петък, 8 март 2013 г.

Костурски край - Кондороби



Кондороби/Кладорум, Кондорово, Кондораби, Клондороби, Кландорп/дн. Μεταμόρφωση

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на около10 км североизточно от Костур и на 2 км северно от Костурското езеро. На 4 км на север е село Тихолишча, на толкова на запад - Сетома, на 6 на югоизток – Фотинишча и на 8 на юг - Личишча. Намира се в Пополе кол.                                                                                                                                                   
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).
В Османския архив  под името Кладорум се съобщава селото и че в него живеят 59 глави на домакинства в края на ХV в.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г.  и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. е посочено с името Кондорово , в което живеят 58 домакинства и 210 жители българи.
Според статистиката на Шинас в с. Клондороби живеят 250 християни и има черква.
В картата на генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Кландорп.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Кондороби има 190 жители българи християни.                                                                                                                                                                                      
В началото на ХХ в. всички жители на Кондороби са под върховенството на Цариградската Патиаршия. Драгумис записва в дневника си на 14 юни 1903 г. за нападението над чифлика на Джафери от четата на Иван Попов.
То било нападнато по време на Илинденското въстание на 15.VІІІ.1903 г, а  след това било разграбвано и догаряно от башибозука няколко дни под ред. Населението се разпръснало по селата Маврово и Личишча. В сведението, което изпращат до чуждестранните консули в Битоля, ръководителите на въстанието в Костурско (В.Чекаларов, Л. Поптрайков, П. Кляшев, М. Розов и М. Николов) в селото са изгорени 30 къщи и посочват, че няма точни данни за убитите. Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолишча.
През 1904 г. селото е сред тези, които се отказват от Патриаршията и преминават на старната на Българската Екзархия, заедно със свещениците си. Но поради тази причина турската власт не разрешава през учебната 1904/1905 г. училището в селото да отвори врати.
По данни на секретаря на Екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Кондораби има 288 българи екзархисти.
На 2 май 1905 г. Вардас научава за убийството на гръкоман от ВМОРО.
В края на 1906 г. в селото било нападнато от андартите  на капитан Закас, в което било убити 5 екзархисти. На 30 ноември 1906 г. в. „Емброс” дава имената на загиналите, като обяснява, че „те са наказани за убийство на на техен съмишленик от българските банди”.Две седмици по – късно пак в същият вестник се появява съобщение, че всъщност са били наказани четирима схизматици от андартите на Закас. За това нападение над селото се споменава в документите на Битолското гръцко консулство, а така също и в спомените на митрополит Германос Каравангелис. По всяка вероятност Христо Силянов има това в предвид, като посочва, че през същата година селото пострадва от андартски нападения.
След 1908 г. в селото има и патриаршисти. Според спомените на Дота Камбурова в селото има 11 гръкомански къщи и двайсетина екзархийски преди началото на Балкансата война.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи
В Балканската война като доброволци в Македоно-Одринското опърчение се записват трима човека.
Кондороби попада в Гъриция след Балканските войни.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 212 ж., от които 108 мъже и 104 жени.
През 1918 г. селото е посочено като съставно селище в община Тихолишча
Според Милойевич в селото има 75 къщи заселени със славяни – християни.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 182 ж., от които 78 мъже и 104 жени.
През 1928 г. в селото живеят 235 ч., от които 107 мъже и 128 жени, в т. ч. и трима бежанци заселили след 1922 г.
След 1919 г. 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото е извършено едно политическо убийство.
В 1932 г. са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.                                                                              
Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 326 жители, от които 150 мъже и 176 жени.
След разгрома на Гърция от нацистка Германия през април 1941 г. в селото се установява българска общинска власт.
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 345 човека, от които 300 българофони. По време на окупацията 24 жители на селото са проявили антигръцки настроения, заради, което са изпратени в затвора.
По време на Гражданската война в Гърция селото понася загуби - 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци с трима възпитатели, а голяма част от населението напуска селото.                                                                                               
Извършените ограбвания над селото по време на Гражданската война се изчисляват на над 5 милиона драхми.
През 1950 г. селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква „Преображение Господне“ която се намира на един хълм до селото в посока към Костурското езеро. Църквата има същия архитектурен модел като костурската „Богородица Кумбелидики“ и е също от ХІ в..                                                                                                   
Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 189 човека.
През 60 – те години на ХХ в. в селото се създава младежката организация „Ламбракис”, която според сведение на ДС е промоаистко настроена.
Надморската височина, на която е разположено селото е 670 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на селото се споменават следните лица:

Алеков, Васил - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Ангелков, Сидо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Ангелков, Сотир - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Ангеликос – фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ангеликос, Х – изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ангелкос – пет фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ангелов, Никола Д. – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни е войник в 1 рота от 6 Охридска дружина; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.31./
Ангелов, Стоян - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Ангелов, Христо - затворен в Битолския затвор “Котилхане”; осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Ангелу, Г – изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василакис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев /Кондоробски/, Кочо  - четник в първата Костурска чета;  убил баща си като предател; емигрира в България; при завръщането си в родния край се удавил  в р. Саламбрия. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.94; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.607./
Георгиев, Христо - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, осъден на 10 г затвор след Илинденското въстание. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Георгиев, Никола – един от ръководителите на Българо - македонския революционен комитет в годините на Втората световна война. /виж:Уикипедия -  Кондороби /
Гранчарис – две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гранчаров, Янко - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Гърчаров, Панайот - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Джафер(Джафери) – заможен турчин; събирал данни за движението на четите, заради което къщата му била нападната от четите на Ив. Попов и Н. Марковски; отбранявал се но изгорял заедно с къщата си преди Илинденското въстание /виж: Дневник на костурския войвода...,с.58,299-300; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоану – три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоану, Е – брутално измъчвана от полицая Нюню по време на гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоану, Х - брутално измъчвана от полицая Нюню по време на гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кавалитци, Д. – жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Камбурис - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Камбурова, Дота – родена през 1902 г.; преслила се в България; установила се в Бургас; запис на нейните спомени е направен от Ек. Шклифова през 1982 г.; споменава се че братовчедка на майка и. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70-72./
Карациос - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Караянис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Караманидис, Т - изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Катерина – учителка в българското училище в селото през учебната 1910/1911 г.; родом от Прилеп. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70./
Кацамаки, М. - жестоко измъчван край Горенци по време на Гражданската война в Гърция, в следствие на което умира. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Костов, Васил – затворен в Битолския затвор “Котилхане”, но не осъден след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Кърцанов, Петър – осъден на  затвор ; излежаващ присъдата си в Корчанския затвор и според властта е опасен елемент. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.36./
Кърцанов, Славчо – роден през 1894 г, , по време на Балканските войни е войник в 1 рота от 6 Охридска дружина, 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9. Македоно...,с.397./
Ламбро – учител в българското училище в селото през учебната 1909-1910 г.; родом от Битоля. / виж: Шклифов, Бл. с.70./
Лексов, Христо – знаменосец на Блацкото центрово знаме по време на Илин-денското въстание./виж: Дневници и спомени...,с.72./
Лякопуло, Н. – жестоко измъчван край Горенци по време на Гражданската война в Гърция, в следствие на което умира. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мани - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Манчос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Милонас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Митра – учителка в българското училище в селото през учебната 1911/1912 г.; родом от Прилепско. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове..., с.70./
Миху - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мустакас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мухос, С - изтезаван край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нанос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папаянис, И. - изтезаван край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папаянис – пет фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Парцанис - седем фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Петров, Д. - родом от Шестеово; учител в селото през учебната 1904/1905 г., на когото не е било разрешено да започне учебни занятия от турската власт. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.34./
Рукас - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Салдари, Л - изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Салдарис, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./
Санакидис - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сецоварци, Хр. – селски полицай; жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сопас, Петрос – гръкоман; убит през 1901 г. според сведение изпратено от митрополит Г. Каравангелис до Цариградската Патриаршия. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.120,121./
Стергиев, Атанас - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Стергиу, К - изпратена на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стергиу, Х - изтезавана край Горенци според сведение на ДАГ, по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стериов, Васил - затворен в Битолския затвор “Котилхане”, но не осъден след Илинденското въстание. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Стериу - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стефиев, Христо - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Стоянов, Сидо – селски чорбаджия; съученик на Б. Срафов в Солунската гимназия; отказвал да си закупи оръжие; било му наложено наказание бой с тояга и да закупи три пушки – една за себе си и две за бедни членове. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.200-201./
Стояну, Дамяно - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Траянос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фонетиотис - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фонетиотис, Т - починал след нанесеният му побой край гарата от страна на фашистите Н. Лякопуло и М. Кацамакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христов, Борис - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Христов, Кузо – роден 1882 г.; четник от Костурската чета на Кузо Попдинов; влиза в Македония на 10.ХІ.1904 г. /виж: Четите...,с.39./
Христов /Христев/, Сотир – роден през 1878 г.; с основно образование; земеделец; по време на Балканските войни е войник във 2 рота от 10 Прилепска дружина, четник в Сборната партизанска рота на МОО; неизвестно – 9.ІІІ.1914 г.; попаднал  в гръцки плен. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно..., с.758,778; Иванов, В. Отрязаната глава..., с.51,91,114./
Христоу - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христу, Г. - жител на селото наказан от андартите на Закас, за убийството на гръкоман, според в. „Емброс”. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цолос - фамилия, която днес живее в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Циасопулос - три фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чачов, Филип – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Синсинати, Охайо; подпомогнал финансово за отпечатването на спомените на Ив. Михайлов, заедно с жена си Нада. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.15;т.ІV,с.14./
Чачов, Христо – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Синсинати, Охайо; финансово подпомогнал за отпечатването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.16;т.ІV,с.14./
Чачова, Дана – емигрирала в САЩ; установила се да живее в Синсинати, Охайо; подпомогнала финансово за издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.2,с.15;т.ІV,с.14./
Шеваров, Кузман - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./
Шистовари - изпратен на заточение по решение на префектурата на Кастория, според сведенията на ДАГ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шистоварис - две фамилии с това име живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шопов, Киряко – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Ню Йорк; подпомогнал финансово за издаването на спомените на Ив. Михайлов. / виж: Михайлов, Ив.Спомени,т.ІІІ,с.15./
78.Янков, Дамян - член на общинския съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония, мит…,с.486./

Няма коментари:

Публикуване на коментар