Шак / Селце, Шаг, Калкан / дн. Κομνηνάδες
 |
| из картата Австро-Унгарския генерален щаб за местоположението на с. Шак |
Селото е разположено на 30 км западно от Костур, в
подножието на граничната между Гърция и Албания пл. Алевица.
По време на преброяването от 2001 г. административно е представено в тогавашната община
(дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).
На юг селото граничи с Ревани и Тръстика, на запад с Пончара
и Брачан дн. в Р. Албания, на север с Ново село, на североизток с Кърчишча, а
на изток с Горно и Долно Папратско.
Първите сведения за него се съдържат в османски данъчен
регистър от 1530 г. , когато е посочено под името Селце, административно
спадащо към нахия /кааза/ Аштин, според който землището на селото е включено в
зиамет(и) и тимар(и) на спахии. Селото се състои от 10 пълни християнски домакинства,
4-ма неженени мъже и 3 вдовици. Приходът от селото към държавната хазна е 1274
акчета.
 |
| панорамна снимка на днешното с. Шак |
В османски пълен поименен данъчен регистър от 1568/1569 г.
се среща с.Селце и попълващият регистъра е отбелязал с друго име Шаг, която
административно спада към нахия /кааза/ Хрупишча. Според този документ в селото
живеят 15 мюсюлмански и 12 християнски пълни домакинства и 16 неженени мъже, от
които 4-ма са мюсюлмани. Признаването на 2 християнски бащинии от страна на
султана, говори за съществуването на селото отпреди попадането на Костурско, в
частност на Хрупишко в пределите на Османската империя. Но, т.нар. чифлици или
половин чифлици на Синан и Хъзър, също могат да се приемат за бивши християнски
бащинии. Предположението за това мнение дава факта, че имота на Синан е
наследен от дъщеря му, а този на Хъзър от жителите на селото.
Малката такса за внос на вино в селото, по всяка вероятност
е за лична консумация от населението, а не за съществуването на хан в него.
Възможно е част от мюсюлманското население да има юрушки корени. Срещането на
имената Гин и Гьон, говори за албанско присъствие, сред част от населението, но
не може да се твърди със сигурност, че всички негови жители са с албански
корени по време на изготвянето на този документ. Също така срещането на името
Айдън сред християнското население, ни навежда на мисълта, че е възможно да са
преселени българи от Мала Азия, тъй като е срещано име сред старите малоазийски
българи. Интерес представлява и въпросът, как за по-малко от 40 г. от чисто
християнско селище се превръща в селище, в което преобладаващата част от
жителите, започват да изповядват исляма. Главите на четири пълни домакинства,
са посочени като приели исляма.
Липсата на лице, или наследник на такова, което да обслужва
християнските обичаи, също буди въпроси. Единственото възможно обяснение за
момента е, че голяма част от жителите на селото, са доведени (дошли) на това
място от други места. Защото няма друго
логично обяснеие на факта, че населението за 40-тина години нараства повече от
два пъти.
За всички статистики споменаващи село Шак, то си е чисто албанско и мюсюлманско село в Костурската кааза в последната четвърт на XIX в.
 |
| спомен от старите къщи на селото |
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в с. Калкан живеят
300 турци и в него има страноприемници и са изградени резервоари за вода.
В карта на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
изписано като Шак.
В статистиката си Ростковски срещу с. Шак е посочил, че се
състои от 109 къщи, в които живеят 525 албанци-мохамедани (тоски).
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Шак има 550
жители арнаути мохамедани. Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като
турско с 600 жители.
По време на потушаването на Илинденското въстание части от
мюсюлманското мъжко население взема участие в башибозушките чети под
водителството на Сефедин ага от Св. Неделя и Асан ага от Ошени при разграбването
и опожаряването на Косинец. Преди това на 10 май 1903 г. вземат участие и в
разграбването на Смърдеш.
 |
| селската черква в селото |
В доклада си от 1907 г. по „Македонският въпрос” А. Тошев до
министъра на Външните работи – Димитър Станчов, разглеждайки пътищата за
проникването на андартските чети в Македония пише: „Всички албански села
северно от нахията Нестрам, както селата Биглища, Желево и Писодер служеха като
опорни точки на гръцките чети /т.е. първият – западният/…Първият, сиреч
западният, се затвори след минаване към българска страна на Албанските села:
Видово, Ревани, Горно-Папратско и Четирок. Непрекъснатата линия образувана от
тия села е подкрепена на юг тоже от албанските села Гърлени и Желин-Град
/Зеленград/, а от север от селата Божи-Град и Шак.” За момента не разполагаме
със сведения за участие на жители на селото в редовете на ВМОРО. Също така
жителите му да са използвани от костурския владика, за убийство на изявени
екзархийски българи от съседните нему села.
По време на Балканската война, селото не е споменато да е
посещавано и населението да е обезоръжавано от обединената Костурска чета на
войводите В. Чекаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов.
 |
| спомен от старите къщи (в дъното зад парзалката) |
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в село Калкан живеят 632 човека,
като съотношението между мъжете и жените е 357/275.
През 1918 г селото е
посочено като самостоятелна община.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 690 човека,
като съотношението между мъже и жени е 355/335.
През 20-те години мюсюлманското население на Шак се изселва
и на негово място са заселени гърцки бежанци.
Според Пелагидис от селото са изселени 95 мюсюлмански
семейства, с общо население 683 човека, а на тяхно място са заселени 69
бежански Понтийски семейства.
Хаджисавидис потвърждава също, че по – голяма част от
заселниците са говорили Понтийски гръцки.
През 1926 г. селото е прекръстено на Комнинадес.
Според преброяването от 1928 г. в с. Комнинадес живеят 254
човека, като съотношението между мъжете и жените е 125/129. В това число са и
244 бежанци, които са настанени след 1922 г., от които съотношението между мъже
– жени е 119/125.
От тази информация, може да се заключи, че ементуално, не
цялото население е било чисто мюсюлманско до Балканските войни, а е имало малък
брой албански християни (1-2 къщи).
Според преброяването
от 1940 г. в селото живеят 423 човека, като съотношението между мъже – жени е 198/225.
Сградният фонд в селото е 74.
Според статистиката от 1945 г. населението е 443 човека.
Влиянието на ГКП в селото е било значимо, защото по време на Гражданската война в Гърция - 27 деца са
изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци, което не е характерно, за други села от Костурско, в които има заселени компактни маси от бежанци след Малоазийската катастрофа..
При преброяването от 1951 г. то е останало с 246 жители.
Надморската височина, на която е разположено селището е 912
м.
В спомени, документи,
книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават
следните лица:
Абдулах, Байрам - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Абдулах, Махмуд - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство
и жител на селото; притежател на земя с
големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Абдулах, Тимур - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Абдулах, Хасан - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото;
притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Абдулах, Хюсреф - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото; освободен
роб на Мустафа чауш; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Абдулах, Ферхад – в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото; освободен
роб на Мустафа чауш; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Ашер, Ставро - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Ашер, Стойко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Бали, Арслан - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Бали, Курд - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с
големина за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в
ръцете на Сефер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Белина - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш(а?) притежател(ка) на
бащиния, наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Вели, Демур - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Гьергь, Айдън - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Гьергьо, Яни - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Гин - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото; преселник. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Гин, Мишо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; син на Гьин преселника. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Гьон, Айдън - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Гьон, Стойчин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Демур, Шехрияр - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото;
безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Джафер - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; притежател на чифлик с
големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Зулфо – злодей;
заптие; убито между Ошчени и
Кърчишча по решение на СК на ВМОРО на с.
Косинец. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на
Анастас Лозанчев..., с. 647; Чекаларов, В. Дневник...,с.117,136; Константинов, Г. Българско Костурско…,с.38./
Ибрахим, Оруч - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Иса, Умур-шах - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Йорго, Петре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Карагьоз, Абди - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото;
притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Карагьоз, Али - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Койо, Никола - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Костандин, Гал - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Марко, Влайко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Марко, Стамад - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Махмуд, Ахмед - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Мехдие - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик с
големина за обработка от ½ чифт волове,
в землището на селото; преминал в ръцете и след смъртта на баща и Синан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Мирче, Комнин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Михаила, Мартин - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Мустафа, Мустафа - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на
чифлик в землището на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Мустафа, Якуб - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Никола, Мишо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Никола, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Никола, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Петко - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е
наследена от Петко Петко. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Петко, Димитри - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта
и Хрупишта…, с. 584./
Петко, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото, наследил бащиния от Петко. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Петко, Станиша - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Саруджа, Али - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; притежател на земя с големина
за обработка от 1 чифт волове. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Сефер - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като притежател на чифлик с големина за обработка от 1 чифт
волове, в землището на селото; наследен от Курд Бали. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Синан - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина
за обработка от ½ чифт волове, в
землището на селото; преминал в ръцете на дъщеря му Мехдие. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Стоян, Мартин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 584./
Хасан, Касъм - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Хъзър - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина
за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на
жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Хюсеин, Иса - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в
землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Хюсеин, Махмуд - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото;
притежател на земя с големина за обработка от 1 чифт волове. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Шуджа - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик с големина
за обработка от 1 чифт волове, в землището на селото; преминал в ръцете на
жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
53.Юсуф, Мехмед - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на
чифлик в землището на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 583./
Няма коментари:
Публикуване на коментар