Сетома/ Сетомо, Сетъмо, Сатома, Сатом,
Стоми /
дн. Κεφαλάριον
 |
| изглед от с. Сетома от 1926 г. |
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 6
км северно от Кастур. На 4 км на север е с. Шестеово, а на 4 североизточно с.
Тихолишча.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като
съставно в тогавашната община (дем) и префектура Костур (Кастория).
 |
| спомен от старите постройки в Сетома |
Първото споменаване на селото е в документи от 1445 г. под
името Сатома. В документи от 1530 г.
се споменава като Сатом, а в 1545 г. като Стоми.
В средата на ХV в. Османските
данъчни регистри със своите 25 глави на домакинства, двама неженени и три
вдовици. Общият приход, който носи селото
за Османската хазна е 1447 акчета.
Следващото споменаване н Османските данъчни регистри е през
1568/1569 г., като в него живеят 3 мюсюлмански семейства и 12 християнски
семейства, а също така и 4 неженени, от които един е мюсюлманин. Общият приход,
който носи селото за Османската хазна е 2000 акчета. Населението обработва
земите и на обезлюденото село Влашкарница или
 |
| спомен от старите къщи |
Около 1834 г. в селото била построена църквата „Св.Наум” ,
която според местни предания била посветена на св. Наум Охридски по инициатива
на седем семейства, които били дошли от Струга и се заселили в селото.
В " Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и
Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на
мъжкото население от 1873 г. Сетомо
е посочено като село с 65 домакинства и 220 жители българи.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. село Сетома е
смесено, в което живеят 150 християни и 250 мюсюлмани.
С това име е посочено селото и в картата на Генералния щаб
на Австро – Унгарската армия.
 |
| изглед от Сетома през зимата |
Според статистиката на Веркович селото се състои от 60
християнски къщи, в които живеят 90 семейства българи, като мъжете са 233, а
жените 222. В селото има и 24 мюсюлмански къщи, в които живеят 69 мъже турци.
В статистиката на Теплов с. Сетомо има 60 къщи, в които
живеят 220 българи.
Ростковски в своята статистика го представя под Сетама със
79 къщи в които живеят 130 турци и 153 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Сетъмо /Сетома/ има 190 жители българи
християни и 150 жители турци или помаци.
По време на Илинденското въстание от 1903 г. българското
население от селото взема участие в него. То попада организационно в Блацкия център. Тъй
като в досега публикуваните части от
дневника на Михаил Николов Розов (воден в периодът на въстанието), не е посочил
за съществуването на Сетомска селска чета, може да се предположи, че нейни
представители са влизали в Блацката центрова чета, която до 15 август е брояла
122 човека.
От друга страна до момента не са открити сведения, какво е
било отношението на мюсюлманската част от жителите на селото по време на
потушаването на Илинденското въстание, но логическо погледното при нападението
над с. Шестеово на 25 юли от войска и башибозук предвождани от Вежди бей и
юзбашията Караман бей, която потеглила от Костур и е минала през с. Сетома е възможно някой представител от селото да се
е включил в редовете на башибозука. Възможно е и при второто нападение над
селото, след сражението при Апоскеп на 31 август, отново да има негови
представители.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Сетомо има 320 българи екзархисти. Гръцката
статистика от с. г. представя селото като смесено гръко-турско с 200 жители
гърци и 250 турци.
Според свидетелства на Гръцката патриаршия християнското
население на селото е схизматическо ( екзархийско ) от 1903 г.
 |
| тялото на убития В. Малеганос |
При започването на гръцката борба за Македония по всяка
вероятност на селото се обръща особенно внимание. За да изкажем това мнение ни
навежда на мисълта факта, че по всяка вероятност като учител в това село е
изпратен с препоръка на Стефанос Драгумис - Василиос Малеганос от Костур. По
всяка вероятност, наред с опита да създаде селска организация в селото в
подкрепа на гръцката въоръжена борба, е възможно и да е събирал сведения, за
по-изтъкнати българи – екзархисти, за движение на българските чети от района на
Корешча и Пополе, които е предавал на гръцкия владика в Костур. Убит е на
14.2.1905 г. с множество прорезни рани. Макар да не е посочено убийството му
като мотив за нападението над с. Загоричане, близо месец по-късно, не е
изключено, да има връзка.
В района край селото са извършени и не малко убийства над
българи-екзархисти по поръчка на костурския владика Германос Каравангелис. Тези
убийства не са извършени от местното население, а от жервенци.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Сетома преди
Балканската война има 50 български и 20 турски къщи.
 |
| поглед към Костурското езеро в далечината |
След Балканските войни Сетома попада в пределите на Гърция.
В списъка от 1913 г. е посочено, че в селото живеят 408
човека и съотношението между мъжете и жените е абсолютно равно – 204.
През 1918 г. селото е обявено като самостоятелна община.
Според Милойевич в селото има 90 славянски – християнски и
60 славянски – мюсюлмански къщи.
 |
| спомен от старите къщш |
Населението по време на преброяването от 1920 г. се запазва
същото като през 1913 г. – 408, но интересното е в съотношението между мъже – жени е 177 – 231.
В селото има извършено едно политическо убийство.
В 20-те години мюсюлманското население на селото се изселва
в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция.
Според Пелагидис от селото са изселени 30 мюсюлмански
семейства, със 164 човека, и на тяхно място са заселени 25 бежански семейства,
от които 16 са от Мала Азия и 9 са Понтийски гърци.
През 1926 . селото е прекръстено на Кефаларион.
 |
| из убиците на Сетома |
При преброяването от 1928 г. се отчита, че в с. Кефаларион живеят 371
човека, от които 155 мъже и 216 жени. В това число на населението са 81 бежанци
заселени след 1922 г. Съотношението между мъже – жени на бежанците е 33/48.
Според статистиката от 1932 г. живеят 5 семейства с ясно
изразено славянско самосъзнание.
При преброяването от 1940 г. се отчита нарастване на
населението и то е 563, като съотношението между мъжете и жените е 261/302.
Сградният фонд на селото е 121 сгради.
Според статистиката от 1945 г. населението е 580 човека, от
които 290 са славяноговорящи.. По време на окупацията на Гърция 67 човека са
проявили антигръцки чувства. 30 от тях са емигрирали в Сърбия и България. Пет са
в затвора или подследствени.
По време на Гражданската война в Гърция част от жителите на
селото го напускат, а 50 деца от селото са изведени от комунистическите части
извън страната като деца бежанци.
По време на преброяването от 1951 г в селото живеят 311
човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 626 м.
В спомени, доскументи, книги и в интернет пространството
като жители на това село се споменават следните лица :
Абдулах, Гийван - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на един
чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Абдулах, Омер - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на
половин чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569
г. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Абдулах, Юсуф - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото, притежаващ земя равна на
половин чифт волове за обработка в Османските данъчни регистри през 1568/1569
г. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Алекса
- споменава се като жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Али, Ибраим – предал доброволно оръжието си на сборната
Костурска чета по време на Балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.444./
Андронико - споменава се като
жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Баин - споменава се като
бивш собственик на бащиния в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.,
която се обработва от селяните на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Бежан - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Бехрам - споменава се като
собственик на чифлик в землището на селото в Османските данъчни регистри през
1568/1569 г.; преди това земята е
влизала в тимар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Велихна - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Велко, Янко - споменава се
като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през
1568/1569 г. /виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Вигиков, Кръсто - детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Геле – еднорък ; член на ВМОРО; по време на
Балканската война бил изпратен за парламентьор за предаването на сетомските
турци на сборната въоръжена Костурска чета на В. Чекаларов. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 442,444./
Гийван, Реджеп - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя в Османските данъчни регистри през 1568/1569
г.; по всяка вероятност занимаващ се с
животновъдство или обработващ чужда земя /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Гилевски, Паскал – роден
на 1.7.1939 г.; през 1948 г. е изведен
като дете бежанец и до 1956 г. живее в Унгария, след което се заселва в Скопие,
където живее баща му; завършва философския факултет на Скопския
университет; от 1970 г. е член на
дружеството на писателите на Македония; през 1998 – 2002 г.е директор на
националната библиотека „Свети Климент Охридски“; член е на Унгарската академия на науките и
изкуствата и на Македонския ПЕН център; в политическо отношение е смятан за
близък до ВМРО - ДПМНЕ, както и за
българофил/ виж: Друговац,
М. Историја на македонската книжевност, Скопје 1990, с. 578.; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.31 – 32; http://www.plusinfo.mk/mislenje/941/Nashata-lustracija-e-nov-politichki-kriminal. /
Гопил, Гоин - споменава се
като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през
1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Григориос – според
доклад на Костурският гръцки митрополит Г. Каравангелис е бил ранен при
убийството на Ефтимиос Христу на 3 август 1906 г. в селото, от четата на Кузо Попдинов.
/виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94./
Гюро - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Дабижив - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./ Дервиш Али – споменава
се като собственик на два чифлика в землището на селото в Османските данъчни
регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548
./
Димо - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Димитри - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Димитри, Петко - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри
през 1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Димитри Петко - споменава
се като жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.;
ерген. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Динев /Динов/, Аргир
– роден през 1889 г;с основно образование; по време на Балканските войни е
доброволец в 12 Лозенградска дружина. /виж:Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.241./
Добре - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Йован, Хрис - споменава се като глава на домакинство и
жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Йорг - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Йорго - споменава се като бивш собственик на бащиния
Османските данъчни регистри през 1568/1569 г., която се обработва от селяните
на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже
и Велес…,с.119 ./
Киро, Симо - споменава се като жител на селото в
Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.; ерген. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Конде - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Костадинов, Ставро – роден
през 1877 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена
чета;20.ІХ.- 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.367./
Костов, Кольо – роден
през 1891 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена
чета; 12.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.с.373./
Кочов, Петър - детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Кузев, Аргир – първият,
който се занимава с проучване на Костурския говор и на оформящите се в него
области; установил се да живее в Пловдив и става член на Тракийското дружество
„Антим I” в града; избран е за делегат от дружеството за Осмия редовен
тракийски събор през 1924 г. /виж:
Шклифов, Бл. Костурският говор…, с. 10; Шивачев, Ст. Тракийската организация в
Пловдив…, с. 77./
Лебановски, Траян - детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Мано - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Мара – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Мелов, Русе - детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Менко - споменава се като
бивш собственик на бащиния в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.,
която се обработва от селяните на селото.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Михаил, Ставре - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри
през 1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Михос - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Музов, Стоян – детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Наумов, Иван - член
на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./
Нико - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Никола - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Николов, Васил - детето
му е било изтезавано, защото си говорело с други деца на български. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.І.,с.725./
Николов, Сотир – роден
през 1891 г; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена
чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.512./
папа Никола - споменава се като жител на селото и
глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Пири, Мустафа – споменава като собственик на чифлик в
землището на селото в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…, с. 119 ./
поп Кимо - споменава се като глава на домакинство и
жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Приселица, Гого - споменава се като глава на домакинство и
жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./ #по всяка вероятност на този и следващият в списъка,
показва, че са се били преселили от някъде. Т.е. не са местни
Приселица, Йован - споменава се като глава на домакинство и
жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Пройо - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Райко - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.119./
Реджиб, Абедин – предал
доброволно оръжието си на сборната Костурска чета по време на Балканската
война. /виж: Силянов, Хр. Писма и
изповеди на...,с.444./
Риза – турчин;
предал четата в Шестеово, в резултат на което загиват Кузо Стефов, Василка Иванова и Янаки Петров./виж: Чекаларов,
В. Дневник...,с.117./
Сарандин, Димитри - споменава
се като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри
през 1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Сетомски, Тома – през
1942 г. оглавява местната чета на паравоенната организация „Охрана”; през март
1944 г. застрелва партизанина Васил Алексовски; присъединява се към отеглящите
се германски части от Костур; заловен е от партизани и разсрелян през 1944 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.
259-262,285./
Стамат - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Стамко, Кирко - споменава се като глава на домакинство и
жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Стана – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Типов, Васил - емигрирал в САЩ; установил се да живее в Улф
Пойнт, Монтана. . /виж:Гаджев, д-р
Ив.История на българската...,т.І,с.516./
Типов,Тома /Том/ - емигрирал
в САЩ; установил се да живее в Арго, Илинойс. /виж:Гаджев, д-р Ив.История на българската...,т.І,с.516./
Тодор - двама човека с такова име
се споменават като жители на селото и глави на домакинство в османските данъчни
регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век…, с.119./
Тутук - споменава се като жител
на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Филип - двама човека с такова име
се споменават като жители на селото и глави на домакинства в османските данъчни
регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни
дефтери от ХV век…, с.119./
Христана – вдовица; споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
Христу, Ефтимиос – според
докладите на митрополит Г. Каравангелис до Вселенската патриаршия е убит в
селото на 3 август 1906 г. от четата на Кузо Попдинов; но в самата таблица на
края е посочено грешно името Тома. /виж:
Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94,
126,127./
Чедо, Кирко - споменава се
като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през
1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Чедо, Петко - споменава се
като глава на домакинство и жител на селото в Османските данъчни регистри през
1568/1569 г. /виж:Опширен
пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.119 ./
Шестоваров, Никола – участва
при основаването на Македоно - българския комитет в Костур; член е на неговия
ЦК; в периода 1943 – 44 г. действа предимно в района на Пополето; през август
1944 г. е заловен от частите на ЕЛАС; прави опит за бягство като скача от моста
на р. Берик, но е убит от конвоиращите го партизани. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония…, с. 414 –
548./
Юсеин, Хасан –
предал доброволно оръжието си на сборната Костурска чета по време на
Балканската война. /виж: Силянов, Хр.
Писма и изповеди на...,с.444./
Юсуф, Омер - споменава се
като жител на селото - ерген в
Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Яно - двама човека с такова име
се споменават като жители на селото и
глави на домакинства в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…,
с.119./
77.Янко, Яно - споменава
се като жител на селото в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г.;
ерген. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.119 ./
Забележка: три от снимките, които са поместени, са споделени от Aegean Macedonia - Егејска Македонија. С тялото на убития В. Малеганос е била направена от Л. Папазоглу, а останалите са предоставени от приятели, за което им благодаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар