Жервени/Ирвени, Жервен/ дн. Άγιος Αντώνιος
Селото отстои на 25 км северно от Костур, в
областта Корешча и на 10 км източно от Габреш. Разположено е в южните поли на
планината Вич.
При преброяването от 2001 г. е посочено като
съставно село от тогавашната община (дем) Корешча (Корестия), префектура Костур
(Кастория).
В края на ХІХ в. Жервени е помашко село в
Костурска каза на Османската империя заобиколено е отвсякъде с български села.
Отказалите да приемат исляма при потурчването българи се изселват в съседното
с. Дреновени. Черквата на селото е била обърната в джамия, а иконите били
отнесени в черквата “Св.Георги” в с.Бабчор,където се пазели до установяването
на гръцката власт.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол,
Монастир и Тесалоника, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща
статистиката на мъжкото население от 1873 г. Ирвени е посочено като село с 45 домакинства и 160 жители мюсюлмани.
Според Шинас през 1886 г. в селото живеят 800
мюсюлмани. Селото е посочено и в картата на Австро – Унгарския генерален щаб.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900
г Жервени има 430 жители българи
мохамедани. Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като турско с 800
жители. На 21.VІІ.1903 г четата на Ив. Попов убила 26 души от това село, които
се връщали от пазар от Костур. На 23 с.м. четите поискали от населението да
предаде оръжието си. Селяните отговорили с огън, вследствие на което четниците
подпалили селото.През този ден били убити още 6 помака. Селото горяло в
продължение на няколко дни. Населението се е криело в близката Жервенска гора. Изгорели всичките
90 къщи. На 26.VІІ. дошла войска от гр.Костур и прибрала населението в
града.
Башибозук от Жервени участва активно в
кървавото потушаване на Илинденското въстание в Костурско. След въстанието били
не малко оплакванията на селяни от съседни села, че въоръжени жители на селото,
които ходили из тяхните землища, не им позволявали да си вършат спокойно земеделската
работа.
До ХХ век сред жервенските помаци се запазват
редица черти на българската култура - обичаи, език, дори българската /християнска/
именна система при образуването на фамилните имена.
Жители на селото са били използвани от
Костурският гръцки владика за убийство на набелязани от него дейци на ВМОРО от
района на Корешчата.
По време на Балканската война селото е
посетено от Костурската съединена чета на 26.10 1912 г. и населението е
обезоръжено.
След Балканските войни селото влиза в Гърция.
През 1913 г. в селото живеят 492 жители, от
които 267 мъже и 225 жени.
През 1918 г. е обявено като самостоятелна
община.
След 1919 г – три семейства от Жервени емигрират
в България.
През 1920 г. Милойевич го посочва като село с
80 славяномохамедански къщи.
Преброяването от с. г. отчита, че в селото
живеят 537 жители, от които 271 мъже и 266 жени.
След катастрофата на Гърция в Гръцко –
турската война от 1922 г. помашкото население 55 семейства с 500 души на
Жервени се изселва в Турция. Жервенските помаци са настанени в по-голямата си
част в кападокийското градче Синасос, прекръстено по-късно на Мустафпаша, а
няколко семейства се заселват в съседното селоДжемил кьой. През 2007 г. Сюрея
Айташ издава книга, посветена на историята, бита и езика на жервенци. Към
началото на ХХІ в. жервенци все още пазят обичаите: мартинки (мартеници), дудулешка
(за викане на дъжд) и Гергеден
(Гергьовден).
На мястото на изселиленото население са настанени 180 души бежанци от Турция - 48
семейства понтийски и 2 семейства малоазийски гърци. Бежанците които са
заселени са предимно карамани – турци християни. През 1928 г. селото е
прекръстено на Агиос Антониос. В 1928 г. селото е почти изцяло бежанско с 50
семейства и 180 души.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото
живеят 269 жители, от които 139 мъже и 130 жени. Сградния фонд е 83.
По време на окупацията на Гърция през Втората
световна война в Жервени се сформира понтийска чета, която тероризира околните
български села.
Според статистиката от 1945 г. селото наброява
284 жители.
В 1946 г. жервенската чета заедно с гръцка
жандармерия напада и разграбва съседното с. Бабчор. По време на Гръцката
гражданска война селото силно пострадва - почти всичките му жители бягат в
Костур. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и
Канада.
Преброяването от 1951 г. отчита 20 жители.
Селото е разположено на 1087 м надморска
височина.
В спомени, документи, книги и интернет сайтове
като жители на това село се споменават следните лица:
Айташ,
Сюрея – потомка;
издала книга в Инстамбул през 2007 г. за запазените обичаи на преселниците
от с. Жервени в Турция./виж: Süreyya Aytaş, Bitmeyen
Muharcirlik, Lozan mubadilleri Vakfı yayını, Istanbul, 2007./
Антонидис – три фамилии с това име населяват съвременното село. / виж: http: //lithoksou.net/kastoria_gh_e.html.
/
Василеиадис – фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Дежчев,
Хасан – един от платените убийци на владиката Германос
Каравангелис; бил е разпознат от свидетели, но няколко дена след арестуването
му от властите бил освободен. /виж:
Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.96,98./
Демерджидис
– фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html. /
Калайджидис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Калайджиоглу
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Каролидис
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html. /
Кенанидис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html. /
Котеноглу
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou.net/ kastoria_gh_e.htl. /
Коджаянидис
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Коджараис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Кулуклидис
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Лазаридис – две фамилии с това име населяват съвременното село. / виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html. /
Мазгалджидис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Мехмед/Мемо/
– заптие;наемен убиец на костурския владика
Каравангелис; убит от наказателните чети на войводите Хр.Цветков и Ат.
Кършаков. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на
Анастас Лозанчев..., с. 657; Чекаларов, В. Дневник...,с.151,152./
Мирциос - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Михайлидис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Пападопулос - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Пеноглу
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou
.net/kastoria_gh_e.html. /
Попов,
Абдул – е посочен като жител на това село в спомените
на Ламбро Королов от с. Дреновени. /виж: Шклифов,
Бл., Ек. Шклифова. Български диалектни текстове ..., с. 28./
Пургоджидис - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Саряннидис
- фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
Теодоридис
- две фамилии с
това име населяват съвременното село. / виж:
http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html. /
Терзоглу - фамилия живееща в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. /
26.Туманидис
- две фамилии с това име населяват съвременното село. /
виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html. /
Няма коментари:
Публикуване на коментар