Голешово /Галешаво,
Голешова, Гунешево/
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ, където реката е записана като Голешо (Госно) |
Административно селото е спадало към Хрупишчката кааза.
Това е едно от изчезналите села на Костурско.
Предположението за локализация на мястото, където се е намирало, почива на
базата, че близо три века по-късно (след известните за него данни), то оставя
името си на реката.
Логично погледнато, неговото местонахождение би трябвало да
се приеме, че това е било до извора Глава вода, който се приема за начало на р.
Голешово, или край него, в планината Одре. Но в Османският данъчен регистър от
1568-1569 г. няма данни за съществуване поне на една воденица. Следователно е съществувало извън
руслото на реката.
След това, за да бъде направен опит за неговата локализация
оставаше да се направи справка с номенклатурата от данъци и такси, които се
вземат от съществувалите села по течението на реката. Единственото най-близко
по номенклатура се оказва с. Лудово, което ме навежда на мисълта, че именно в
този район трябва да се търсят останките от това селище. Съществуването на
призната бащиния, навежда на мисълта, че селото е съществувало от преди
включването на Костурско в пределите на Османската империя, и е било
сравнително голямо населено място, за да се приеме, че именно за това реката
носи неговото име.
Липсата на данни за каазата (нахията) Аштин от XV в. не ни дава възможност
да потвърдим или отхвърлим предложената версия.
За първи път името на селото се среща в Османските данъчни
архиви от 1530 г. записано е под името Голешова. Според този документ землището
на селото е предоставено за зиамети и тимари на спахии. В селото има 23 пълни,
3 непълни и 5 вдовишки християнски домакинства. Приходът, който селото внася в
държавната хазна е 3131 акчета.
В средата на ХVI в. землището на селото е включено в хаса на Хъзър паша.
Селото според
данъчният регистър се състои от едно мюсюлманско и 11 християнски семейства, и
7 неженени. Според имената на християнското население може да се предположи, че
то е доведено от южните части на Албания. Но съществуването на бащиния, която е
може би на останал единствен от старото население, показва, че корените на
селото са отпреди попадането на Костурско в пределите на Османската империя.
Приходът, който носи в държавната хазна е 3100 акчета.
В Османският данъчен регистър от 1636 г., отнасящ се само за
християнското население в Хрупишката кааза е записано като село Голешова с шест
християнски домакинства.
От дотук посочените данни от Османските данъчни регистри се
вижда ясно, че за близо 100 години броят на пълните домакинства постоянно
намалява, не може със сигурност да се каже, дали собствениците на тимари,
зиамети и хасове, са ги изпращали в новополучени ленни владения, или
централизирано са били изпращани в пустеещи „мъртви” земи. Духовното лице се е
определило като „поп”, но липсата на данни за потомци на духовни лица,
потвърждава версията, за преселвания.
Поради липсата на по-нататъшни данни от Османските архиви е трудно да
кажем дали селото е заличено по време на Али паша Янински или много по-рано. А,
дали негови жители стават основатели на с. Псора, може да бъдат само едни
безпочвени твърдения.
В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители
на това село се споменават следните лица:
Герг, Михал - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Демитри, Ангелани - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство
и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Дервиш Челеби – спахия; в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за
обработка; починал; правото за ползване на земята е придобил синът му, но името
му не се споменава. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390 ./
Димитри, Малко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Йорго, Койо - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Йорго, Стамад - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кирко, Койо - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Койо, Димитри - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Коста - в Османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител на
селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./# след името е посочено „баща”, но
в съседство няма жител на селото, който да е записан с бащино име Коста
Кочи, Геншо - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кочи, Онания - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Кочи, Панайот - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Матия, Кирязко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Никола Коста - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Никола, Петко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Петко, Герг - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
поп Масин - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Пройко - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на семейство и жител
на селото; собственик на бащиния. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Селдо, Димитри - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта
и Хрупишта…, с. 390./
20.Яни, Михал - в Османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 390./
Няма коментари:
Публикуване на коментар