Костурски край - Ошени

Ошени/Осан,Осени, Ошани/ дн. Οινόη

 

Изглед от селото днес

Селото е разположено на 20 км западно от Костур, на 4 км западно от Св. Неделя,  на 9 км северозападно от Четирок, на 4 км източно от Долно Папратско, в подножието на хребета Фалцата, който е част от пл. Гълъмбица.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото са от 1530 г., когато се споменава в османски дефтер под името Ошани със своите 105 християнски семейства.

Спомен от миналото

За момента липсват сведения за настъпилите промени, в религиозно отношение в периодът между първата половина на ХVІ и втората половина на ХІХ в, но по всяка вероятност семейства от селото  участват в търсенето на нови поселища в Македония, Тракия и Мизия. В резултат на Руско-Турските войни от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. техни потомци да са достигнали до Влашко и Бесарабия.

Но в края на ХІХ в. Ошени е смесено българо - мюсюлманско село.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол от 1878 г., но отнасяща се само за мъжкото население към 1873 г., Ошени  е посочено с 210 домакинства, от които 540 българи – християни и 140 мюсюлмани.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. Осан е българо мохамеданско село, в което живеят под 600 човека, притежава три хана и кладенци.

Изглед от Ошени

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Ошани.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. селото наброява 120 българи християни и 550 българи мохамедани. До влизането на селото в пределите на гръцката държава християнското население остава подчинено на Цариградската патриаршия.

В картата си Контоянис християнското население е представено като вярно на Гръцката Патриаршия.

Секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев посочва, че през 1905 г. в селото има 80 българи – патриаршисти – гръкомани.

Гръцката статистика от с.г. представя селото като гръко – турско с 80 жители гърци и 750 турци.

Представители на мюсюлманската част от селото, вземат участие в потушаването на Илинденското въстание през 1903 г. в селата от Корешчата.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи, а според Георги Христов и 2 куцовлашки.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 695 жители, от които 315 мъже и 380 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Милойевич посочва, че в село Ошени има 5 славянски – християнски и 154 славянски – мюсюлмански къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото има 184 семейства, а жителите му са 824 жители.

Михаелидес посочва, че е ликвидиран един имот на семейство емигрирало в България.

Гимназията в с. Ошени

Според Пелагидис, от селото са изселени 145 мюсюлмански семейства с обща численост 841 човека, а на тяхно място са заселени 154 бежански семейства от Понта.

Хаджисавидас, потвърждава, че повечето от дошлите семейства говорят Понтийски гръцки.

През 1926 г. селото е прекръстено на Инои.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 602 души, от които 275 мъже и 327 жени, от които 572 са бежанци, дошли след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита нарастване на населението и то е 990 жители, от които 481 мъже и 509 жени. Сградният фонд на селото е 169 сгради.

През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.

Селото пострадва от италианските бомбардировки през 1943 г.

Според статистиката от 1945 г. с. Еное наброява 1019 жители..

По време на Гражданска война в Гърция две деца са изведени от комунистите като   бежанци.

Данните от преброяването от 1951 г. сочи, че то не е претърпяло някакви значими катаклизми по време на Гражданската война и населението му е спаднало 1003 жители.

През 50 – те години  147 човека емигрират  към САЩ и Канада.

Надморската височина, на която е разположено селото е 683 м.

В спомени, документи, книги и в интернет прострaнството, като жители на това село се споменават следните лица:

Асан ага – предводител на башибозукът събран от селата Св. Неделя, Четирок, Ошени, Г. Папратско, Гърлени, Шак, Зелениград, Попчани, Брачани, Тръстеник и Капещица, заедно със Сефедин ага от Св. Неделя, който взема участие в нападението над с. Косинец на 3.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В. и Ст. Трифонов, Македония и Тракия в борбата..., с.282./

Дамовски, Лазо – роден през 1897 г.; с баща си ходи на гурбет в Гърция; включва се в синдикалното движение там; по – късно става член на ГКП; избран е в ръководството на партията; многократно арестуван; италиано – гръцката война от 1940 г. го заварва като затворник на о. Акронавплия; след разгрома на Гърция от Германия е освободен с 26 комунистически дейци по произход българи, след застъпничеството на българския посланник; включва се активно в борбата на страната на ЕАМ; секретар на ОК на ГКП в Лариса, а по – късно и на Епир; в края на 1943 г. става секретар на СНОФ; след изпращане на писмо до Бюрото за Западна Македония от 24.І.1944 г., в което се настоява да се даде право на населението от всички дялове на Македония да създадът своя държава е свален от всички ръководни постове; след споразумението от Варкиза бяга в Югославия, където умира през 1970 г.. /виж: Незаборава. Први македонски баталjон, с.11-12; Егејска Македонија во антифашистичката војна 1941-1943 година, Том VII, Книга 1, Скопје 1985./

Митковци - род, който се установява в с. Клисура, Тиквешка кааза, около 1750 г. /Виж: Яранов, Д. Преселническото движение на българи от Македония и Албания към източнитебългарски земи през ХV до ХІХ век - Македонски преглед,1932,г.VІІ, кн.7,с. 86-87./

Наумов, Търпе - по време на Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 5 Одринска  дружина при МОО ; 21.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.486./

Сефедир ага – заловил Павел Христов при опита му за бягство. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.31./

Христу, Симеон – участник в гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Уикипедия – Ошени./

7.Янчевци – род, който се установява в с. Клисура, Тиквешка кааза, около 1750 г. /Виж: Яранов, Д. Преселническото движение на българи от Македония и Албания към източнитебългарски земи през ХV до ХІХ век - Македонски преглед,1932,г.VІІ, кн.7,с. 86-87./