисълта, че част от неговите жители са
пренасочвани към пустеещи „мъртви земи” в Македония, Мизия и Тракия. Като
потвърждение към тази мисъл навежда и простия факт, че изключвайки естествения
прираст, който би имало за тези близо 40 години, броят на домакинствата
значително намалява (особено на непълните). Липсата на сведения за признати
християнски бащинии, както и по-ранното му споменаване в Османските данъчни
архиви, навежда на мисълта, че селото е създадено може би в началото на XVI в.
 |
| една от уличките на стари Габреш |
През ХІХ в. Габреш е чисто българско село. В
"Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в
Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от
1873 г. Габреш е посочено като село с 38 домакинства и 115 жители българи.
В Пловдивската статистика селото се споменава под името
Габрече, което се състои от 58 къщи, в които живеят 215 българи.
Първото българско училище отваря врати през 70-те години на XIX в. То се оказва трън в
очите на Костурския гръцки владика Иларион и пристига в селото лично да го
закрие.
По всяка вероятност това става повод при неговото
владичество да бъде построена черквата „Св. Никола Нови”.
 |
| черквата "Св. Никола Нови" |
Според статистиката на Схинас през 1886 г. в с. Габреси
живеят 300 християни и има църква.
Теплов в своята статистика посочва, че селото се състои от
30 къщи, в които живеят 115 българи.
Според Веркович, къщите в селото също са 30, но в тях живеят
48 семейства, като съотношението между мъжете и жените е 152/144.
В статистиката си Ростковски или е пропуснал това село или
го е посочил като село в Биглишка нахия
под името Грабеш, в което има 95 къщи, в които живеят 480 албанци християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия
селото е посочено като Габрес.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Габреш има 455
жители българи християни.
В картата на Контоянис селото е посочено като гръкоманско с
училище.
Според Гунарис от 62 семейства, които наброява селото само
28 са гръкомански преди Илинденското въстание. Тази информация от страна на
Гунарис би трябвало да се приеме за вярна съобразно даденото обяснение по повод
убийството на Диньо Янакиев от неговите съселяни, защото единствен се
противопоставил за викането и приемането на гръцки свещенник в селото.
В дневника си В. Чекаларов посочва, че за първи път посещава
селото на 17.1.1902 г., за да изглади възникнали противоречия, по всяка
вероятност между членове на местното ръководство, но става ясно, че не остават
да пренощуват в него.
Според сведение на Драгумис, през май 1903 г. в околностите
на селото се намирал Чекаларов с 35 четника. Вярно е, че липсват страници за
целия месец в дневника на Чекаларов, но в селото той се намира на 23 и 24 март, където са привикани селските
комисии (ръководства на ВМОРО) от Апоскепския и Кономладски район. Четниците,
които са се намирали в селото е възможно да са били и повече, защото освен
неговата чета, са и четите на Иван Попов и Никола Андреев (Мокренски). Не се
знае точно и с колко човека е влязъл в Костурско – Борис Сарафов. В дневника си
Чекаларов е записал: „…веднага потеглихме
през планината за Смърдеш. Во планината направихме няколко военни маневри, изненадвания
на дружината, че аскери идват и пр.”
 |
| нещо като панорамна снимка на старо Габреш |
Според част от спомените на Лазар Т. Киселинчев известни
като „Страници от моя дневник” публикувани в „Сборник Илинден 1903 – 1926 г.”
на същата тази дата 24 април селската чета заедно с тези на селата Брезница и
Бесвиня трябвало да вземат участие в нападението над турските войски в гръб,
които са обсадили с. Смърдеш, в което се намирали съединените Костурски чети и
тази на Борис Сарафов. Задачата им е била да настъпят по пътя от чешмата
„Крайков” и да нападнат в гръб турските войски и да дадат възможност на
обсадените чети да излезат от обкръжението. Кисилинчев посочва този пункт като
трети за нападение в гръб на турската войска. Такива разпоредителни писма са
били изпратени няколко на брой, кои селски чети от къде да нападнат неприятеля.
Това дали е така, е трудно да се каже. В дневника си Чекаларов за датата 28
март е записал: „Видяхме
вече на около селото заобиколено! Аз веднага казах на Сарафов да застреляме
няколко души аскери, между които един офицер, понеже чухме неколко изстрела.
Сарафов ме спре и каза да чакаме да видим какво ще стане, да разберем турските
сили и най-после, те да ни открият огън. Аз послушах, веднага писах писмо за
Въмбел, дадох го на Ставровица Митрушева и тя со техното малко дете го изпрати
во Въмбел. Също се извести и чрез други човеци на въмбени, че сме обиколени и
да съобщат на другите села. Ние вече бехме сигурни, че ще ни стигне помощ.” По-нататък в дневника си посочва, че в помощ за излизане
от обсадата в различно време се включват четите на селата Въмбел, Косинец и
Дъмбени, но за други селски чети взели участие не споменава.
Според районирането при подготовката за предстоящото
въстание селото е включено в Кономладския район. Колко четници от Габреш вземат
участие в него за момента няма сведения. В дневника си за 29.8.1903 г. Михаил
Николов е записал: „Кономладската
центрова чета броеше до 15.8. - 116 души от 15 до 27.8. увеличи се с 33; Кономладската
селска чета - 37; новопристигнали четници от същият център- 21. Всичко 207
души.”
Колко от тези четници, които се отправят към Прилепско са
габрешани не може да се каже. По време на въстанието на 2 август селото е
посетено от В. Чекаларов и П. Кляшев.
След опожаряването на част от с. Поздивишча и ограбването му
на 23 август, дошлата от към Лерин редовна турска армия се отправила към
Габреш. Но там не са извършвани грабежи и палежи. Според някой това се дължи на
застъпничеството на Коте Христов Саров, тъй като го считал за село от неговия
район, но по вероятното е да се дължи на благосклонното отношение на Костурския
гръцки владика Германос Каравангелис.
 |
| спомен от старите къщи |
На 16 март 1904 г. селото е посетено от група гръцки офицери
начело с Павлос Мелас по въпроса за проучване на възможностите за изпълнение на
плана за Македонската борба. От селото той пише писмо до жена си Наталия, в
което я уведомява, че първата къща която посещават е дома на четник от четата
на Коте Саров от Руля. Според Мелас първоначло селяните били уплашени, но като
разбрали, че Коте е влязал в селото се успокоили, защото той бил причината то
да се спаси от опожаряване по време на Илинденското въстание. Били настанени в
къщата на гръкомана Калин. Четата била разпределена в три квартири. Но хората
не знаят гръцки. При това първо посещение било посетено училището, което Мелас
описва по следния начин: „ В 9, 30 посетихме селското училище. То се помещава в
доста голяма стая на първия етаж на стара къща. Стаята се отоплява с
голяма желязна печка. Всички ученици около 50 момчета и 6- 7 момичета до
11 годишна възраст Учителят е млад 25 – 30 годишен. Заплатата си получава от
костурския владика – 15 т. лири годишно. Той е женен и има три деца.Той говори
доста добре гръцки. Ръцете и лицата на всички бяха чисти, както учелниците и
тетрадките. Накарах 2 – 3 деца да четат и пишат...” Мелас споменава за
среща с първенците, където им било обяснено, каква ще е разликата между тях и
ВМОРО, чийто хора изискват само пари, за набавянето на оръжие и поддръжка на
четите, докато те ще дават оръжие безплатно за тези, които са съгласни да се
борят за свободата на Македония безплатно. На тази среща с първенците Мелас
цитира изказването на Коте Саров за разстоянието и разликата на пътя между
Гърция и България. Четата напуща селото на 20-ти през нощта.
Не е ясно, дали Павлос Мелас и Димитър Мишев споменават за
едно и също училище. Долу горе бройката на учениците е близка и числото на
ангажираните също отговаря. Но в писмо от 2 май 1904 г. на БТА – Битоля става
ясно, че на учителят Сандо Байов от Нестрам, не му се позволява да преподава в
селото през следващата година, тъй като неговите жители са се отказали от
Цариградската патриаршия.
През април 1904 г. БТА в Битоля Андрей Тошев посочва, че
селото като цяло е минало към Българската Екзархия.
На 8 ноември 1904 г. селото е посетено от силите на капитан
Рувас, който замества загиналия Мелас.
По данни на секретаря на Българската Екзархия - Д. Мишев през 1905 г. в селото има 600
българи екзархисти и функционира българско училище, където се обучават 53
ученика от един учител. Гръцката статистика от с.г. представя селото като
гръцко с 318 жители.
През месец август 1905 г. в околностите на селото стават две
сражения на чета на ВМОРО. Първото е с турската войска между селата Габреш и
Поздивишча. За второто има два източника на информация: гръцка и българска.
На 30 август 1905 г. става сблъсък между четата на Митре
Влаха и андартите край селото. Двама от андартите са ранени в станалото
сражение. Може би същото сражение има в предвид и Г. Константинов /Бистрицки/ в
притурката си към „Българско Костурско”: „Сражение
на българска чета с гръцка банда вън от с. Габреш. Убити 4 андарти и толкоз
пленени. Август 1905 година.”
През 1906 – 1907 г. в селото е поставен турски гарнизон от между
60 – 70 войника.
Според Вардас в началото на 1907 г. с. Габреш е изцяло
загубено за андартското движение, с изключение на семейство Далипи.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Габреш преди
Балканската война има 100 български
къщи.
 |
| печатът на основаното дружество |
След Илинденското въстание започва първата мигрантска вълна
от селото към Ноият свят – Америка. Установилите се преселници в Торонто,
Канада на 1.3. 1911 г. основават Габрешко спомагателно дружество.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. с. Габреш е вписано в област
Преспа и наброява 648 жители, от които 323 мъже и 325 жени.
През 1918 г. е посочено като самостоятелна община.
Според Милойевич в Габреш е имало 100 славянски къщи.
Според преброяването от 1920 г. в Габреш живеели 112
семейства. Броят на жителите бил 509 човека, от които 201 мъже и 308 жени.
В статистиката изготвена от Македоно-Българският ЦК в САЩ е
посочено като село в което живеят 1180 българи.
През 1926 г. селото е преименувано на Гаврос.
Според преброяването от 1928 г. селото наброява 405 жители,
от които 178 мъже и 227 жени. В селото са настанени седем бежанци след 1922 г.
Според проучване от 1932 г. в селото има 88 семейства и
всичките са със славянско самосъзнание, което навежда на мисълта, че
настанените бежанци са се преселили някъде другаде.
Между 1914 и 1919 г. 9 души от Габреш подават официално
документи за емиграция в България, а след 1919 още 7. В селото има едно
политическо убийство. Емиграцията между двете световни войни е значително
по-голяма от официалните данни.
През 1940 г. населението вече е 384 жители, а сградният фонд
е 94 сгради.
През Втората световна война Габреш попада в италианската
окупационна зона. В селото се създава Македоно-Български клуб към Оста. За
защита на населението от партизаните се създава чета към паравоенната
организация „Охрана” през пролетта на 1943 г., която съществува до края на
октомври с.г. В началото на 1944 г. селото е част от т.нар. „свободна
територия” на ЕЛАС и негова сигурна база.
 |
| из стари Габреш |
По време на окупацията 35 човека били вземали участие против
гръцката държавност. Всички те избягали през 1944 г. към България и Сърбия.
Известни комунисти и сепаратисти в този период били Наум
Пейос (Наум Пейов) и Михаил Керамицис (Михаил Кермедчиев).
Според статистиката от 1945 г. от 355 жители, 340 са славяноговорящи.
Според Колопулос 40 селяни напущат селото като сепаратисти в
началото на 1946 г. и се прехвърлят в Югославия.
Но повсяка вероятност това трябва да се е случило по-късно –
след средата на годината. Защото през пролетта на 1946 г. селото е обградено от
редовна гръцка армия. Заповядано е на жителите му да се съберат на мегдана в
Долната махала. На присъстващите мъже било наредено да се наредят в полукръг,
да клекнат на колене и да вдигнат на горе ръцете си. Няколко човека били
извадени от групата и започнали да ги удрят с предварително приготвените тояги,
отсечени от старото дъбово дърво от селското гробище. На 6 юни с.г. няколко от
жителите му са арестувани и отведени в жандармерийското управление в с.
Кономлади, където били подложени на мъчения. От нанесените побои от страна на
армията има и смъртен случай. Част от арестуваните са осъдени на затвор, от
който са освободени след края на войната.
 |
| спомен от старите къщи |
Според съобщение до ръководството на НОФ от 9.2.1946 г. на
Паскал Митревски с. Габреш спада към Дреновенския район и в него има изградени
организации на НОФ, в която членуват 8 човека, на НОМС с 10 човека и на АФЖ с 5
жени.
По време на Гражданската война в Гърция, 87 деца от Габреш
са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.
Настанените на територията на Югославия, сред които има деца
от Габреш са в Бела Црква, Войводина, домът просъществува от 1948 до 1952 г.,
след което част от тях са преместени във Валандово, Македония и в Дутовлье,
Словения, а някой от тях учат и в Скопие.
Според преброяването от 1951 г. жителите на селото били 447
жители. Това нарастване може да се обясни с настаняването на някой семейства от
изоставените съседни села.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в
Австралия, САЩ и Канада. Надморската височина, на която е
разположено селото е 820 м.
 |
| панорамна снимка |
В спомени, документи, книги и в интернет сайтова като
жители на това село се споменават следните лица:
Аазата, Павло – член на ВМОРО и на СК; глобен с
половин лира от районното ръководство на ВМОРО за бездействие и, че не се грижи
за напредъка на организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Андро, Кото - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Атанас, Мешо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Атанасиу, Димитриос – по време на гръцката
въоръжена пропаганда се включва като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Байов, Сандо – родом от Нестрам; учител; в
списък от 2 май 1904 г. изготвен от Българското търговско агентство в Битоля
става ясно, че в селото е забранено да се отвори българско училище поради
отказа им от Гръцката Патриаршия; може би него има в предвид в писмото до жена
си Павлос Мелас. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на
българите..., с.34./
 |
| Ангел Бесвински |
Бесвински, Ангел – за него споменава Христофор
Тзавелла, че е бил подвойвода в така наречената Костурско - Битолската чета
водена от Петър Христов – Германчето и влязла в Македония през Кюстендилският
пункт на ВМОРО на 15.11.1905 г.; прякорът му идвал покрай жена му, която била
певица и знахарка, родена в с. Бесвина; но името Ангел сред четниците няма
според списъка на въпросната чета. /виж: Тзавелла, Хр. Дневник на костурския
войвода..., с.142./
Бисков, Илия – в края на Гражданската война се
преселил със семейството си във Югославия; настанен във Войводина; изразил
желание до българското посолство да му бъде разрешено да се пресели в България.
/виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 101./
Битов, Лазар/Джон/ – по родители от Габреш;
жиеещ в Торонто, Канада; подпомогнал издаването на т.ІІ от спомените на Ив.
Михайлов в памет на баща си Н. Битов и на тъста си А. Лазов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІ,с.11т.ІІІ,с.10./
Битов, Никола
– емигрирал в
С.Америка през 1908 г.; установил се в Торонто, Канада; баща на Л.Битов. /виж:Михайлов,
Ив. Спомени, т. II,с.11./
Битов, Никола
– установил се да
живее в Торонто, Канада; подпомагнал издаването на т.ІV от спомените на
Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV,с.9./
Битова, Вана – съпруга на Н. Битов; живуща в Торонто, Канада; подпомогнала финансово отпечатването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,
Битова, Вана – съпруга на Н. Битов; живуща в Торонто, Канада; подпомогнала финансово отпечатването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,
т.ІV,с.9./
 |
| Кр. Битовски |
Битовски, Кръсте - роден е
през 1926 г.; през Втората световна война се преселва в Югославия и се
установява в Битоля; завършва Философския факултет, група история на Скопския
университет ; през 1965 г. защитава и докторска дисертация на тема
„Дейността на Пелагонийската митрополия (1878 - 1912)“ ; от 1967 г. работи в
Института за национална история, като научен сътрудник - редовен професор в
Сектора за проучване национално-революционното и освободително движение в
Македония в началото на ХХ в.; лежи две години в лагера Голи оток; след
излизане от затвора продължава да работи в Института за национална история;
автор е на много монографии и статии и на един том от многотомната „История на
Македония“; носител е на наградата на град Скопие „13 ноември“, както и
на републиканските награди „11 октомври“ и „Гоце Делчев“; умира в Скопие на 9
.І. 2009 г. /виж: Уикипедия – Кръсте Битоски./
Битовски, Левтер – бит от гръцките
войници на мегдана на Долната махала, обсадили селото през пролетта на 1946 г. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./
Бишкаро, Ставро – член на ВМОРО; противник на
четите. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.50,51./
Богоев, Н – възпротивил
се на реквизициите от гръцката власт, заради, което е арестуван. /виж: Генов, Г.Беломорска
Македония 1908-1916…, с.274./
Будина, Вангел/Ангел/ Василев – роден през 1870
г.; по националност влах; неграмотен; през 1895 г. е в четата на пор. В.
Мутафов и участва в акцията на Македонския комитет; от 1898 г. е четник в
Костурско, отначало при Коте Христов, а след това при В.Чекаларов и М.Влаха;
след Илинденското въстание е като войвода в Костурско и Преспанско;
обграден от турска войска , води цял ден сражение и когато свършва
патроните излиза на балкона на къщата и пред очите на турците се
самоубива през 1908 г. в с.Лънг, Преспанско. /виж: в.Илинден,1926,
бр.33; Николов, Борис Й. Вътрешна...,с.22; Дневник на костурския войвода…,
с.142./
Вана - името и е
съобщено от Кръстана Кизовска, като майка на Яни Стойков. /виж: Македонска искра, 1953,бр.10,с.4./
Вангел – братовчед Д. Далипис; ръководител на
гръцката организация в селото. / виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Васил – поляк на селото; също е бил и
чехлар; обещава да се запопи, за да може да бъде прогонен гръцкия свещеник от
селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.23,193,94./
Васил – дърводелец; гурбетчия в Гърция. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 93./
Васил – производител на въглища със стрико си Т.
Карпанджа; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 191./
Велко, Васо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Вим, Величко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Вълкашин, Мартин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Галено, Мато - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Гюрко, Стоян - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Гърдан, Мелко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Гърдан, Мешко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
 |
| Анастасиос Далипис |
Далипис, Анастасиос – роден през 1896 г.; втори
син е на Димитрис Далипис; след гибелта на баща му; всичките деца са
изпратени в Гърция; взема участие като доброволец в Балканската война макар, че
е само на 16 години; завършва Военната академия през 1917 г.; участва в Гръцко
– Турската война и е награден със златен орден за храброст; през 1923 г.
напуска армията и следва в Атинския политехнически университет; работи като
инженер - геодизист; избиран е за депутат от Костурско – Леринския район през
1932,1935 и 1936 г.; става член на профашистката организация „Национално
единение на Гърция”; по време на Итало – Гръцката война е заместник командир на
33 пехотен полк, където е ранен и получава втори златен орден за храброст; по
време на германското настъпление се намира на о. Крит, от където се отегля в
Египет при овладяването на острова от немската армия; през 1946 г. е избран за
четвърти път за депутат; губернатор е на Западна Македония по време на
Гражданската война в Гърция; умира след операция в Атина на 15.7.1949 г. /виж:
Уикипедия – Анастасиос Далипис./
Далипис, Атанасиос – син на Димитрис
Далипис, след смъртта на баща му е изпратен с цялото семейство в Гърция;
завършва Военна академия; взема участие в Гръко – Турската война, където загива
с чин лейтенант. /виж: Укипедия – Анастасиос Далипис./
 |
| Димитрис Далипис |
Далипис, Димитрис - истинското му име Тони
(Антон) Константинов Кехайов; първоначално е член на ВМОРО и взема участие в
Илинденското въстание; след въстанието се оттегля от организацията и се
прехвърля в редовете на гръцката въоръжена пропаганда в периода на Македонската
борба 1903 – 1913 г.; започва да си сътрудничи с Коте Христов(Котас) и Павлос
Мелас; през ноември 1904 г. е боец от четата на Г.Катехакис (капитан Рувас) ;
загива на 19 ноември 1906 г. заедно с андартския капитан Павел Киров в с.
Ошчима в сражение с четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха; според други източници
това става край с.Желево, а според трети сведения в Песодерския
манастир „Св.Троица”, предаден от комити. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.362,363,366; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.576; Борбите в
Македония ...,с.647; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Далипис, Флорос – брат на Д. Далипис; по време
на Македонската борба сътрудничи на Каудис и Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Дамовска, Санти
Алекси – родена през 1939 г.; отведена като дете бежанец в Югославия; била
е настанена първо в Бела Црква, Войводина; от учебната 1954/1955 г. е
прехвърлена в дом „11 октомври”, Скопие, за да продължи своето образование. /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци
од Егейска Македониjа во Jугославиjа…,с.155./
Деметер, Михо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Диклова, Стойка - арестувана на
6.6.1946 г.; отведена в жандармерийският участък в с. Кономлади, където била
подложена на физическа разправа. / виж: Пейов,
Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО
ГРЦИЈА…,с.128./
Димитри, Герк – двама човека се споменават в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Димитри, Драгош - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Димитри, Ковак - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./ # по всяка вероятност
са в роднинска връзка (може би братя или първи братовчеди), защото имената им
са едно до друго в описа.
Димко, Кото (или
Куно) - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Динев, Ламбро – член на ВМОРО и на СК; глобен с
половин лира от районното ръководство на ВМОРО за бездействие, и че не се грижи
за напредъка на организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 69,191./
Дичов, Тольо/Апостол/ - 15 години живял в Атина;
арестуван от турската власт в Солун по подозрение, че се прибира в родното си
село, за да участва в Илинденското въстание /виж: Дневник на костурския
войвода...,с.42./
Дичов, Наум – въдворен от югославските власти в
с. Крушовле, Сомборско със съпругата си; готов да се откаже от родителските си
права, за да могат двете му дъщери, настанени в Чехословакия, да бъдат взети от
сестра му В. Томова в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 137./
Дичов, Павле – роден през 1882 г.; емигрира в
САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Дичова, Ангелина - въдворена от югославските
власти в с. Крушовле, Сомборско със съпруга си и е готова да се откаже от
родителските си права, за да могат двете и дъщери, настанени в Чехословакия, да
бъдат взети от леля им В. Томова в България. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина,..., с. 137./
Дъмбенарят, Нико - член на антибългарския
комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./
Запрянов ( Зепрен), Илия - емигрирал в САЩ през
1916 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Зисо, Илия – емигрирал в САЩ през 1906 г.; при
пристигането си на о. Елис, декларирал, че е македонец. / виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Золумов, Никола Гиров – роден в Софлу; по
родители от Габреш; емигрирал в С. Америка; установил се в Торонто, Канада; подпомогнал
финансово издаването на т.ІІ и т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив.Спомени, т.ІІ, с.12 и т.ІV,с.10./
Илиев, Ставро - емигрирал
в С. Америка; установил се да живее в Торонто, Канада; подпомогнал финансово
издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени, т.ІІІ,с.11;т.ІV,с.10./
Илиев (Илия), Стоян - емигрирал в САЩ през 1916
г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Илов (Ило), Тисо - емигрирал в САЩ през 1909 г.
и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Йорго, Станко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Карпанджа, Танас – производител на дървени
въглища. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с. 191./
 |
| Апостол Керамитчиев |
Керамитчиев, Апостол – роден през 1913 г.;
завършва гимназия в Костур;следва класическа филология, археология и история в
Солун и София; взима участие в партизанското движение във Вардарска Македония;
в периода 1957 – 1979 г. работи в Археологическия музей в Скопие; умира през
1997 г. в Скопие. /виж: Македонска енциклопедија..., т. І, 687./
 |
| М.Керамитчиев през 1948 г. |
Кизов /Кизевски/, Иван/Ванчо/ – арестуван през юли (или на 5 юни) 1946 г. от
нанесеният му побой в полицейското управление, починал; тялото му било
подхвърлено пред вратата на къщата му (или роднините му били повикани да го
отнесат в къщи преди да почине). /виж: Андоновски, Хр. Вистината за Егејска
Македонија…,с.163; Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ
И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./
Кизов, Кръстьо – емигрирал и се установил да
живее в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,
т.ІV,с.11./
Кизов, Лабро – четник от Котевата чета; убил
съселянина си Д. Яневски . /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.256,265,266./
Кизова, Райна – съпруга на Кр. Кизов, живееща в
Торонто, Канада; финансово подопомогнала издаването на спомените на Ив.
Михайлов със съпруга и децата си./виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.11./
Кизовска, Кръстана – след
края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; установила се да жшвее в
гр. Легница; изпратила съобщение до в. Македонска искра, че търси информация за
роднините си. /виж:
Македонска искра, 1953,бр.10,с.4./
Кизовски, Георги – на
25.3.1948 г. е евакуиран в Чехословакия; по-късно се преселва в Канада и се
установява в Торонто; през 2002 г. е бил интервюиран от Ристо Стефов; член на
Организационният комитет на децата-бежанци за Канада. /виж Стефов, Р. Сведоштва на некои од македонските „деца-бегалци” –
Годишен зборник2010, Универзитет „Гоце Делчев”Штип, с.107./
Киримиджиев, Мельо – емигрира в Канада;
установява се при зет си Тольо Скендеров и сестра си Митра; става един от
първите проводници на македонизма в българската диаспора в Канада. /виж:
Шклифов, Бл. Диалектни текстове...,с. 30./
Ки(р)ко, Петко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Киров, Ването – член на ВМОРО; ятак. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 75./
Ковач, Михо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Ковач, Пейо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Койко, Иван - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Койко, Пейо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Колето – съдържател на хан в Костур; член на
ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 31./
Кондракчията, Дичо – член на ВМОРО и СК; имал
спор със Ставро. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 67,69,202./
Кондракчията, Ставро – член на ВМОРО и СК; имал
спор с Дичо. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 67,69./
Костов (Коста), Никола - емигрирал в САЩ
през 1907 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Кралева, Мария - емигрирала в САЩ през 1923 г. и
при пристигането си на о. Елис декларира, че е българка. / виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Кръстовски, Димитър – емигрирал в С. Америка;
установил се в Торонто, Канада ; подпомогнал финасово издаването на т.ІІ,ІІІ и
ІV от спомените на Ив.Михайлов./виж: Михайлов, Спомени, т.ІІ,с.13;
т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./
Кръстовска, Веса – съпруга на Д. Кръстовски;
живееща в Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на ІV том от
спомените на Ив. Михайлов.
/виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.11./
Кузов, Васил К. - глава на 4-членно семейство; бил е член на
ВМОРО и на СК; заплашван от гърците с убийство; заплатил 100 златни турски лири
на агента на гръцката Обществена безопасност, същевременно и училищен инспеткор
в Битоля, за да може да получи разрешение да замине през Солунското пристанище за
Америка, от където се е завърнал в България; семейството му идва при него във
Варна на 8.12.1916 г.; имотът му бил разграбен от гръцки и френски войници. /виж:Райчевски, Ст. Бежанците от Македония и
техните братства в България…,с.304./
Лазаров, В. – екзархист; убеждаван да приеме
Гръцката Патриаршия. /виж: Генов, Г. с.274./
Лазов, Атанас – емигрирал в САЩ; установил се
във Форт Уейн, Индиана. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІ,с.11./
Ламбро – четник от четата на полк. Ан. Янков;
загинал в сражението на Бобитските стени. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.164./
Лесковски, Лазо – член на ВМОРО; глобен
с 20 гроша от районното ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за
напредъка на организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.69./
Лесковски, Ристе – член на ВМОРО; глобен с 30
гроша от районното ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за
напредъка на организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.69./
Макриева, Лена – арестувана на 6.6.1946
г.( или през юли с.г.); отведена в жандармерийският участък в с. Кономлади,
където била подложена на физическа разправа. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И
ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128; Андоновски, Хр. Вистината за Егејска Македонија…,с.163./
Манчо, Тихун - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Марков, хаджи Благой – емигрирал в С. Америка;
установил се в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на т.ІІ,ІІІ и
ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІІ,с.13;т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.12./
Марков, Георги – емигрирал в Канада; установил
се в Торонто; в негова памет синът му х.Бл.Марков дарява пари за отпечатването
на т.ІV от спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.І.,с.12./
Марков, Емануил - емигрирал в САЩ през 1916 г. и
при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Маркова, Лоза – дъщеря на Л. Филев; съпруга на
х.Б. Марков; подпомогнала финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.12./
Мелко – поляк в Габреш; бит от турски войници и
отведен в Костур, но бил освободен преди да стигне до града, защото се намесели
Габрешките жени. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 104./
Мило, Думич - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Мило, Никола - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Мило, Радич - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Митан, Стамко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Михо, Митан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Накев, Димитър – живущ в Торонто, Канада;
подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т. IV, с.13./
Накева, Вана – живуща в Торонто, Канада със
съпруга си Д.Накев; финансово подпомогнала издаването на спомените
на Ив. Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.
Спомени,т.ІV,с.13./
Нако, Ексино - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Насо – бакалин в Костур; родом от Габреш. /виж:
Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.590./
Никифор, Станко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Нико, ? - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Нико, Гьон - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Нико, Йорго - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Никола, Мартин - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Никола, Тихан - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Новачков, Атанас - участник в Гражданската война
в Гърция на страната на ДАГ; след нейният край емигрира с майка си в Полша;
около 1955 г. се установява с нея в България; жени се за Екатерина
Чекаларова. /виж: Спомени от Екатерина Чекаларова Новачкова за баща и
Васил Чекаларов - в: Отрязаната глава..., с.233./
Новачков, Борис – емигрирал в С. Америка;
установил се да живее в Торонто , Канада; подпомогнал финансово издаването на
спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14./
Новачков, Васил – установил се да живее в
Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.IV,с.13./
Новачков, Лазар – синът му Атанас се жени
за дъщерята на Васил Чекаларов – Катя в София. /виж: в. Новинар,
9.9.2006 г.; Отрязаната глава..., с.247 /
Новачков, Стасе – емигрирал в С. Америка;
установил се в Торонто, Канада; подпомогнал финансово издаването на спомените
на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.14./
Новачкова, Мария /Пенчо/ - установила се да
живее в Торонто, Канада; подпомогнала финансово издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Споамени,
т.ІV,с.13./
Новачкова, Дана - майка на Ат. Новачков; след
края на Гражданската война емигрира с него в Полша, а по - късно се установяват
в София. /виж: Отрязаната глава..., с.247./
Новачкова, Милка –установила се да живее в Торонто,
Канада; подпомогнала финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов./виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13./
Павурджията, Ване – коджабашия; гръкоман. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,
с.193,194./
Пандов, Гиро Яне – роден през 1891 г.; емигрира
в САЩ през 1910 г.; според Д.Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Панчаровски, Васко – роден през 1932 г.; изведен
е от страната по време на Гражданската война, като дете бежанец; настанен е в
Чехословакия, където завършва история и география в Пражкия университет;
емигрира в Канада; инициатор за сформирането на сдружението на децата бежанци
от Егейска Македония в началото на 90 – те години на ХХ в; умира в Торонто на
11.4.2009 г. /виж: Дневник, 12.4.2009.; Утрински вестник, 22.4.2009./
папа Митрос - гръкомански свещеник; по
време на гръцката въоръжена пропаганда се включва като съветник към отряда на
капитан Каравитис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./
Пападопулос, Петрос - емигрирал в САЩ през 1916
г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. / виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Папалазару, Стамати – гръкоман; адвокат в Атина;
председател на комисия. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.611./
Пейо, Гецо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Пейо, Доно (или Дуйо)
- споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Пейо, Пройко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Пейо, Хрис - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Пейов, Васил – отбил
военната си служба в 28-ми полк в Кожани, заедно с Паскал Митревски. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и
неговото време (1912-1978)…,с.13./
 |
| Н. Пейов в Битоля през 1948 г. |
Петри, Михо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Петров, Нико - член на антибългарския комитет
организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В.
Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./
поп Димитър – според Георгиос Макрис, е един от
виновниците за гибелта на Павлос Мелас. / виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./# папа Митрос и поп Димитър,
трябва да са едно и също лице, но информацията е коренно противополжна.
Попов, Димо – член на ВМОРО; глобен с една лира
от районното ръководство на ВМОРО за бездействие и че не се грижи за напредъка
на организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Ралев, Лазар - емигрирал в С. Америка;
установил се в Торонто, Канада; подпомогнал издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІ,с.15;
т.ІV,с.13./
Ралева, Цвета – установила се да живее в
Торонто, Канада; подпомогнала отпечатването на т.І. от спомените на Ив.
Михайлов в памет на съпруга си Л. Ралев. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13./
Ратко (Ранко, Райко),
Петри - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като
глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.60./
Ратко, (или Ранко,
Райко), Стойо - споменава се
в османски данъчен регистър от 1568/1569
г. като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Робовски, Пандо - арестуван на 6.6.1946
г.; отведен в жандармерийският участък в с. Кономлади, където бил подложен на
физическа разправа. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./
Робовски /Робов/, Ристо /Христо/ - арестуван
на 6.6.1946 г.( или през юли с.г.); отведен в жандармерийският участък в с.
Кономлади, където бил подложен на физическа разправа. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И
ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128; Андоновски, Хр. Вистината за Егејска
Македонија…,с.163./
Робовски, Тодор - арестуван на 6.6.1946
г.; отведен в жандармерийският участък в с. Кономлади, където бил подложен на
физическа разправа. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./
Ромпов, Никола – арестуван през юли 1946 г. /виж: Андоновски, Хр. Вистината за Егејска
Македонија…,с.163./
Скендеров, Благой – живеещ в Торонто Канада;
подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си,
брат си и снаха си. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13-14./
Скендеров, Борис - живеещ в Торонто
Канада; подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на
родителите си, брат си и снаха си. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.13-14./
Скендеров, Ванчо – починал в следствие на побоя
нанесен от редовната войска обкръжила селото на 30.V.1945 г. /виж: Даскалов,
Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Скендеров,Тами - живеещ в Торонто Канада;
подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си,
брат си и снаха си. /виж:Михайлов, Ив.Спомени,т.ІV,с.1314./
Скендеров, Тольо – емигрирал в С. Америка;
установил се да живее в Торонто, Канада, в чиято памет синовете му правят
дарение за отпечатване на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов,
Спомени, т.ІV,с.13-14; Шклифов, Бл. Диалектни текстове...,с.30./
Скендеров, Трайко - живеещ в Торонто Канада;
подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си,
брат си и снаха си. /виж:
Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.1314./
Скендеров, Христо - живеещ в Торонто Канада;
подпомогнал издаването на спомените на Ив. Михайлов, в памет на родителите си,
брат си и снаха си. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,
т.ІV,с.13-14./
Скендерова, Митра – съпруга на Тольо Скендеров;
установила се да живее в Торонто, Канада, в чиято памет синовете и финансово
подпомагат издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив.
Спомени ,т.ІV,с.14; Шклифов, Бл. Диалектни текстове...,
с.30./
Скендеровски, Ванчо - бит от гръцките
войници на мегдана на Долната махала, обсадили селото през пролетта на 1946 г. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./#
името съвпада с Ванчо Скендеров, но годината се различава, този източник не
съобщава да е починал в следствие на побоя.
Собер, Никшо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Сотиров, Лазар – епитроп; член на ВМОРО;
председател на СК; освободен поради бездействие и водене на партизанство./виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Ста(в)ро /или Прин/ -
споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Ставров, Атанас – емигрирал в Канада, установил
се в Торонто; в негова памет синовете и жена му даряват пари за отпечатване на
спомените на Ив. Михайлов./виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.14./
Ставров, Кръстьо – син на А. Ставров и брат М.
Ставров; живеещ в Торонто, Канада подпомогнал финансово издаването на спомените
на Ив. Михайлов, в памет на баща си. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т. ІV,с.14./
Ставрова, Цвета – живееща в Торонто, Канада;
заедно със синовете си Кръсто и Маноли подпомага финансово издаването на
спомените на Ив. Михайлов в памет на съпруга си А. Ставров. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени,т ІV,с.14./
Стамко – споменат
в спомените на Е.Фотева. /виж: Фотева,
Евд. До пеколот и назад…, с.124-125./
Стамо – един от участниците в убийството на
Динко Яневски. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 278./
Станко (Стойко) – един от 43 – та жители на
Костурско, които в началото на май се отправили на гурбет в Гърция и които били
нападнати от андартска чета в Конско; един от малцината оцелели, макар и да е
бил ранен. /виж: Марков, Г. Хрупицко..., с. 178; Райчевски, Ст. 1904 –
1906. Гоненията на българите..., с. 102./
Станко, Никола - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Стафло, Рафто - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Стериов ( Стаиро), Танас (Тоануси) - емигрирал в
САЩ през 1910 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou. net/
kastoria_gh_e.html./
Стойков, Димитри - името
му е съобщено от Кръстана Кизовска, като баща на Яни Стойков. /виж: Македонска
искра, 1953,бр.10,с.4./
Стойков (Стойкос),
Яни – името му е съобщено от Кръстана Кизовска. /виж: Македонска искра, 1953,бр.10,с.4./
Стоянов, Борис – войвода
на четата създадена към паравоенната организация „Охрана” по време на ВСВ. /виж:
Nick Trovsky,
Macedonia,s secret army: The IMRO Militia and Voluteer Battalions…,р.21./
Сюлейман, Мустафа - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, колкото да
се обработва с 1 чифт волове. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.60./
Тадо, Колька - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Тенекев, Апостол /Тольо/ - емигрира в Канада, Торонто; български емигрантски деец. /виж: Уикипедия – Габреш- Тольо Тенекев./
Тенекев, Лазар – участник в национално
освободителните борби; в негова памет племенника му Д. Кръстовски дарява
средства за отпечатването на ІV том от спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.11./
Тенекев, Лабро /Ламбро/ - роден през 1895 г.; внук на Лабро Кизов; емигрира в Канада през 1907 г.; успява
да развие успешен бизнес в Торонто; един от активните дейци на македоно-българската
емиграция в Новия свят; един от инициаторите за учредяването на МПО „Правда” –
Торонто, на което е дългогодишен председател; председател и на черковната
община към черквата „Св. Кирил и Методий”. /виж:
Уикипедия: Габреш – Лабро Тенекев./
Тенекева, Ляца /Ламбро/ - живуща в Торонто,
Канада; подпомогнала финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж:
Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV, с.14./
Тодор, Пейо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Толов, Яне – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ
през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Томова, Василка – изказала желание да осинови и
приюти при себе си двете дъщери на брат си Н. Дичов в България. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 137./
Трайко – четник от наказателната чета на Н.
Кузинчев по време на Илинденското въстание./виж: Ипр.,1983,кн.3,с.129./
Трайков (Трайко), Христо - емигрирал в САЩ през
1916 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
 |
| Ламбро Филев |
Филев, Ламбро – роден през 1874 г; през 1897 г.
заминава за Варна, където става член на ВМОРО; завръща се обратно в родното си
село и участва в Илинденското въстание, като четник при В. Чекаларов; след
въстанието е войвода на селската чета; през 1916 г. емигрира в Торонто , Канада;
член на македоно-българската черковна община „Св.Кирил и Методий” и МПО „Правда” - Торонто. /виж:
Македонски алманах, САЩ,1940, с.418./ с.418./ Филипов (Филип), Толе - емигрирал в САЩ през
1909 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Флоров, Пандо – емигрирал в Канада, живеещ в
Торонто; подпомогнал отпечатването на спомените на Ив. Михайлов, заедно със
съпругата си Пара. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІV,с.14./
Флорова, Пара – живееща в Торонто, Канада;
заедно със съпруга си П. Флоров подпомагат издаването на спомените на Ив.
Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени , т.ІV,с.14./
Фоте, Дине – член на ВМОРО и на СК; глобен с 30
гроша от районното ръководство за бездействие и не се грижи за напредъка на
организацията. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 69./
Ханджията Глигор – собственик на хан в
селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 192,193./
Хрис, Хреля - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Христов, Димитър ( Димитриос) - емигрирал в САЩ
през 1916 г. и при пристигането си на о. Елис декларира, че е българин. /
виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Христов, Костадин
/Коста Зверо/ - четник в съединената Костурска чета по време на
Междусъюзническата война; попаднал в плен на гръцката армия; съден от военнополевия
съд в Солун; осъден на 101 г. затвор; амнистиран през април 1914 г. /виж: Иванов, В. Отрязаната глава…,с. 390./
Череп, Станко - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
като глава на домакинство и жител на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.60./
Шолдов, Маноли Ставров /Стив Атанас Ставро,
Манол Ставров/ - роден на 27.9.1927 г.; през 1934 г. заедно с майка си Цвета
се приселват в Торонто, където баща му Атанас Ставров държи бакалия; посещава
черковното училище към македоно-българската черква „Св.Кирил и Методий”;
завършва колеж в началото на 50-те години; през 60-те години притежава футболен
отбор и участва в създаването Северноамериканската футболна лига; от 1965 г.
насочва вниманието си към отглеждане на коне за спортни надбягвания; от
началото на 80-те години участва в ръководството на хокейния отбор Торонто
Мейпъл Лийвс; носител е на орден „Канада”; подпомогнал финасово издаването на
спомените на Ив. Михайлов в памет на баща си А.Ставров; умира
на 24.4.2006 г.; погребан в гробището Маунт Плезънт. /виж: Уикипедия- Габреш – Стив Ставро; Михайлов,Ив.Спомени, т.ІV, с.14./
Шолдовски, Гьорги - бит до несвяст от
гръцките войници на мегдана на Долната махала, обсадили селото през пролетта на
1946 г. / виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.128./
Янакиев, Лазар – глава на 4-членно семейство, което се установява във Варна; в мотива си
пред комисията е записал: „Подтикнат от патриотизъм не можах да понеса гръцката
тирания. Не можехме да останем под новия ярем. Продадохме всички имоти и
дойдохме в свободна България. /виж:Райчевски,
Ст. Бежанците от Македония и техните братства в България…,с.304./#
по погрешка селото е записано като Габрин, Костурско.
Янев /Яневски/, Дине /Динкото/ – роден през 1868 г.; член на ВМОРО и на
СК; куриер; оглавявал разузнавателната група на селския комитет, чието основно
задължение през 1903 г. е било да следи движението на Костурския гарнизон; убит
от Котевата чета в навечерието на Илинденското въстание; противник на гърцизма;
Чекаларов предполага, че е убит по внушение на Г. Каравангелис, бил един от
твърдите противници на приемането на гръцки свещенник в селото. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 55,75,84,151,191-193,256,265,266,274;
Дневник на костурския войвода...,с.103,300; Освободителното движение в
Македония...,т.І, с.L;Илинден 1903-1953.Централен комитет на МПО…,с.18-19./
Яневска, Диневица – посрещнала четниците от
сборната чета на В. Чекаларов по време на Балканската война. /виж:
Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.478,479./
190.Янов, Илия – роден през 1893 г.; емигрира в
САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Няма коментари:
Публикуване на коментар