Костурски край 2 - Българска Блаца

Българска Блаца /Блаца, Влаца, Булас/ дн. Οξυά

 

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото отстои на 15 км северно от Костур, в областта Пополе кол в малка котловина в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на запад е село Вишени, на 4 на юг Черешница, а на 7 на изток - Прекопана.                              

При преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).

Според Тодор Симовски селото първоначално е било колибарско.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Влаца или Вулгаровлацион е населено с 650 жители.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия  е посочено като Блаца и още като Булас.

В края на ХІХ в. Блаца е чисто българско село.

панорамна снимка на село Блаца

В " Етнография на вилаетите „Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Блаца е посочено като село със 160 домакинства и 470 жители българи.

В Пловдивската статистика селото е представено със 160 къщи, в които живеят 470 българи.

В статистика си Теплов е записал, че с. Блаца се състои от 150 къщи, в които живеят 590 българи.

Българското училище в селото отваря врати през учебната 1883/1884 г., което по всяка вероятност просъществува до учебната 1886/87 г. Според спомените на св. Златко Каратанасов, всички български училища в Костурско били закрити по решение на каймакамина Абдулрахман ефенди, а учителите са хвърлени в затвора. Училището е отново открито през учебната 1888/89 г.

Според Марко Цепенков в 1898 г. селото се състои от 100 български къщи.

В статистиката си Ростковски срещу името на с. Блаца е записал, че се състои от 82 къщи, които са обитавани от 377 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.

по улиците на селото

В началото на ХХ в. всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. Според Гунарис  през 1902 г. от 80 семейства, само едно се било обявило за гръкоманско, но през 1903 г. техния брой бил 30 гръкомански срещу 50 екзархийски. По всяка вероятност, тази негова информация се отнася за селото след

Илинденското въстание, когато войската,  която подпалила с. Вишени, същия ден опожарява и Б. Блаца.

При подготовката на Костурско за Илинденското въстание Българска Блаца е обявена за въстанически център към който спадат селатаЧерешница, Бабчор, Вишени, Шестеово, Апоскеп, Сетома, Тиолишча, Кондороби, Орман, Маняк, Костур и Прекопана. За войвода на Блацката центрова чета е определен Иван Попов. Във въстанието блачани участват с 27 въстаника (както в центровата чета - която до 15 август е брояла 122 човека, така и в местната селска чета).  Вземат участие във всички важни сражения станали по време на въстанието (в освобождаването на Клисура, Невеска, в сражението на Писодерската кула, Гулината и т.н.). Представители на блатченските въстаници вземат участие и в похода до Прилепско.

При опожаряването на селото населението избягало в мест. Рид, където било заобиколено от войската, и там били  извършени не малко жестокости. В близост до селото в гората били отвлечени 50 жени и моми от турските войници и били държани от тях 20 часа.

В селото били изгорели 70 къщи на 21.VІІІ.1903 г. А малко по-късно се  появили и хората на митрополит Германос Каравангелис, които раздавали заявления за преминаване към Гръцката патриаршия, с обещание за защита от турците. Според Н. Темчев в навечерието на Илинденското въстание селото е опожарено на  22.август. За да бъде изгорено селото не малка заслуга има именно митрополит Каравангелис, в своите спомени той пише дословно: „Хюсеин Хюсни паша по мое изискване и показване не изгори смесените села, нито гръцките, но само чисто българските…Българска Блаца…, двадесет и пет села вкупом…”                    

спомен от старите, но ремонтирани къщи на Блаца

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище, където се учат 46 ученика, обучавани от един учител..

Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско със 650 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Б. Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.Селото не се отказва от Екзархията до влизането му в пределите на Гърция след Балканската война.

Според списъка от  1913 г. в селото живеят 424 жители, от които 216 мъже и 208 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ срещу с. Бъл. Блаца за брой на жителите е записано 1230 българи.

 Според Милойевич през 1920 г. в селото живеят 55 славянски християнски къщи, но посочва, че преди Илинденското въстание къщите са били 100.

Преброяването от с. г . отчита 264 жители, от които 96 мъже и 168 жени, разпределени в 61 семейства.

През 1927 г. селото е прекръстено на Оксия.

В 1928 г. в селото има настанени 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция^. или според други данни 3 души.

Между 1914 и 1919 г. 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 218 жители, 104 мъже и 114 жени, В 1932 г. се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                   

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 277 жители, от които 144 мъже и 133 жени.

черквата "Св. Димитър" днес

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния Македоно-Български Комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.

Статистиката от 1945 г. посочва, че от 265 – те жители има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

През септември 1945 г. селото е било нападнато от бандите на Коларис и Пападопулос, по спомените на бежанката Виктория Панайотова от Вишени.

В организационните  структури на НОФ селото спада към Дреновенския район от Корешчанска околия, но в Докладната си до ръководството П. Митревски не посочва никаква бройка за организирани членове на НОФ, НОМС или АФЖ.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, което кара  173 души от жителите му да се изселят в социалистическите страни. Децата бежанци от селото са настанени предимно в Хърватска и в домът в Дутовле, Словения

След войната започва масова емиграция отвъд океана предимно  в Австралия, САЩ и Канада..                     

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 122 жители.

Днес на няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1200 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

архимандрид Павел Симеонов – делегат е на Първия църковно – народен събор от 1870 г. в Цариград; завършва семинарията в Халки;  още като ученик започва да работи за разпространението на българщината; подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в селото;

през 1876 г. е произведен в архимандритски чин; обикаля Костурска епархия и се бори с гъркоманството;  като дякон придружава екзарх Антим І във Видинската епархия в 1878 г. по-късно става гръцки владика. / виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.14,31; Петров,П. и Хр. Темелски, Църква и църковен живот..., kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html /

Анастасов, Кузман – роден 1884 г.; с І завършен клас; по време на Балканските войни служи във 2 рота на 9 Велешка дружина, 2Х.1912- 10.VІІІ.1913 г, награден с орден „За храброст” /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.22,66/

Башов/Бошев/, Михаил Петров – роден ок. 1824 г. (според Н.Темчев 1838 г.); при опожаряването на селото от турските войници при потушаването на Илинденското въстание е убит с щик на 21.VІІІ.1903 г. в селото; според Темчев е застрелян. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с274; Чекаларов, В. Дневник...,с295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Башов, Никола - споменат в спомените на Стефан Шклифов, на когото синът заминал за България и той заедно с жена си остават сами в селото; завещал имота си на Нико Бижогли. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Бижогли, Нико - споменат в спомените на Стефан Шклифов; бил е родом от Превеза женен е за Зойка Клячова; преди това е бил женен в Бапчор, но след смъртта на жена си пристига в Б. Блаца. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Блацки, Кръсто – участник в групата, която трябва да се включи в революционните борби на Костурско в предилинденския период водена от Ив. Попов; удавил се в р. Саламбрия. /виж:Архивите говорят т.25. Из архива на Гоце Делчев…, с. 165. /

Бутков, Глигори – оженил се  за годеницата на убития си брат Мане Бутков, по настояване на родителите си. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./

Бутков, Мане - убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството е била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17,18./

Бутков , Мано – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/ onoma/ metanastes.htm./

Буткови – род в селото; според спомените на А. Дамянов, къщата им била една от великолепните в селото. /виж: Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Буюкови – род в селото; къщата им се намирала в близост до чешма. /виж: Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Вангелов, Илко – роден през 1871 г. ; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274.; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Влаов, Методи – мобилизиран по време на Италияно-Гръцката война; предал се в плен на италиянците; от Италия като българин е изпратен в София. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221./

Влахът - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Гирувица - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.90./

Гйовева, Трифунка – родена през 1854 г.;  заклана по време на Илинденското въстание при нападението на турците над селото. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Голичеви  - род в селото; според спомените на А. Дамянов, къщата им била една от великолепните в селото. /виж: Македонска трибуна, 9 май 1935 г, бр.429./

Голичов, Пандо Костадинов – убит на 21.VІІІ.1903 г от турците, като тялото му е промушено с щик./виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,с295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Данаилов (Дамянов), Иван К. – учител в Мокрени през учебната 1903/1904 г.; убит край местн. Голям чифлик на един час път от Костур на 14.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34,57,96./

Дамянов, Димко - учител в с. Българска Блаца през 70 – те години на ХІХ в. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Дамянов, Константин – роден през 1850 г; български просветен деец; учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер, Цариград; дълги години учителства в Костуско (Б.Блаца, Черешница, Бобишча, Кономлади и Смърдеш) и Леринско (Зелениче и Лерин); през 1885 г. е вкран в Корчанския затвор под натиска на Костурския гръцки владика Кирилиос; след като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 г. е принуден да се изсели в България; установява се в Русе, където е починал през 1927 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък ..., с.79; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.35,;  Чекаларов, В. Дневник...,с.140,150; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27; Освободителното движение в Македония...,с. ХХ.; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, 27,32. /

Дачо – майстор – дърворезбар, изработващ украса на тавани. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.75./

Джайков /Джайкув/, Андрея - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.89./

Джайков, Ицо - споменат в спомените на Стефан Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 196,200./

Джиджин, Петре – убит край водениците до Костур, през 1916 г. от френските войници, заедно с поп Никола Чапов с обвинението, че е български шпионин. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 50./

Джогов, Константин - ръкоположен за екзархийски свещеник в Цариград през 1872 г. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с. 31./

Димитров, Васил - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Димитров, Глигор –роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димова, Кираца – отведена в гората и 20 часа подложена на обезчестяване от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Еневски, Спас Колев /Колита/ – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983, кн.3, с.127; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Иванов, Васил - успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml../

Иванов, Леонид - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Илия – андартски капедан, според спомените на Германос Каравангелис. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Коста В. Калканджиев

Калканджиев, Коста Василев  /Гори гащи/ – роден през 1880 г.; завършва с отличие Фенерското училище в Цариград;; след това с баща си се преселва в България; от 1900 г. е член на ВМОРО; през есента на 1902 г. заедно с Ив. Попов заминава за Костурско през Цариград-Атина; по време на Илинденското въстание е подвойвода блацката центрова чета; взема участие във всички сражения, които водят костурските въстаници по време на въстанието; оставен като човек, който да събира изгубилите се въстаници от различните селски чети в периода септември-октомври 1903 г.; един от последните напуснали Костурско през Гърция, където бил попаднал в гръцките затвори;  починал през юли 1936 г. в София (според Илия Биолчев на 19.8.1936 г). /виж: Ил. Илинден…, кн. 7(77), с.16; кн.8(78), с. 14; Чекаларов, В. Дневник..., с. 156,241; Дневник на костурския войвода...,с.94,299; Освободителното движение в Македония...,с. ХVІ.; Архивите говорят т. 25. Из архива на Гоце Делчев…, с, 45, 192,194./ # в основните източници се среща само като Коста Василев, може би да не бъде бъркан с Костадин Калканджиев от гр. Малко Търново.

Катин, Насе – роден около 1872 г.; член на ВМОРО; подвойвода при леринския войвода Дзоле Стойчев; отговарящ за Буфколският район преди младотурската революция. /виж:ИДА,1992,т.64, с.133./

Качандов - убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството му била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17./

Качандова, Циля – дъщеря на убития в Еловска бука”; омъжила се за Пандо Стумбов, според направената договорка между двете съпруги на убитите им съпрузи в „Еловска бука от андартите”; починала в Скопие. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.18./

Киров/Кириев/, Атанас/Насо/ Василев – ученик; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; бил е болен  и разсечен части в селото. виж: Ипр.,1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Клячова, Зойка - спомената в спомените на Стефан Шклифов, като омъжила се за Нико Бижогли от Превеза. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 200./

Колева, Киряка – отведена в гората заедно с 50 жени от селото и 20 часа била подложена на опозоряване по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Колигов, Стасе – отвлечен за откуп от хайдушката дружина на Митре Търпин и Христо Костевски. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Комитов, Анастас Колйов – роден през 1833 г.; промушен с щик по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Костандова, Катерина Василева – родена през 1900 г.; народна певица; правен е запис с нейни изпълнения от Николай Кауфман. /виж:http://musicart.imbm.bas.bg /karton.asp?zapisID=92./

Константинов, Васил – учил в Българската класическа гимназия в Битоля; учител в селото през учебната 1902/1903 г.   (виж: Ил.Илинден, 1934, бр.58,с.11; Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429./

Костадинов,Тръпче – роден 1828 г.; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13/

Кузмова, Анаста – родена през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузо  – който е отнесъл откупа за роднината си Стасе Колигов на хайдушката дружина; помъчил се да ги измами като им занесъл вместо 100 лири, 100 медни петаци и ги предал на потерджии; след това бил наказан от хайдутите като му отрязали носа и ушите. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Кулигув, Маньо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.87./

Личин, Васил – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, том ІІ и т.ІІІ. /виж: Михайлов, Ив.. Спомени, т.ІІ,с.16;т.ІІІ,с.12./

Манолов, Анастас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни служи в в 1 рота от 6 Охридсдка дружина,1.Х.1912-  10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.420,578/

Марков, Киро – роден 1909 г.; емигрирал в Австрлия със семейството си (съпруга, син и дъщеря), установил се да живее в Аделаида; починал на 4.5.1954 г.

Марков, Кузо – майстор зидар. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 190./

Марнова, Лефтерия К. - отведена като дете бежанец в Югославия; не е известно в кой от детските домове е била настанена, но е продължила образованието си през учебната 1949/1950  г. в Осиек, Хърватско. /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.114./

Митрев, Марко – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Накев/Власие, Влаше/, Стерйо – роден 1891 г.; промушен с щик от турските войници на 21.VІІІ. 1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13/

Наков, Христо – през есента на 1900 г. е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; по време на „Иванчовата афера” през 1901 г е арестуван  и лежи в Корчанския затвор; през 1903 г. е амнистиран и излиза от затвора; член на Българската църковно – училищна община; убит на 27.2.1905 г. /виж: М. Николов, Революционното движение...,с.56,84,159,172; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.96./

Николов, Стефан  - роден на 27.12.1860 г.; 12-13 годишен се заселва в гр. Фердинанд; работи като слуга в кръчма; взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”; няколко пъти е избиран за общински съветник; в периода 1897 – 1899 г. е кмет на града, през неговият мандат

е създадена градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.); умира на 23.9.1952 г. в Монтана. /виж: ogostanews. blogspot.com/2011/09/1897-1899.html./
Пандов, Димитър – роден през 1891 г.; ранен по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пандова, Деспа /Доста/ – родена през 1853 г.; ранена от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пандова,Тана – родена през 1889 г.; ранена по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пишмиров, Досо /Теодоси/Димитров  – убит от турските войници на 21.VІІІ.1903 г промушен с щик; според спомените на А. Дамянов е овчар и е убит извън селото, където се намирали „Пишмировите кошари”, овцете му били отведени; роден  ок.1823 или 1841 г. /виж: Ипр., 1983,кн.3,с.127; Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295.; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13; Македонска трибуна, 9май 1935 г, бр.429. /

Пишмиров, Пандо Николов  – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1848 г. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмирова, Дота – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.1983,кн.3, с.127./

Плястев, Стефо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127./

Кузо Попдинов

Попдинов, Кузо/Кузман/ - роден през 1875 г; дядо му е Василий - гръцки владика на Анхиало и Смирна; завършва гръцка гимназия през 1899 г. в Цотили, гръцки учител в родното си село; учител в българското училище в Черешница; във връзка с „Иванчовата афера” от 1901 г е арестуван и осъден на 101 г; лежи в Корчанския затвор; амнистиран през 1903; участва в Илинденското въстание като войвода на чета и ръководи Блацката центрова чета; след края на въстанието заминава през Гърция за Варна; през март  1904 г. заедно с Георги Христов прави опит да се завърне в Македония през Гърция, но са арестувани в Трикала; освободен през декември с.г. след застъпничество на българското външно министерство; в края на 1905 г. пристига с чета в Костурско; води ожесточени сражения с гръцките андарти; предаден, за да не бъде заловен се самоубива на 18.ХІ.1907 г. в с. Черешница; женен с четири деца./виж: в.Вечерна поща, 1908, бр.2291; в.Илинден,1924,бр.5; в.Македонска трибуна,1932, бр.302; сп.Ил.Илинден,1928-1929, бр.4,с.12;Борбите в Македония...,с.585; Хр.Силянов, Освободителните...,т.І, с.303; Четите...,с.39.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник..., с.298; Дневник на костурския войвода...,с.102,109; Марков, Г. Хрупищко…, с. 140./

Ристов, Петре – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Саферова, Нунта Атанасова /Томева/– убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Сеферов/Саферов/, Пантелей/ Панайот, Пандо/  – роден през 1891 г; студент, по време на Балканските войни служи първоначално в инженерно-техническата част на МОО, а по – късно в 1 рота от 5 Одринска дружина на МОО; след края на войната завършва образованието, а по – късно специализира; рисува предимно пейзажи; автор е на стенописите в българската църква в Истанбул „Св. Димитър“. починал през 1977 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.610;  http:|| bg.wikipedia.  org. |w|index.php?title=1467034 /

Стерьов /Стериов/, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки като десетар. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE% D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9 A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA% D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Стерьов /Стериов/, Пандо - убит от гръцките андарти на 23 юни в пл. Вич. /виж:  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Стефанов, Пандо – убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Стумбов – убит от андартите в м. „Еловска бука” във Вич; главата му след убийството е била отсечена. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17./

Стумбов, Андон /Доне/ - загинал по време на Италияно-Гръцката война. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 221./

Стумбов, Васил /Циле/ Манолов – син на Манол Стумбов; бил е ученик в българската гимназия в Битоля; бил пленен от Ване и Томе Римпапови с цел откуп; успял да се спаси. . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,20./

Стумбов /Сульов/, Манол /Нолето/ - имал воденица в близост до Черешница; бил нападнат от андартите с цел да бъде убит; след пленяването на синът му с цел откуп и успешното му бягство от похитителите се изселва в Костур.  . /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.19,20./

Турдиев/Стумбев/, Илйо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г ./виж: Ипр.,1983,кн.3 , с.127; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Христо – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Христо – кмет на селото; убит край с. Тихолища от неизвестни нападатели връщайки се от гр. Костур. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.56./

Христов, Иван - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118;  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Цалкин/Цалов/, Петър Кузманов – убит от турската войска при нападението над селото му на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295; . Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Пизмирис, Крис – емигрирал в Австралия; по всяка вероятност е бил член на МАНС; в. Македонска искра съобщава, че се е сгодил  на 25.1.1953 г. за Фани Джупанис – родом от Косинец. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.2,с.2./

Чалмов, Георги /Йорги/ Христов  – един от дърварите, който е сред групата заловени от андартите на Еловска бука във Вич; който по чудо останал жив (според друго свидетелство е бил ранен) и успял да избяга, след откриването на допусната грешка, на останалите дървари били отсечени главите. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…,с.17.; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118;  ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml. /

Чалмова, Елена Атанасова/Трифуновица/ – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1878 г. /виж: Ипр., 1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Ил. Илинден, кн.9(139),с. 13./

Чамнов, Вангел – роден през 1886 г.; убит при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Чамовски, Пандо В. – отведен като дете бежанец в Югославия; не е известно в кой от детските домове е бил настанен, но е продължил образованието си през учебната 1949/1950  г. в Самбор или Загреб, Хърватско. /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.112./

Чекамдонов, Иван – роден през 1840 г.; заклан от турските воници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Шапарданов, Атанас – през 1894 г. завършва деветия випуск на Солунската българска мъжка гимназия; от 1894 до 1897 г. учител в същата гимназия; главен учител в Устовското народно училище; активист на Тайното революционно братство, след сливането му с ВМОРО, става нейн член; убит е през 1901 г. от началника на Чепеларския революционен пункт Костантин Антонов. /виж: Караманджуков, Хр. Западно тракийските българи..., с. 41,108-112; Кандиларов, Г. Българските гимназии и основни училища в Солун…, с.83,92./

Шапарданов, В. - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Кузман Шапарданов

Шапарданов, Кузман Христов – роден през 1849 г; български просветен деец; учителства в тракийския гр. Фере; през 1877 г. е заподозрян в сътрудничество с настъпващите руски войски и е затворен; след освобождаването му учителства в с. Церово и в родното си Костурско (през 1883/84 уч.г. в Смърдеш); многократно арестуван и затварян поради конфликт с гръцките църковни власти; починал през 1893 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък..., с.98; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27,32; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)..., с.47.; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната …, с.27,32.  /

86.Шапарданов, Тома  Кузманов – роден през 1883 г.; син на К. Шапарданов; участва в Илинденското въстание; в периода 1904 – 1912 г. е учител в Костурско – Вишени, Б.Блаца, Загоричани, Куманичево; Издава календарче „Костур” за 1910 г.; в периода 1919 до 1936 г. се отдава на събиране на материали за Костурско и за тяхното публикуване; касиер на Костурското благотворително братство, а през 1937 г. дори е негов председател; починал през 1938 г.; погребан в Софийските централни гробища в парцел № 36. /виж: Чернески, Ч. Кой, как и защо разпиля..., с.52; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34.; sofiapomni.com/parcel.php?id=36./ 

Забележка: Информацията за имената на убитите на Еловска бука са дублирани, беше разпознат само Христо Георгиев Чалмов