Костурски край 2 - с. Варибоб

Варибоб /Варбоб/

 

сателитна снимка на масива Мая е Веламарес, който е част от Грамос

В опита да бъде локаризирано мястото на с. Варибоб днес, неоценима помощ ми оказа г-н Евгени Димитров. Оказва се, че село с такова име има поне на пет известни до сега места на Балканския полуостров през XV – XVI в. Едно от тях е на о. Ебея, днешното с. Дафни, старото му име е Варбоб. Дори и днес в източна Атика има село Varympompi (на гръцки Βαρυμπόμπη). 

фрагмент от картата на Селишчев, където е посочено името
на селото Варибоб до гр. Пермети

В книгата си „ Славянское население в Албании”  А. Селищев, го определя вероятно като ироническо прозвище давано на жителите от съседите им. Според него това е  сръбско влияние, тъй като в техни  документи от XIII – XIV в. се срещат изброени селища като Чешигуз, Горигузица, Гладикоса, Прдикобила, Газивода и др. Но селото, което той посочва с това име е в района на Пермети, което се намира твърде далеч от Костурско. Селото съществува и днес. В областта Косово и Метохия по време на Османското владичество също е регистрирано селище със същото име.

Кръстю Йорданов във „Войнушката институция в българските земи през XV-XVI век” също споменава за съществуването на село с такова име.

За първи път името на селото се среща от поименния пълен Османски дефтер от средата на ХV век. То се споменава под името Варбоб, като част от вилаета Колонья, със 7 пълни и 1 вдовишко християнски домакинства. Приходът от селото, който влиза в държавната хазна е 311 акчета.

фрагмент от същата карта с предположение, че селото
се е намирало по всяка вероятност в масива Раздол

В Османския данъчен регистър от 1530 г. селото се споменава под името Варибоб от Костурската кааза. Според този документ землището му е включено в тимари и зиамети. В селото живеят 12 пълни, 2 непълни и 1 вдовишко християнско семейство. Приходът от селото за държавната хазна е 1093 акчета.

В поименния пълен Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото отново е изписано като Варибоб и е в Костурската кааза. В селото живеят 9 пълни, 2 непълни (неженени) и 1 вдовишко домакинства. Но едно от пълните домакинства, наскоро е приело исляма, всички останали са християнски. По всяка вероятност селото е съществувало преди включването на Костурско в пределите на Османската държава, тъй като има признати две християнски бащинии от султана. Приходът, който носи към държавната хазна е 2500 акчета. Толкова средства са предадени и на 4-ма мюсюлмани притежаващи земя по военно-ленната система, която се е обработвала от жителите на селото. Според платеният данък в землището на селото е имало малка воденица. Платената такса за внесено вино в селото, говори че може би в него е имало хан, или станция за смяна на коне. Спрямо средата на ХV в. броят на обложените с данък земеделски култури е увеличен, но наред със зърнените култури, жителите му са се занимавали и с градинарство и животновъдство. Прави впечатление твърде високата парична ефективност на домакинство – близо 42 акчета.

Запазването на броя на домакинствата, които обработват земята, липсата на данни за духовно лице или за негов потомък сред жителите му, навява на мисълта, че по всяка вероятност има пренасочване на излишната работна ръка, към други пустеещи „мъртви земи”, предоставени от султана на спахиите. За съществуването на вероятност от

такова пренасочване на работна ръка навява мисълта за промяната в имената на жителите на селото близо 100 години по-късно, тъй като сред албанските имена споменати като жители на селото се среща името на християнина Айдин, което е характерно за малоазийските българи, а също така и като глави на домакинства се появяват Димо и Йончо Стойо. Кога, как и къде изчезва населението на селото, за момента е трудно да се каже. Би могло да се предположи, че това е станало най-късно по времето на Али паша Янински, в края на XVIII или в началото на XIX в.

сателитна снимка на масива, границата и Грамос

Околностите, където се е намирало селото може би, просто оставя като спомен след себе си името си на един връх в планинския масив Мая е Валамарес в пределите на днешна Р. Албания на границата с Р. Гърция част от планината Грамос.

В документи като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Мехмед - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя равна на чифт волове за обработка земята; не е изключено, да е имал и призната бащиния от султана.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Айдин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който притежавал бащиния; след смъртта или изселването му, правата върху нея са предадени на Гого Деде. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Амуса – вдовица; споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Боге, Стойо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Герк, Гьин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./ # по всяка вероятност е син на Амуса, тъй като е споменат непосредствено след нея.

Гьин, Петко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Гон – двама човека се споменават като глави на домакинства и жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Гоце, Яно - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./ # по всяка вероятност е син на Гоце Русе.

Деде, Гого - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като наследил бащинията на Айдин. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Дидос - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Дока – вдовица; споменава се като глава на домакинство и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Дуко - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Коне /или Коте/ - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който притежавал бащиния; след смъртта или изселването му, правата върху нея са предадени на Гьин Никис. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Лазор - споменава се като глава на домакинство и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Леко - двама човека се споменават като глави на домакинства и жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век, том ІІ.., с.129./

Никис, Гьин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като наследил бащинията на Коне (Коте). /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Никис, Гьон -  споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Павел, Гьон - - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Русе, Гоце -  споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Стойо,  Димо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./

Стойо, Йончо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./ # по всяка вероятност е син на Стойо Боге.

22.Страто, Никола – споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.129./