Клисура /Влахоклисура/ дн. Κλεισούρα
Селото (в началото на ХХ в. е било градче) е разположено
високо в северните склонове на планината Мурик в прохода между нея и Вич,
свързващ Костурско и Леринско с Кайлярско.
При преброяването
от 2001 г. е представено като център на тогавашна едноименна община (дем), в
която освен селото влиза и манастира „Св. Богородшца“, префектура Костур (Кастория).
Основано е през ХV в. със сливането на пет влашки селища -
Котори ди Лазия, Агру ал Кяку, Череши, Карджа и Гюра. Но е по-вероятно,
семейства от тези села да се установили на това място и да са го основали,
напушайки старите си поселища. За такъв вариант, относно създаването на
градчето допуска и френският пътешественик Пуквил, който е минал през него през
1806 г., като дори уточнява, че те са се заелили при унищожаването на гр.
Москополе през ХV в., и че на това място са се устновили 500 семейства. Но, не
може Пуквил да не е бил наясно, че гр. Москополе е разсипан за първи път в края
на 60-те години на ХVІІІ в., а се е превърнал в притегателен център за влашкото
(аромънското) население през ХV в.
В османските данъчни регистри от 1481 г. е посочено като
село със 76 семейства.
В една приписка на костурския свещеник Папааргириос се
споменава клисурчанина Маркос Петрос Маркулис, който в1598 г. пострадва за
вярата в Хрупишча и тялото му е хвърлено в р.Бистрица.
Османският пътешественик Евлия Челеби описва града в 1661 г.
Периодът между 1750 – 1880 г. може да се счита за Златният
век на Клисура.
Около 1700 г. в Клисура е отворено първото училище, а
по-късно през същият век са отворени още три, включително прогимназия.
През 1866 г. основното училище на Клисура изгаря заедно с
библиотека притежаваща 2000 тома.
По време на Гръцката революция манастирът „Св. Богородица“
дава убежище на негушкия въстаник Заферакис Теодосиу, а братята Зафира
подпомагат финансово Ригас Велистинлис. Трима клисурчани са членове на „Фелики етерия “.
В края на ХІХ в. Клисура е процъфтяващо градче, център на
самостоятелна нахия в Костурска кааза. Населението му се препитава предимно с
търговия, кираджийство и скотовъдство. Търговски кантори на клисурчани има в
Цариград, Виена, Букурещ, Яш, Одеса, Дрезден, Будапеща, Ниш, Панчево и Земун.
През втората половина на ХІХ в. в него се установява Апостол
Маргарит и в 1868 г. отваря първото училище с преповадане на арумънски – „Основно
училище на Влахоклисура” и с това в градчето се загнездва румънската пропаганда.
То не е избрано случайно, защото Клисура, все още е притегателен център за
влашките селища от Костурската, Анаселищката, Гревенската и Кайлярската каази.
Тук А. Маргарит е преподавател до 1880 г.
В "Eтнография
на вилаетите Андрианопол, Монастир и Салоника” издаден в Константинопол през
1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Клисура е
посочено като градче с 1 000 домакинства и 3 100 жители власи.
В края на ХІХ и началото на ХХ в. борбата между прорумънската и прогръцката
патрия се изостря. В отговор на прорумънските действия са образувани три гръцки
силогоса - „Омония“, „Пророк Илия“ и „Свети Маркос“. Последната е създадена през 1918 г.
В статистиката си
Шинас през 1886 г., го описва като град, в който живеят 1000 семейства
елино-власи, притежава три църкви, три хана с малък капацитет за преспиващи. В
градът има добре уредени гръцки училища. Различни видове магазини.
Ст. Веркович през 1889 г. споменава за него, „че е населено
само с куцовласи, и че от него са излезли много умни и богати хора, но днес е в
бедност. Къщите са 650, а лятото живеят до 760 семейства. В Клисура има 60 – 70
магазина и два хана. Има две големи църкви.Тук стават и два пазара. Някои жители на това градче водят голяма
търговия с европейските градове и даже имат собствени складове и кантори.
Данъкът им е 35000 пиастри.”
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия
градът е посочен с името Влахоклисура.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Клисура има
3 400 жители власи.
На
22 юли 1903 година Клисура е освободена от българските въстаници по време на
Илинденското въстание. След въстанието Георгио Цондос /капитан Вардас/ образува
в Клисура комитет, който да подкрепи гръцката борба за Македония. По данни на секретаря на Българската
екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Клисура има 4 800 власи и в него работят три
гръцки училища, в които в които се учат 300 ученика, обучавани от осем
преподаватели, а също така има и две влашки училища с четирима учители и 50
ученика..
Гръцката статистика от с.г. показва Клисура като градец с 3
700 жители гърци и 100 власи.
Според
статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 г. власите в града са 515
семейства, от които патриаршистки 500 и 15 „румънеещи се“.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Влахо-Клисура преди Балканската война
има 900 влашки къщи. Според
свещеник Златко Каратанасов къщите са 1000.
След Балканските войни Клисура попада в пределите на Гърция,
като преди това на 2 ноември 1912 е изгорена от турците - от 700 къщи оцеляват
300. Изгорена е и църквата „Свети Николай“, на чиято камбанария още на 5
октомври 1912 г. било окачено гръцкото знаме.
Двама жители на Клисура се запосват в редовете на Македоно –
Одринското опълчение, като доброволци.
Според списъка от 1913 г. в Клисура живеят 3200 жители, от
които 1658 мъже и 1542 жени.
Започва постепенна миграция към градовете, Румъния и отвъд
океана която силно сваля числото на жителите на градчето.
През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич през 1920 г. градчето наброява 700 влашки
къщи.
Преброяването от същата година отчита, че в него живеят 1477
жители ( 658 мъже и 819 жени) или 380 семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в Клисура живеят 1346
човека. Не е настанен бежанец след 1922 г., и че 621 жители на града се
установили да живеят в други населени места.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в него живеят 1194
жители, от които 584 мъже и 616 жени. Сградния фонд е 404 сгради.
По време на Втората световна война партизани на ЕЛАС убиват
трима германски войници и за отмъщение на 5 април 1944 г. са убити 246 души, а
160 къщи са изгорени. В 1945 г. в градчето има 1 300 жители, от които 1 250 „с
гръцко национално съзнание“ и 50 „румънеещи се“. По-късно Клисура пострадва и в
Гражданската война.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението в Клисура е
останало 750 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 986 м.
В спомени, документи, книги и интернет сайтове като жители се споменават следните лица:
Антула, Константин С.
– роден 1819 г.; занимава се с търговияц установява се в Белград; избиран е
за народен представител; умира през 1886 г. /виж:
Уикипедия – Клисура./
Аргиропуло, Аспасия –
по баща Папапетру; омъжва се за д-р Йоанис Аргиропулос през 1886 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./
Аргиропуло, Ифигения
- дъщеря на Аспасия и Йоанис. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./
Аргиропулос, Йоанис –
роден в Богатско; в средата на 80 – те години на ХІХ в. се установява като лекар
в Клисура; ръководител на местният комитет създаден по инициатива на Г. Цонтос
през 1904 г.; в навечерието на клането в с. Загоричане предупреждавал жените да
се откажат от българския си корен, за да не бъдат изклани; бил е хвърлен в затвора
от страна на турската власт, за да бъдат прикрити следите посочващи
разбирателството между турската власт и андартското движение /1905-1909/; умира
през 1920 г. /виж: Райчевски, Ст.
Дипломатически документи...,с.30; Райчевски,
Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 84; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; ΑΦΙΕΡΩΜΑ:Ο ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΙΑΤΡΟΣ ΙΩΑΝΝΗΣ ΑΡΓΥΡΟΠΟΥΛΟΣ(1852-1920)
./
Аргиропулос, Георгиос
- роден през 1896 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1969 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./
Аргиропулос,
Димитриос - роден през 1904 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1937
г. / виж: Уикипедия – Йоанис
Аргиропурос./
Аргиропулос,
Константинос Йонис – роден през 1887 г.син на Аспасия и Йоанис; завършва
местното училище през 1903 г. и продължава учението си в гимназията Цотули в
Кожани; по – късно продължава да учи
медицина и фармация в Атинския университет; живее в Солун, където умира на 7
февруари 1984 г. / виж: Αφών
Κυριακίδη, Ένα
πρότυπο αυτοδιοικούμενης κοινοτικής εκπαίδευσης, εκδ. Οίκος, Θεσσαλονίκη
2001, σ. 489; Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./
Аргиропулос,
Милтиадис - роден през 1900 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1978
г. / виж: Уикипедия – Йоанис
Аргиропурос./
Аргиропулос, Харилаос
– роден през 1891 г. син на Аспасия и Йоанис; починал през 1952 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропурос./
Безас, Димитриос – андартски
деец; шпионин от 1903 г.; работил с Ламброс Коромилас, Маврудис Героянис и
Георгиос Хадзианестис. /виж: http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=233&&show=1./
Беза, Марку – роден
през 1882 г; завършва Румънския лицей в Битоля, а по-късно - Филологическия
факултет на Букурещкия университет; от
1906 г. започва работа в румънското посолство в Лондон; като дипломат във
Великобритания изучава модерната английска литература; между 1931- 1939 г. е
генерален консул на Румъния в Йерусалим; румънски писател; починал през 1949 г.
/виж: Cuvata,
Dina. Scriitori armãneshtsã, Scopia 2001, p. 12-13 /
Бербери, Симион роден
1871 г.; завършва Румънския лицей в Битоля през 1889 г.; завършва медицина;
работи като вицеконсул в румънското консулство в Битоля, като същевременно
практикува и медицина. /виж: Уикипедия –
Клисура- Симион Бербери./
Вадраханис, Йоанис – подръжник
на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Влахов, Христо –
роден през 1877 г, неграмотен; мелничар; по време на Балканската война е войник
в 4 рота от 5 Одринска дружина на МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г /виж:Архивни
справочници,т.9.Македоно...,с.129./
Вуцияс, Константинос
Сарифас – участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „В” на местната организация; избран за касиер при
формирането на гръцкия комитет през декември 1904 г. / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Вучо, Джордже – роден
през 1854 г.; търговец в Белград, където и умира през 1909 г. /виж: Уикипедия – Клисура./
Георгиев,Петър – роден 1885 г.; четник от Битолската чета на Лука Джеров, влязла в Македония на
1.VІІІ.1907 г./виж:Четите...,с.95./
Георгиадис,
Александрос – през 1902 г. заминава да работи в Суровичево; там се включва
във въоръжената гръцка пропаганда, като служи за връзка между комитетите в
Лехово и Клисура; през 1907 г. взема
участие с четата на капитан Папаставрос
( Мавроматис) в сражение край Лехово; по късно в четата на Н. Андрианаки взема
участие в нападенията над с. Вишени и с. Лесковец (Леринско); има принос в
унищожаването на мюдюрина на гр. Невеска Зенел бей и на турската банда на Кара
Али; продължава да служи на гръцката организация до Балканската война. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./
Гига,Никола –
роден ок. 1872 г.; осъден на 15 г.
затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Дарварис, Димитриу – роден
през 1757 г. в семейството на богатия търговец Никола Дарварис; първоначално и
самият той се отдава на търговия, но по - късно се обръща към преподаване и
писане; учи класическа филология в Будапеща и Лайпциг и философия в Хага;
преподаява в Земун и Виена, където се установява с четиримата си братя; участва в издаването на „Ермис о логиос”;
умира през 1823 г. /виж: Уикипедия –
Димитриу Дарварис./
Дарварис, Йоан – брат
на Димитриу и син на Никола; занимавал се с търговия в Земун; той е, който
подкрепя брат си да продължи да се учи. /виж:
Уикипедия – Димитриу Дарварис./
Дарварис, Николай – богат
търговец; имал складове в Земун; баща на Димитриу Дарварис. /виж: Уикипедия – Димитриу Дарварис./
Дино, Н. - вземал
участие в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско, преди Илинденското
въстание; издаден от поляка Симо и е арестуван, заедно със сина си. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./
Дино, Фани Н. – вземал
участие в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско, преди Илинденското
въстание; издаден от поляка Симо и е арестуван, заедно с баща си. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./
Зафира – братя ;
подпомагали финансово Ригас Велестинлис.
/виж:
Уикипедия – Клисура./
Каделкос, Йоанис
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „Г” на местната организация; убит е през ноември
1905 г. от чета на ВМОРО по пътя между Айтос и Лерин. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./
Кики, Никола Д. – роден
на 13.8.1841 г.; занимавал се с търговия; установил се в Белгарад;
благотворител; починал на 22.2.1918 г. /виж:
Уикипедия – Клисура./
Кики, Никола П. – роден
1807 г.; установява се в Белград; търгонец и благотворител; починал 1873 г. /виж: Уикипедия – Клисура./
Кокотас, Констандинос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./
Костов, Аргир –
роден през 1891 г.; неграмотен; гарсон; по време на Балканските войни е четник
в Струмишката чета и войник във 2 рота от 15 Кукушка дружина при МОО,
неизвестно – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9.Македоно...,с.370./
Костопулос д-р - родом
от Битоля, живеещ в Клисура. /виж: Наум
Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/
AUTOBIOGRAPHY.pdf)./
Кянтос, Георгиос К. – учител; участник в гръцката
въоръжена пропаганда в отделение „В” на
местната организация; през 1904 г. се среща с Павлос Мелас и другите трима
сапътстващи го офицери, определени за действия в Западна Македония; избран за
секретар на местният комитет. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Леку, Георгиос - подръжник
на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Манос, Николаос - избран
за помощен член при сформирането на местният комитет на гръцката въоръжена
пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Маркулис, Маркос
Петрос – през 1598 г. бил хвърлен от моста на р. Бистрица в гр.Хрупишча от
турците. /виж: Уикипедия – Клисура./
Мона, Никола – роден 1884 г.; четник от влашката чета на Александър
Кошка, която е предвидена да действува в Западна Македония; минава границата с
Турция на 27.ІV.1907 г.; загива в сражение с турската войска 28.VІ.1907 г. /виж:Четите...,с.83./ Нану, Симота – роден ок. 1864 г.;
богаташ; отвлечен от Караливанос за откуп през 1899/1900; осъден на 10 г.
затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж: Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35;
Чекаларов, В. Дневник...,с350./
19.Наслас, Георгиос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „Г” на местната организация; убит от ВМОРО на
30.9. 1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82; Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.78,
126,127./
Неса, Николаос - подръжник
на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Неса, Янакис - подръжник
на елинизма в Клисура. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Панайотов, Никола
- осъден на 10 г. затвор; излежаващ присъдата в Битолския затвор “Котилхане”. /виж:Тзавела,Хр.Кръстикът...,с.35./
Панайотопулос,
Андреас – член и ръководител на комитета на гръцката въоръжена пропаганда в
Клисура през 1904 г.; през лятото на 1912
г. оглавява чета съставена само
от критяни, с която действа в Морихово; по време на Втората световна война е
привърженик на организацията на Георгиос Пулос, която се противопоставя както
на ЕЛАС, така и на българската паравоенна организация „Охрана”. /виж: Уикипедия – Андреас Панайотопулос; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82;Георгиев, В. и Ст.
Трифонов Гръцката и сръбската пропаганди..., с. 246 ./
Панайотопулос,
Димитриос ( капитан Цикас) – по
малък брат на Андреас; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва
първоначално като андарт, а после израства до ръководител на чета, действаща в
района на Костурско и Кайлярско . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Панайотопулос,
Констандинос – по време на
въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец в Енидже –
Вардарска кааза; включва се от 1905 г.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Папа, Георги – учител
в румънското училище; противник на Й. Аргиропулос. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
папа Георгиос Пападулас – по време на
въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Папагригорис – свещеник;
оставил приписка за Маркулис. /виж: Уикипедия – Клисура./
Папапетрос, Димитриос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Пацас, Георгиос –
участник в гръцката въоръжена пропаганда
в отделение „Г” на местната организация; член на комисията за местна отбрана и
сътрудник на гръцкото консулство в Битоля.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Пацас, Георгиос Й. – участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „В” на местната
организация и участва във въоръжената милиция; избран за съветник в местният
комитет при неговото сформиране през декември 1904 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82 ; Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Пациос, Йоанис –
по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец от
четата на А. Панайотопулис; загива в сражение край с. Турие през 1906 г . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Пиндос, Николаос - избран
за помощен член при сформирането на местният комитет на гръцката въоръжена
пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Пиндос, Ташулас - подръжник
на елинизма в Клисура; избран за помощен член при сформирането на местният
комитет на гръцката въоръжена пропаганда през декември 1904 г. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
поп Николау Попеску
/Папафлесас/ - ръководител на румънската партия в Клисура в края на ХІХ в;
успява за издейства разрешение от турската власт да се чете поред на гръцки и
румънски в черквата „Св.Николай”. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Сявас, Георгиос –
участник в гръцката въоръжена пропаганда
в отделение „Г” на местната организация.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Симо – бивш поляк в Бобишча; преносвач на оръжие
от Гърция за Костурско; хванат от турската власт и извършил предателство,
според което са арестувани хора от Костурско. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.614./
Станкас
/Стасинопулос/, Димитрис / капитан Мизас/ - роден 1864 г.; член и
ръководител на комитета на гръцката въоръжена пропаганда в Клисура през 1904
г.; андартски капитан по време на гръцката въоръжена пропаганда; Каравитис го
цитира като един от власите от Клисура взели участие в „Македонската борба”;
починал 1951 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82; Уикипедия – Димитриос Станкас ./
Стефики, Анастас
/Ташула/ - привърженик на А. Маргарит;кмет
на Клисура през 80-те и 90-те години на ХІХ в.; противник на Й. Аргиропулос. / виж: Уикипедия – Йоанис Аргиропулос./
Танасов, Коте – взема
участие в Кресненско-Разложкото въстние от 1878 – 1879 г., като четник в чета №
1 под командването на Георги Караискаки. /виж:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8./
Торнивукас,
Константинос – деец на гръцкия комитет в Солун. /виж: Уикипедия – Клисура./
Тотас (Цициос),
Георгиос – участник в гръцката въоръжена
пропаганда в отделение „Г” на местната организация от 1904 г.; изпълнявал е ролята на куриер между отделните
андартски сили; убит през 1906 г. от ВМОРО в Леринско . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Фанопулос, Петрос
- по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец
от четата на А.Панайотопулос; убит е от
турците през 1909 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Фоти, Йон – роден
на 11.10.1887 г.; завършва румънския лицея в Битоля; учи философия в Букурещкият университет; сътрудничи на
редица вестници и списания, както в Румъния, така и в Гърция; писател и
преводач; починал през 1946 г. /виж:
Уикипедия – Клисура - Йон Фоти./
Чолакис, Петрос -
по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андартски боец от
четата на Г. Цондос; убит е в манастира
„Св.Врач”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.82./
Шериф бей –
албанец по народност; мюдюрин в Клисура в края на ХІХ в.; симпатизиращ на
революционното движение на българите. /виж:
Наум Христов Георгие, Моята биография,с.35. http://dikata.net/biography/
AUTOBIOGRAPHY.pdf)./
66.Янев,
Димитър /Димитрий/ - взема участие в Кресненско-Разложкото въстние от
1878 – 1879 г., като четник в чета № 1 под командването на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8
Няма коментари:
Публикуване на коментар