Костурски край - Света Неделя

Света Неделя /църква Манастир Богородица, Монастир Света Неделя /  дн. Αγία Κυριακή

изглед към селото на път от с. Ошени

Селото е разположено на 17 км западно от  Костур, в Костурската котловина.  Близки населени места са: на 4 км източно от Ошени, на близо 5 км северозападно от Четирок, на близо 7 км западно от Сливени и по на 8 км южно от Косинец и Дъмбени.

по пътя от към Ошени

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно от тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

Имайки в предвид, че селата Ошени и Папратско са споменати в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. в каазата Хрупища, където е записана и „църква Манастир Богородица”, можем да приемем, че това са първите сведения за него в момента. Според този документ, приходът от юшура (десеятъка) от житата и другите зърнени култури е 1900 акчета. От което следва, че земята и е била предадена на Монастира преди Османските завоевания, тъй като липсват посочени имена за притежатели на земя, жители на това населено място, или че земята е собственост на султана. Кога и при какви обстоятелства, монастира е унищожен, за момента липсват сведения.

Според Пуквил през 1826 г. селото  Св. Неделя е  обитавано от 200 турски и християнски семейства.

В края на ХІХ в. Света Неделя е смесено във верско отношение (християни – мюсюлмани) село. Друг е въпроса, за етноса на това мюсюлманско население в статистиките - вариращ от турски, албански към български.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Света Неделя е посочено като село с 90 домакинства и 220 жители българи и 70 мюсюлмани.

Според Схинас през 1886 г. селото макар и да наброява 70 души, които са предимно турци, разполага с джамии, чешми и страноприемници.

Според статистиката на Теплов, която отразява мъжкото население, в селото има 80 къщи, в което мюсюлманското население е 70 човека и 220 българи.

Според Веркович в селото има 20 мюсюлмански къщи – населени с 90 мъже и 55 къщи, в които живеят 88 български семейства – мъжете са 225, жените – 219.

Според Ростковски в село Св. Неделя има 83 къщи, в които живеят 561 албанци-тоски.

картата на Авсро-Унгарския Генерален щаб

В картата на Авсро – Унгарския Генерален щаб, селото е представено като Монастир Света Неделя. Но, докато за други посочени монастири в картата, тук не е посочен съответния знак. Според сведенията посочени в bg.wikipedia, през 1954 г. е построена кръстокуполната черква „Света Богородица Фанеромени” (Света Неделя), а през 2003 г. монастирът е обновен и разширен и започва да работи като женски с четери монахини. Монастира се намира на около 500 м източно от селото.

това е шосето, което води към днешния монастир

В статистиката на В. Кънчов в 1900 г. Св. Неделя има 80 жители българи християни и 350 турци. Цялото християнско население на селото е гъркоманско т.е. под върховенството на Цариградската патриаршия.

По време на потушаването на Илинденското въстание, представители от селото вземат участие като башибозук в разграбването и опожаряването на селата Дъмбени и Косинец. Според доклад на БТА в Битоля – Андрей Тошев, от с. Косинец  била отведена Риса Потинова в с. Св. Неделя и до август 1904 г. няма сведения да се е прибрала в селото си.

съвременна къща в селото

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.

Гръцката статистика от с.г. представя селото като гръко-турско - със 175 жители гърци и 375 жители турци.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.                                                                                                     

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според  списъка от 1913 г. в селото живеят 450 човека., от които 232 мъже и 218 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич, в селото е имало 13 славянски – християнски  и 57 славянски – мюсюлмански къщи

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 92 семейства, а общият брой на населението е 395 човека, като съотношението между мъже и жени се запазва 207/188.

Според Пелагидис от селото били изселени 180  мюсюлмански семейства, с обща численост 467 човека, а на тяхно място били настанени 60 бежански понтийски  семейства.

И Хаджисавидис потвърждава, че бежанците използвали Понтийски гръцки.

Преброяването от 1928 г. отчита, че населението е 264 човека, от които 221 са бежанци настанили се след 1922 г.

черквата в селото Св. Неделя днес

Според преброяването от 1940 г. населението нараства на 427 жители, като съотношението между мъже и жени е 192/235.Сградният фонд на селото е 79 сгради.

През Втората световна война в Св. Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета, за терор над българското население.

Спаред статистиката от 1945 г.  населението е 405 човека. В нея, не се посочва, да има хора, които се чувстват българи, или да са участвали, или симпатизирали на паравоенната организация „Охрана”, но остава необясним факта посочен от проф. Добрин Мичев, че през лятото на 1943 г. :”Български младежи са отвлечени и по време на нападенията над селата Жупаница, Несрам, Четирок, Хрупища, Св. Неделя и др.” при андартски нападения.

Според преброяването от 1951 г . то е 362 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 680 м.

според човека осигурил ми тези снимки за публикацията е трудно да се открият подобни къщи в селото днес

и тази

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Абедим /Абидим/ бей - притежател на чифлик в селото; убит. /виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.237./
Аршлан ага - турски жандарм. /виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.239./
Меровци – кърседарско помашко семейство; техни села са били Косинец, Дъмбени, Жупанишча, Дреничево, Черновишча, а също така са имали чифлици и в Кономлади и Статица. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 657; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.L./

Меро -  поддържащ връзки с Наум Поповски. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.192./  #възможно е, да е посочен като от родът на Меровци

Нури бей/ Нуредин ефенди, Нуредин ага/ – брат на Юмер бей; ограбвал населението от югозападната част на областта Корешча в помощ на брат си;  тежко ранен от четата на Ат. Петров през пролетта на 1901 г. в близост до Хрупишча; бил е убеден, че е прострелян от турци. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 661;Чекаларов, В. Дневник...,с. 16,90,100; Христов, Г. Хрупищко..., с. 222; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.103; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.48; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХІV./

Омер ага – брат на Нури бей; с помощта на властта и с подкрепата на албанските разбойници събират десятъка от селата намиращи се в югозападната част на областта Корешча. /виж:доклад на Андрей Тошев./ # според някой Омер и Юмер, са едно и също лице

Сефедин /Сефедим/ ага /бег, ефенди / – виден представител на заможното мюсюлманско семейство на Меровци; неговия конак бил най-грандиозното здание в Костурско; бил главатар на башибозушка част по време на потушаването на Илинденското въстание; след въстанието  изтезавал селянте, за да може да получи пари от тях; селяните от селата Дреновени, Черновища и Поздивишча, се оплаквали, че сечал безнаказано селските им гори и пущал  добитъка си в техните ниви; съпровождал войската при обиколка из селата, като се проявил особено в с. Косинец, където си позволил да набие няколко селяни и да вземе пушката на поляка; организатор на башибозушки чети от Албания по време на Балканската война; подпалил с бандата си селата Яновени и Калевишча. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 670; Чекаларов, В. Дневник...,с. 43,60,61; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.545,579; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІ; Райчевски, Ст. 1904-1906. Ганенията на българите в Македония…, с. 70,101./

Юмер ага - жандарин в гр. Корча./виж: Тзавела, Хр. Кръстникът на първите войводи..., с.278./

9.Юмер бей – брат на Нури бей; собственик на чифлик в Дъмбени. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.L./