Желево/Жельово/ дн. Ανταρτικό
Селото е разположено в областта Корешча на 30
км югозападно от Лерин и на 38 км северно от Костур на брега на Рулската река,
ляв приток на р. Бистрица.
При преброяването през 2001 г. селото е съставно
в тогавашната община (дем) Преспа,
префектура Лерин (Флорина).
В своята „Кратка история на село Желево” Фото
Томев споменава, че според легенда селото е било основано от 6-7 семейства
преселници живеещи в равнината, които след някакво голямо въстание били
принудени да се спасяват се установили
на закътано място в планината, където основали ново селище, което той нарича
„Старо Желево”.
За първи селото се споменава в Османските
данъчни регистри от средата на ХV в. под името Желево с 35 глави на семейства и
двама неженени. Общият приход, който внася селото в Османската хазна тогава е
2275 акчета.
Вземайки този факт под внимание, трябва да
считаме, че селото е основано много преди средата на ХV в., или че фамилиите –
основатели на селото са много повече. Не е изключено и други бягащи или
прогонени от земите си фамилии, да са намирали убежище в очертанието на селото.
Според Фото Томев доходите на домакинствата
през този период идват главно от дърводобив и занаятчийство свързано с него,
което намирало пазар в Лерин, но по всяка вероятност и в Костур. Друг основен
клон през този период е и животновъдството.
В края на ХV в. в Османските архиви селото
отново се споменава с името Жельова, но вече с 92 домакинства.
Според Ф. Томев проливни дъждове принудили жителите
на селото да го напуснат и да се заселят на ново място, което той нарича „Ново
Желево”. Тъй като до 1915 г. си личали основите на къщите на старото местоживелище,
и опирайки се на факта, че е предание от устните традиции, това е станало между
ХVІІ – ХVІІІ в.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол,
Монастир и Тесалоника, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща
статистиката на мъжкото население от 1873 г. Селево е посочено като село с 90 домакинства и 265 жители
българи.
В статистиката на Шинас от 1886 г. в селото
живеят 150 семейства християни. В селото има църква, училище за момчета, много
чешми и две воденици. Посочено е и в картата на генералния щаб на Австро –
Унгарската армия.
В края на ХІХ в. то е българско село в
Костурска каза на Османската империя в областта Корешча. Според статистиката на
В. Кънчов от 1900 г. Жельово
има 1 250 жители българи.
В началото на ХХ в. селото е крепост на Гръцката
патриаршия в Западна Македония, според Пецивас от 290 семейства 10 са
екзархийски през 1902 г.
Но въпреки това, спорд сведения появили се в
периодичният печат, към 1880 г. в селото имало българско училище, което било
закрито под давлението на гръцкият митрополит. Дали тази информация се отнася
за същото събитие, за което споменава Фото Томев, е трудно да се каже. Но
според него първият опит за откриване на българско училише е направен през 1883
г., който също се оказва неуспешен, но това става заради противодействието на
гръцкият учител. По всяка вероятност е втори, който също така се явява неуспешен, заради
влияние на външни фактори.
На 10 юли 1903 Драгумис съобщава, че четата на
Митре Влаха била заловила кмета на селото и двама турски бирници. От тях били
искани пари.
На 23 септември 1904 в гръцката преса се появява съобщение за
убийството на хаджи Павле. То е
извършено от андартите на капитан Каудис.
Също така се съобщава за сблъсъци на андартите
с четите на Митре Влаха и Насо Кършаков в края на с.г..
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев
през 1905 г. в Желево има 1 760 българи патриаршисти гръкомани и в селото
работи гръцко училище, в което се учат 60 деца, обучавани от един учител. По
гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото
минава под върховенството на екзархията, макар че до 1907 г. гръкоманите да
контролират и двете селски черкви. Но дали е така трудно да се каже, тъй като в
лично писмо до княз Фердинанд българският търговски агент в Битоля, не съобщава
селото да е преминало частично, или като цяло към Българската екзархия през
1904 г. Сравнени двета потока информация, които се отнасят за едно и също време
на Андрей Тошев и Димитър Мишев, потвърждават, че през 1904 г. няма официално
обявили се за екзархисти.
Но, че се засилва влиянието на Екзархията в
селото може да се разбере от дневника на Вардас, в който се казва, че ще трябва
да се наложи истинска касапница, дори и над жените през 1906 г.
На с. г. през месец януари 173 –ма жители на
селото се подписват в молба до българският екзарх с искане да преминат към
Екзархията и да им бъдат изпратени български учители.
Консулството в Битоля изпраща съобщение до
андартските сили на 25 април 1907 г., че от града ще потегли една делегация от
30 жители на селото и се заповядва да бъдат причакани по пътя и да бъдат убити,
които се заловят, но най вече лицето Ристо Симос.
Според архива на Вардас на 29 август с. г.
били наказани много екзархисти от Желево и Дреновени.
След Хуриета в селото започва да
свещенодейства първият екзархийски свещенник, който е местен човек. През 1909
г. според телеграма на Председателят на Българската черковна община в Костур,
архимандрит Иларион, до Отоманския парламент в селото от 250 къщи – 200 са
екзархийски, но гръкоманите в селото продължават да държат и двете черкви и
училището в свои ръце.
Преди започването на Балканските войни, селото
успява след дълги перипетии да закупи
земите на Усеин и Цафо бей, които се намират в съседство до селото.
Но малкото земя за обработка, принуждава много
жители на селото, както и от други села от Костурско да търсят препитание чрез
гурбета. До Освобождението на България от турско робство се е ходило до
Анадола, и малко в Сърбия, а след това България станала предпочитана страна за
работа. След Илинденското въстание, се обърнал погледът към Северна Америка. Но
това е станало факт още преди въстанието, тъй като първите регистрирани дошли в
новия свят са от 1902 г.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ и Фото
Томев в Желево преди Балканската война има 270 български къщи. Според учителят
Г. Райков селото се състои от 308 къщи. В писмо до Македонският губернатор
архимандрит Евлогий посочва, че селото се състои от 210 къщи (100 патриаршитски
110 екзархийски.
През 1912 г. селото попада в Гърция след
Балканската война.
Преди и след Междусъюзническата война
призналите Българската екзархия са били бити и тормозени, за да се откажат от
българското си име.
Според списъка от 1913 г. селото е към Преспа
и в него живеят 1415 жители, от които 666 мъже и 749 жени.
През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна
община.
Според Милойевич в селото има 250 къщи и е
заселено от славяни християни.
Преброяването
от 1920 г. отчита, че в селото живеят 1262 човека. Всичко 245 семейства.
През 1927 г. селото е прекръстено на
Андартико, в превод андартско
Според преброяването от 1928 г. в селото
живеят 1136 ч., от които 471 м. и 665 ж., в селото са заселени само 2 бежанци
дошли след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има
270 семейства, от които 100 с антигръцко съзнание.
През 1940 г. в селото живеят 1345 ж.
По време на Италиано – Германската окупация на
Гърция, в селото се създава както местна селска чета на българската паравоенна
организация Охрана, така и селото се превръща в център на подвижна чета, към
същата организация..
Броя населението се запазва и през 1945 г., но
от статистиката е видно, че 500 човека са с антигръцко съзнание и други 145 с
неустановено. Само на 700 може да се вярва.
В края на Гражданската война според Симовски 200 семейства са
потърсили убежище в Югославия и Източна Европа.
Но според преброяването от 1951 г. в селото
живеят 1051 човека.
Надморската височина, на която е разположено
селото е 1151 м.
В спомени, документи, книги и интернет сайтове
като жители на това село се споменават следните лица :
Авузов,
Христо – родом от Прилеп; учител в българското училище
в селото. /виж:Николов,Б.,Борбите в
Македония. Спомени на...,с.15./
Алекса
- споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Анастасов,
Янаки – роден през 1870 г.; емигрира в САЩ през 1910
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Андреев
/Андреа/, Наумче /Наум/ – гръкоман; участник в
Кресненско- Разложкото въстание в чета № 4 на Стефо Николов; един от хората, който
спомагат за привличането на Коте Саров към андартското движение; един от донеслите
главата на Л. Поптрайков в Костур на владиката Г. Каравангелис; участник в
гръцката въоръжена пропаганда в
отделение „А” на местната организация; член на селската милиция; на 10.8.1906
г. е ранен от терористи на ВМОРО; умира на път за Битоля; според писмо на
Костурския владика Г. Каравангелис е убит от четата на Трайко Тодоров. /виж:Николов,Б.
Борбите в Македония. Спомени на...,с.23; Чекаларов, В.
Дневник...,с.344,351,366; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.163; http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%
A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F);
Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94,
126,12./
Аспров,
Илия – доброволец в Канадската армия по време на
Първата св. война. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Атанасов,
Трайко – посочва се, че е бил ръководител на
патриаршистите в селото; през 1913 г. е кмет на селото; съветвал съселяните
си да се откажат от българското си име.
/виж: Йонов, М. Жалби и съдба...,с.372-373./ # възможно е да се отнася за личността Трайко Лъндзак, като се има в
предвид заслугите му по време на гръцката въоръжена пропаганда 1903 – 1913 г.
Барбалов,
Георги - емигрира в Чехословакия като дете беглец; по
инициатива на организацията „Илинден” идва да учи в средно общообразователно
училище в София през ХІ.1952 г. /виж:
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./
Балкова
(Балко), Димитра - участничка в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Балков
(Балкос), Васил (Василиос) – учител; директор на
гръцкото училище в Писодери и в Лерин; участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „В”; на местната
организация,; работил в тясно сътрудничество с гръцкото консулство в Битоля;
координатор на гръцката въоръжена проганда в района. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Бекяров,
Васил – член на ВМОРО; участник в убийството на Касъм
ага; арестуван по време на Иванчовата афера и откаран в Костур; освободен през
1902 г. от турците. /виж: Освободителното
движение в Македония...,т.І,с. ХV/
Бодуров,
Янаки – изработил черешово топче за нуждите за
Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Божинов,
Наум – роден през 1873 г.; емигрира в САЩ през 1906
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Бойо - споменава се като жител на
селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Болкан,
Наум - доброволец в Канадската армия по време на
Първата св. война. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Бундов,
Димитър М. – избран за секретар на Желевското Братство в Торонто, Канада през 1948 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Бундов,
Михаил - член
на комисия отговаряща за залата в
Торонто през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Васил -
споменава се като
жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Владо -
двама човека с такова име се споменават като жители на
селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Гантуджис,
Илиас – с познания по медицина, за това е използван
като даващ първа медицинска помощ на пострали андарти; първоначално е четник при Коте Христов; след това е при Г.
Цонтос; самият Цонтос (Варда) посочва, че Илия взема участие и като охрана. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Гямов,
Никола Кристи - член на комисия за избиране на място
за зала в Торонто през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Джукела,
Никола – гръкоман; гръцки учител в селото, който бил
един от хората за привличането на Коте Христов Саров към андартското движение. /виж:Николов,Б., Борбите в Македония.
Спомени на...,с.23; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30;
Чекаларов, В. Дневник...,с.351,366./
Дибранов,
Кърсто Ян. – първенец в селото, подпомагал българската
църква и образование./виж:Николов,Б.,Борбите
в Македония. Спомени на...,с.15./
Димитри
- споменава се като
жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Димо - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Димов,
Йован - доброволец в Канадската армия по време на
Първата св. война. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Димшор
- споменава се като
жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Додев, Трайко - член на селската
милиция в редовете на която взема участие в множество сражения в борбата срещу
въоръжената гръцка пропаганда. /виж: Томев,
Ф. Кратка история на село Желево..., с.40-42./
Драгне - споменава се като жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Дуко - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в
османските данъчни регистри от ХV в. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Илия – четник от четата на полк. Ан. Янков .
/виж:От София до Костур...,с.146./
Йорг - пет човека с такова име се споменават като жители на селото в османските
данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни
пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Карамфилов,
Д – през ХІІ.1927 г. е жестоко бит от горския стражар,
че е ходил в гората, да събира дърва; била му отрязана дясната ръка. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.719./
Карафилев,
Ставро – подпомогнал разкриването на ръководителите на
андартското движение в италианската окупационна зона по време на Втората
световна война. /виж: ИДА,т.94,с.44-45./
Киамовски,
Кузман – емигрирал в Торонто, Канада; собственик на
ресторант. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Киров, Димо - първенец в селото, подпомагал българската църква и образование./виж:Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.15./
Киров
/Киро, Кучкара/, Павел /Павлос/ - от ранна възраст се
включва в хайдушката дружина на капитан Наум; през 1881 г. участва в опита за
отвличането на Леринския каймакам от капитаните Наум и Давелис; след това заминава за Атина, където престоява
до 1897 г.; там се свърза със Ст. Драгумис; ВМОРО не успява да го привлече на
своя страна и той се свързва с митрополит Германос Каравангелис; до
арестуването на Коте Христов действат заедно; след това отново бяга в Атина;
при завръщането започва да си партнира с Каравитис, Цонтос, Сконтрис,
Каломенопулос, Катехакис;; загива на 19 .ХІ. 1906 г. заедно с андартския
капитан Димитър Далипов в с. Ошчима в сражение с четите на Пандо Кляшев и Митре
Влаха; К. Шкуртов пък посочва, че загива в сражение с Ат. Кършаков през ІХ.1905
г. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,
т.ІІ,с.221; Чекаларов, В. Дневник...,
с.52,55,62,78, 344,350,351,362,363,366; Освободителното движение в Македония...,
т.І,с.ХХХІV; Борбите в Македония...,с.647, 648; Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Киров/Киро/,
Спиридон – по време на гръцката въоръжена пропаганда
1903 – 1913 г. взема участие като андарт в четата на Г. Цонтос. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Койо - споменава се като глава на домакинство в османските данъчни
регистри от ХV в. като жител на селото. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Котовски,
Пандо - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г., след
Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Котовски,
Толе - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г., след
Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Лазарова
/Лазаро/, Христина – участничка в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната
организация; помага на андартските чети на капитаните Цонтос, Макрис и Стефо;
използвана е и като куриер и доставчик на материали до Младотурската революция
от 1908 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.163./
Лазаров,
Петре Фото - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г.,
след Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Лазароу,
Спиро - доброволец в Канадската армия по време на
Първата св. война. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Лена – ятачка на Каудис, по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Луловски,
Танас – роден на 20.ІІ. 1940 г.; отведен като дете
беглец по време на Гражданската война в Гърция първоначално във Войводина,
Югославия, а по – късно в Румъния, където през 1967 г. завършва института за
изящни изкуства „Николае Глигореску”; там прави първа самостоятелна изложба; с
италианска държавна стипендия специализира в Академията за изящно изкуство в
Рим; от 1985 г. преподава живопис в художествения факултет в Скопския университет;
починал на 2.VІІІ. 2006 г. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%
D0%9B%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8./
Лучков,
Евън - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Лучков,
Стойо - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Лъндзак/
Ландзакис/, Васил/Василиос/ – участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на
местната организация; наказан от ВМОРО.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.163./
Лъндзак/Ландзакис/,
Георги/Георгиос,Г./ – гръкоман; включва се в гръцката
въоръжена пропаганда; в спомените си
Цонтос го представя като „Желевската охрана”, вероятно отговорник за охрана на
селото при присъствието на андартски чети в него ; обвинен от членове на ВМОРО,
че заедно с брат си Трайко събират сведения за андартските чети. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163; Николов,Б.,Борбите
в Македония. Спомени на...,с.23; Чекаларов, В. Дневник..., с.344,351,366 ./
Лъндзак/Ландзакис/,
Михаил - гръкоман; обвинен от членове на ВМОРО, че
заедно с братята си Трайко, Георги и
Симо събира сведения за андартските чети. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Лъндзак/Ландзакис/,
Симо - гръкоман; обвинен от членове на ВМОРО, че
заедно с братята си Трайко, Георги и
Михаил събира сведения за андартските чети. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.163./
Лъндзак
/Ландзакис/, Трайко – участник в гръцката
въоръжена пропаганда в отделение „А” на
местната организация; член на Обл.К на гръцката организация; един от хората
способствали за привличането на Коте Саров към андартското движение;заедно със
съселяните си Наум и Павел Киров обезглавяват Лазар Поптрайков в края на
Илинденското въстание; от 1904 г. до 1908 г. е войвода на чета действаща в
района Преспа и Корешча. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени
на...,с.23; Чекаларов, В. Дневник..., с.344,351,366; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.163 – 164;
Уикипедия – Желево – Трайко Ландзакис; http://www.gistor.gr/ istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./
Люльов
(Лулов,Людйов),Йото – член на селската милиция в
редовете на която взема участие в множество сражения в борбата срещу
въоръжената гръцка пропаганда. /виж: Томев,
Ф. Кратка история на село Желево..., с.40-42; Николов,Б.,Борбите в Македония.
Спомени на...,с.15./
Ляшков,
Н. – през ХІІ.1927 г. бил заловен от горски стражар,
когато отивал да събира дърва; бил жестоко бит от стражаря. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.719./
Мавров
/Маврис/, Иван /Йоанис/ – участник в гръцката
въоръжена пропаганда като член на селската милиция; вземал е участие в акциите
на капитан Каудис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Марков,
Георги - член на комисия за избиране на място за зала
в Торонто през 1946 г.; и неин отговорник . /виж: www.zhelevo.com/ history./
Марков,
Йордания – по време на Втората световна война като
член на ГКП работи за организирането на селото в борбата срещу окупаторите;
избран за член на Районния комитет на ЕАМ; бори се за единство в борбата срещу
общият враг и да не се поставят националните различия на преден план; след
споразумението във Варкиза се намира под наблюдение; от 1947 г. се включва в
редиците на ДАГ; загива през август 1948 г. на връх Харос в битката за Грамос. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/
Markov_Jordan.htm./
Марков,
Лазар - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Марков,
Павел – отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Марков,
Спиро - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Марков,
Фоте, Н - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г.,
след Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Марковски,
Атанас - водач на група от 36 човека от с. Желево
емигрирала в Торонто, Канада през 1904 г.;председател на създаденото
спомагателно Желевско братство през 1906 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Марковски,
Джордж – водач на група от 36 човека от с. Желево
емигрирала в Торонто, Канада през 1904 г. /виж:
www.zhelevo.com/ history./
Мартин
- споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Милош –
учител в гръцкото училище; член на антибългарския
комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
Мирчов
(Мирцос), Илия (Илиас) – участник в гръцката
въоръжена пропаганда в отделение „А” на
местната организация; заедно с братята си, с фамилия Лъндзак , Илиас Гантуджис
сформират първата селска милиция на гръцката организация в района. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.164./
Мирчов
(Мирцос), Наум – участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната
организация; участник в селската милиция; наказан от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Михал -
споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Михо - четири човека с такова име се споменават като жители на селото в
османските данъчни регистри от ХV в.. /
виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Михос -
споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Наумов
(Наум), Никола (Николаос) – учител в гръцкото училище;
служил като информатор на митрополит Германос Каравангелис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Нико - споменава се като жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Никола
- споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Николов,
Ламбо – гръкоман; шпионин; кмет на селото; убит от
четата на Митре Влаха на 13.3.1905 г. край с. Брезница; според Ф. Томев е
наказан от селската милиция под ръководството на Н.Михов. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с.96./
Николов
/Николао/, Хараламби /Хараламбос/ – участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната
организация; председател на СК; убит от ВМОРО през 1907 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Нанев, Никола – взема участие в
Кресненско – Разложкото въстание като четник в чета № 2. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%
BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./
Омирос
– началник на селската милиция по време на
Гражданската война в Гърция през 1949 г. /виж:
Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47./
папа
Тодор - споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
папа
Яне - споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Папазов
/Папас/, Божин /Боб/ – роден 1912 г.; емигрирал в
С.Америка; установил се в Торонто, Канада; бил е председател на
Българо-македонската православна катедрала „Св.Св. Кирил и Методий”;
подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов,
Ив.Спомени,т.ІІ,с.14;т.ІV,с.13; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-02-03&article=108264./
Папазова,
Веса – емигрирала със съпруга си в Канада,; установила
се да живее в Торонто; финансово подпомогнала издаването на спомените на
Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.13;
http://paper.standartnews.com/bg/
article.php?d=2002-02-03&article=108264./
Папазов,
Спиро - член на комисия отговаряща за залата в Торонто през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Папамандзарис,
Тодор – в къщата на негова роднина, са се били
настанили англичаните от Балканския комитет дошли в Костур след Илинденското
въстание. / виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.346./
Паско -
споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Петров,
Кръстьо – касиер на възстановеното спомагателно Желевско братство в Торонто през 1921
г.; отговорник за построяване на зала в Торонто, Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
поп Андон
/Андонис/ Попдимитров /Пападимитриу/ - участник в гръцката
въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната организация; свидетел на
убийството на Ламбо Николов от четата на М.Влаха на 13.3.1905 г. /виж: Αφανεισ
γηγενεισ…, σ.164; Райчевски,
Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с.96./
поп Антон
/ Антонио/ Киров /Киро/ – гръкомански свещеник;
участник в гръцката въоръжена пропаганда
в отделение „В” на местната организация.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.163 ./
поп
Илия Атанасов Траянов – участник в освободителните борби за Македония; емигрира в Торонто, Канада
след Илинденското въстание; ръкоположен за екзархийски свещеник около Хуриета
през 1908 г. в селото. /виж: Николов,Б.,Борбите
в Македония. Спомени на...,с.15; www.zhelevo.com/
history./
Попилиев
/Папаилиас/, Христо /Христос/ – гръкоман; подпомагал
гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
протойерей
Харалампи Попилиев – тридесет години е свещеник в
Македонската българска катедрала „Св.Св. Кирил и Методий” в Торонто, Канада. /виж: Уикипедия - с.Желево – протойерей
Харалмпи Попилиев./
Ристев,
Стоян – жестоко бит от гръцките войници през 1913 г.,
за да предаде пушката, която притежавал, бил принуден да закупи такава за може
да се освободи. /виж: Йонов, М. Жалби и
съдба...,с.372-373./
Сидеров
/Сидерис/, Никола /Николос/ – учител; участник в гръцката въоръжена пропаганда в отделение „Г” на местната
организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Сидеров,
Васил Петков – емигрира в Торонто, Канада през 1903
г., след Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Сидеров,
Димитър Петков
- емигрира в Торонто, Канада през 1903 г., след Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Симов
(Симос), Ристо – за неговата смърт се настоявало от
Битолското гръцко консулство по повод делегация, която отишла в града да иска
селото да бъде признато към Българската екзархия през 1907 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Симовски,
Георги Ян. - първенец в селото, подпомагал българската
църква и образование./виж:Николов,Б.,Борбите
в Македония. Спомени на...,с.15./
Симовски,
Симо Ян. - първенец в селото,подпомагал българската църква
и образование./виж:Николов,Б.,Борбите в
Македония. Спомени на...,с.15./
Симов /Симос/,
Симеон – учител в гръцкото училище; учинтел на Павел
Киров; участник в гръцката
въоръжена пропаганда в отделение „Г” на
местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164;
www.zhelevo.com/ history
./
Сотиров,
Елиа - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Спиров,
Георги – жена му била интернирана в Солун, където
абортира. /виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.715./
Спирова,
Севда Георги – през VІІІ.1023 г. била интернирана в
Солун, където абортира. /виж:Михайлов,Ив.
Спомени,т.ІV,с.715./
Стайко
- споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Стайо -
споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Стефов, Анастас /Анастасио/ - гръкоман; къщата му е била използвана от
Каудис при първото му посещение в селото. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./
Стефов, Търпо – пръв председател на възстановеното спомагателно Желевско братство в Торонто през 1921 г. /виж: Томев, Ф. Кратка история на село Желево..., с. 88-100./
Стефов, Филип – гръкоман; къщата му е била използвана от Каудис
при първото му посещение в селото. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/487--1904./
Стоян – ааза на селото; свидетел на убийството на кмета Ламбо Николов на 13.3.1905 г. от четата на М.Влаха. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с.96./
Стоянов,
Пантелей – роден през 1907 г.; емигрира в САЩ през
1922 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Стоянова,
Стефана – родена през 1886 г.; емигрира в САЩ през
1922 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Тамовски, Симо - взет за турски
войник след Хуриета. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Темелков, Никола – член на комисия за избиране на място за зала в Торонто през 1946 г.; председател на Желевското Братство в Торонто, Канада през 1948 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Темелков, Никола – член на комисия за избиране на място за зала в Торонто през 1946 г.; председател на Желевското Братство в Торонто, Канада през 1948 г. /виж: www.zhelevo.com/ history./
Тодор -
двама човека с такова име се споменават като жители на
селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.109./
Тодоров,
Лазар - доброволец в Канадската армия по време на
Първата св. война. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Тодоров
/Тодев/,Трайко/Желевски/ - роден през 1875 г.; член на
ВМОРО от 1898 г.; завършил ІІ клас; от 1900 г. е четник в четата на П.Кляшев и
М.Влаха; от 1904 до 1908 г. е районен
войвода в Костурско; за кратко врме се установява в Торонто; взема участие в Междусъюзническата
война в отряда на В.Чекаларов; а през
Първата световна война служи в 85 пех. полк; убит през VІ. 1923 г. в Асеновград
със съгласието на проф.Н.Милев от с.Мокрени. /виж:в.Македонско огнище,1925,бр.1; ИДА,1992,т.64, с.132; Борбите в
Македония и...,с.841; Иванов,В. Отрязаната...,с.34,77; Изменниците на...,с.43; Николов,Б.,
Борбите в Македония. Спомени
на...,с.15; Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.375; Дневник на костурския
войвода...,с.71,110; Томев, Ф. Кратка история на село Желево..., с.42-43; www.zhelevo.com/
history./
Тодорова,
Трайковица – съпруга на Трайко Тодоров (Желевски);
жестоко измъчвана заради съпругът си през 1913 г. от гръцките войници. /виж: Йонов, М. Жалби и съдба...,с.372-373./
Тодорос
- споменава се като жител на селото и глава на
домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Томев,
Фото С. – роден през 1899 г.; емигрира в Канада през
1915 г. ; през 1924 г. завършва художествена академия в Торонто с губернаторски
медал като най- переспективен млад възпитаник; член на Желевското
благотворително братство в Торонто; през 1929 г- е избран за секретар на
братството; през същата година е и председател на младежкото дружество към
братството; учен; управител на колеж по изкуство в Онтарио; награден на 7.V. 1977 г., за активна дейност
към македонската общност в град Торонто;
автор на „Кратка история на село Желево, Македония”. /виж: Гаджев,д-р Ив. История на...,т.І. , с.133; Трайков, В. Историа на
българската емиграция...,с. 136; www.zhelevo.com/ history ./
Томо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Трайков,
Васил – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1906
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Тракалов,
Танас – по време на Гражданската война в Гърция се
сражава в редиците на ДАГ; издига се до комисар на 107 бригада; участва в
отбраната на Грамос и Вич; загива в сражение при отбраната на Маламади през
октомври 1948 г. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Trkalov_Tanas.htm./
Тръпчев,
Богдан – член на селската милиция в редовете на която
взема участие в множество сражения в борбата срещу въоръжената гръцка
пропаганда. /виж:Томев, Ф. Кратка история
на село Желево..., с.40 – 42./
Траянов/Траянос/,
Христо /Христос/ – учител; подпомагал гръцката
въоръжена пропагнда 1903 – 1913 г. /виж:
Αφανεισ γηγενεισ…, σ.164./
Флоров,
Кръсто - отговорник за построяване на зала в Торонто,
Канада през 1946 г. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Флоров,
Трайко - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г., след
Илинденското въстание. /виж: www.zhelevo.com/
history./
Хаджипавлов,
Димитър - първенец в селото, подпомагал българската
църква и образование; преселил се в Торонто, Канада през 1902 г.. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.15; www.zhelevo.com/
history./
Христов,
Иван – роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Христов,
Симо – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Чачановски,
Алексо – отведен като дете беглец в Румъния;
първоначално е настанен в Синая, а след това
в Тулгеш; един от 1500 деца след това рекрутирани за нуждите на ДАГ,
като преминава 30 дневна подготовка в гр. Арад, Румъния; присъствал на
убийството на баща си, когато се завръща в родния край. /виж: в. Утрински вестник,
бр. 2729, 5.7.2008./
Янев,
Васил Павлев /Васил Хаджипамлов/ – син на хаджи Павел;
участник в селската милиция, с която взема участие в борбата срещу гръцката
въоръжена пропаганда; Ф. Томев посочва, че е един от първите,които през 1902 г.
се преселват в Кянада, но по всяка вероятност се е завърнал, за да вземе
участие в Илинденското въстание, за да вземе участие по-късно в борбата срещу
гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Николов,
Б.,Борбите в Македония. Спомени
на...,с.15; Томев, Ф. Кратка история на село Желево..., с.40-42; www.zhelevo.com/
history./
Янев,
хаджи Павел /Павле/ – хайдушки войвода; взел участие в
Креснеско – Разложкото въстание като воъвода на чета №2; след прекратяване на
въстанието се завръща в родният си край; заловен от турската власт като
разбойтик и амнистиран със задача да преследва други разбойници; отдава се на
търговия и открива дюкян в селото; по негова инициатива е построена втората
черква „Св. Атанас” в селото; покрай търговската си дейност се отдава на
благотворителност; със свои средства построява първата и единствена чешма
тогава в селото; убит в местността Касъмова стена край с. Псодери през 1904 г. /виж:
Дневник на костурския войвода...,с.19, 241; Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото
въстание..., с.95,100,104; Томев, Ф. Кратка история на село
Желево...,20-24,36-38; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16,17. http://dikata.net/biography/
AUTOBIOGRAPHY.pdf; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../
Янков,
Димитър – роден през 1871 г.; емигрира в САЩ през 1910
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Яно - споменава се като жител на селото и глава на домакинство в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век...,
с.109./
Яновска,
Димитра – майка на С. Яновски; взема участие в
оказване на помощ на сражаващите се от ДАГ; избрана е за член на ОкК на АФЖ в
Лерин. ./виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Janovski_Sotir.htm./
Яновски,
Михо – баща на Н. Яновски; работил е като ратай в
чифлика на Хюсеин бей. /виж:Томев, Ф.
Кратка история на село Желево..., с.40./
Яновски,
Никола Михов
– участник в националноосвободителните борби в Македония един от верните сподвижници на Тр.Тодоров; ратай
при Хюсеин бей; участва в четата на Коте
Христов до 1904 г.; участник в сформирането на селската милиция в селото;
заради убийството на хаджи Павел е наказан гръкоманският кмет на селото Ламбро
Николов; селската милиция под ръководството му взема участие в разбиването на
андартски чети край Ошчима, Оровник, Габреш, Нивици и Претор; активно подпомага
четите на П. Кляшев, Ат. Кършаков, К. Попдинов и М. Влаха в борбата им срущу
гръцката пропаганда; участва в съвещанието в с. Дреновени на селските
ръководители на ВМОРО от Корешчата под ръководството на П. Кляшев; след
станалото предателство и завързалото сражение на 31.7.1907 г. загива; погребан
е в братската могила край селото./виж:Томев,
Ф. Кратка история на село Желево..., с.40-43.;Ил.Илинедне, бр.118,с.6-8; Николов,Б.
, Борбите в Македония. Спомени
на...,с.15./
Яновски,
Сотир Фотев – роден ок. 1929 г.; единствен син; на 18
г. става доброволец в ДАГ; загива в сражение през 1949 г. на Малимади./виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Janovski_Sotir.htm./
Яновски,
Фоте – баща на С. Яновски; записал се между първите в
редовете на ДАГ. ./виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/Janovski_Sotir.htm./
145.Яновски
/Пал/, Христо /Крис/ - емигрира в Торонто, Канада през 1903 г. като бебе, след Илинденското
въстание; внук на хаджи Павел; председател на Българо-македонската православна
катедрала „Св.Св. Кирил и Методий”; бил патрон на Христофор Тзавелла. /виж: www.zhelevo.com/ history.; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-02-03&article=108264/
Няма коментари:
Публикуване на коментар