Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

 

Посещението на владиката Григорий Пелагонийски в Костур

                                                  

   Митрополит Григорий на владишкия трон, в черквата „Св.Неделя“ или 

„Св.Богородица“,Битоля. Снимката е правена от братя Маняки, около 1900 г.

От това, което чух да разказва Дедо владика и от допълнителните разкази на общинския председател отец Григорий Попдимитров  научих се, че в сряда към 1 часът вечер дедо владика стигнал в Костур в къщата на каймакамина и тутакси поискал да узнае причината за внезапното му повикване. Каймакаминът се извинил, като му казал, че полицейският агент не е бил изпращан да го вика, ами само да се тури на разположението на владиката, и за тая му постъпка той е арестувал полицейския. След тия обяснения дедо владика заминал за дома на общинския председател, дето и се настанил .

                               

 Това е една снимка, която се среща в интернет пространството, и е представена като „Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур организиран от  Германос Каравангелис, през май 1904 година  по повод идването в града  на българския битолски митрополит  Авксентий“. Вярно изворът, от който е почерпена информацията е гръцки, а дедо имаше една раздумка, ако срещнеш умрел гърк по друма си, що да праиш?  Да провериш! Та, по всяка вероятност тази снимка е от ноември 1903 г. и владиката е Григорий, а Авксентий става Пелагонийски владика, след неговата смърт. По всяка вероятност снимката е дело на Леонидас Папазоглу.

Още в тъмни  зори на другия ден от неколко черкви камбаните зели да звонят. Гърците се събрали в гръцката митрополия и една тълпа начело с гръцкия владика Каравангели, качен на кон, с демонски викове тръгнала към конака. Тълпата останала на двора, а владиката се качил в конака и заявил на мютесарифина, че той протестира, за дето в епархията му е стъпил български владика, и че събраният народ иска отстранението му от града .

                                               

                                                  Владиката Германос Каравангелис,               

                                                като наместник на патриаршеския трон

                                                в Константинопол 1912-1913 г.

От отговора на мютесарифина, види се, владиката останал недоволен, та тълпата се завърнала със същия церемониал. Когато стигнала до къщата на председателя, крясканията се увеличили . Поставената тук военна стража не я допуснала да се приближи, като е употребила в тоя случай даже и сила. Камбаните биели и вълнението ставало се по-голямо и по-голямо . Административната власт на глед показвала се като безсилна да усмири и разпръсне тълпите. Сам каймакаминът дошъл да моли дедо владика да си излезе от града, но той категорически му отказал. До вечерта бил изпратил и главния полицейски да го моли да избави властта от това положение. Но и нему дедо владика дал същия отговор. Към 10 часът по турски сутринта каймакаминът пак дошъл при дедо владика и на ново го молил да си излезе от града. Тоя път владиката отстъпил, като видял, че при такива условия не ще могат да се раздават помощи на пострадалото българско население, и обещал на каймакамина, че още днес той заминава за с. Шестеово, където властта ще трябва да пренесе и всичките му вещи от Костур. След това при владиката се явил военният каймакамин и го молил за същото. Същевременно гръцкият владика Каравангели устроил една демонстрация от  жени, които викали и се притискали около къщата на председателя. Войските, които пазели къщата, ги изгонили. Когато тая тълпа от жени и мъже заедно с гръцкия владика тръгнала  към правителствения дом, жандармерийският юзбашия се явил при дедо владика и му съобщил , че мютесариф паша и  каймакаминът го очаквали на двора, за да го изпратят. Юзбашията е уверил дедо владика, че са били взети  всички мерки за безопасното му излизане. Тогава той тръгнал , съпроводен от пашата, каимакамина и други цивилни чиновници. Изпратили го до извън града. А едно отделение войска го придружавало и до с. Шестеово. Гръцкият владика с жените е бил спрен от друго отделение войска при къщата на Мюнтаз бей, до като българския излязъл от града. 

Тази информация беше почерпена из книгата на Наум Темчев,  Спомен от една обиколка през 1903 г. Променен е само правописа.