Костурски край - Котелци

                                           Котелци дн. Κοτύλη

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км югозападно от Костур и на 11 км югозападно от Нестрам, високо в североизточните склонове на пл. Горуша. През билото от западната и страна на около 2 км се намира старото село Котелци, което Георги Христов Марков описва „сгушено като в птиче гнездо в една прекрасна котловинка, оросявана от водите на няколко клокочещи поточета”.

При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Котелци е гръцко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Шинас от 1886 г. в с. Котелци жевеят 150 християни, има църква и мизерен хан.

Така е посочено и в картата на Генералния щаб на Авсро – Унгарската армия.

Според статистиката на В. Кънчов Котелци има 160 жители гърци и административно се намира в Хрупищката нахия.

По време на Илинденското въстание, в похода към областта Колоня в селото влиза въстаническата чета предвождана от Васил Чекаларов посещава селото на 11 септември 1903 г. Според спомените на Киряк Шкуртов, въстаниците са били посрещнати добре от местното население и трите дни, през които останали на почивка, от изнурителният поход в околностите между селата Котелци и Селско и били продоволствани .от местното население. Преди да напуснат района на селото, Васил Чекаларов заповядал да се напише благодарствено писмо до селяните.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Котелци има 200 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което се учат 30 ученика, обучавани от един учител.

Гръцката статистика от с.г. потвърждава данните дадени от секретаря на Българсата екзархия за броя на населението.

В архива на Вардас /Цонтос/ е посочено като село с 37 фамилии, в което живеят 305 човека.  Потвърждава информацията дадена от Д. Мишев, че в селото функционира гръцко училище, но уточнява, че е мъжко. В бележките му има и данни, че селото не е било  чисто гръцко, а е имало и едно албанско семейство. Според Д. Литоксоу, те дори са били цяла махала.

Селото е посетено от четата на Вардас на 11 декември 1904 г. и в дневника си отбелязва, че  е разделено на две махали от реката и общо сградите в него са 25.

Ден преди това е подписан протокол между създадения комитет на Македонската борба в селото и андартите, според, която селото се задължава да осигурява подслон и храна на четите, да изпълняват караул, когато в селото има настанена чета, също така да се осигуряват куриери, които ще получават месечни заплати.

В дневника си на 10 септември 1906 г. Вардас отбелязва, че не получава редовна кореспонденция от селото и това се дължи на факта, че от няколко месеца не били изплащани заплатите на куриерската служба.

По време на Балканската война 1912-1913 г., селото попада в окупираната гръцки части на Македония, която остава в пределите на Гърция след края на Междусъюзническата война.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 340 жители, от които 179 мъже и 161 жени.

През 1918 г. селото е обявено за център на община заедно със селата Тухул и Дряново.

Според преброяването от 1920 г. в него живеят 312 жители, от които 145 мъже и 167 жени.

В 1927 г. селото е прекръстено на Котили.

През 1928 г. в селото живеят 364 жители. В него не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. в  селото живеят 578 жители, от които 283 мъже и 295 жени. Сградният фонд на селото е 85 сгради.

Според статистиката от 1945 г. броят на жителите се запазва същият.

По време на гражданската война населението му е принудено да се пресели в с. Маняк и гр. Костур, тъй като три пъти е било подлагано на блокада от страна на армията и жандармерията. При една от блокадите били конфискувани 3000 хляба от цялото село . Осемнадесет деца от Котелци са изведени от комунистическите части извън страната в групата на така наречените деца бежанци. След войната в 1950 г. част от жителите на Котелци се завръщат и основават на източните скланове на пл. Горуша селото наречено Ново Котелци.

Надморската височина на която е разположено селото е 1311 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове, като жители на това село са посочени следните лица:

Антониу, П. - измъчван жестоко по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гутис, Т.  – убит от жандармерията след споразумението във Варкиза. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Децикас, Ефтимиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Динас /Дина/, Георгиос / Георгу Константино / - член на комитета на Македонската борба основан в селото на 10.12.1904 г.; взел умастие в подписването на Протокола с Г. Цонтос; участник и в селската милиция; използвана по време на операции над съседни български  села.  / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1-1904/494-1904./

Динас/Дина/, Донос - член на комитета на Македонската борба основан в селото на 10.12.1904 г.; взел умастие в подписването на Протокола с Г. Цонтос; участник и в селската милиция; използвана по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1-1904/494-1904./

Динас/Дина/, Яни/Йоанис/още /Яни Константино Барбас/ - член на комитета на Македонската борба основан в селото на 10.12.1904 г.; взел умастие в подписването на Протокола с Г. Цонтос.  / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1-1904/494-1904./

Илиас, Г. – измъчван жестоко по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Козма, П. – член на комитета на Македонската борба в селото, в периода 1904 – 1908 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Козмас, А. - измъчван жестоко по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Николау, Н. – по време на Гражданската война, е бил ограбен. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

папа И. Пападопулос – по време на Гражданската война му е било отнето имушество. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

папа Козмас - член на комитета на Македонската борба основан в селото на 10.12.1904 г.; взел умастие в подписването на Протокола с Г. Цонтос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1-1904/494-1904./

Стериу, Г. - измъчван жестоко по време на Гражданската война в Гърция; при блокада на селото му били отнети 500 кг пшеница. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стериу, Т -  при блокада на селото му били отнети 15 кози. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стериу, Х. – лежал в затворите по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Теодору, Е. – при блокада на селото му били отнети 20 кг масло от войските на кралската армия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

17. Янис, Илиас – член на комитета на Македонската борба основан в селото на 10.12.1904 г.; взел умастие в подписването на Протокола с Г. Цонтос.  / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1-1904/494-1904./.