Чърновишча/Чърновища, Чъровища, Черновища, Черналища, Черноховище, Търновища, Црновишта/ дн. Μαυρόκαμπος
 |
| Панорамна снимка на селото днес |
Селото отстои на 17 км северозападно от Костур, в областта Корешча, между селата Габреш, Поздивишча, Жервени и Дреновени. Разположено
е в южното подножие на Въро, разклонение
на пл. Вич.
По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община ( дем) Корешча
(Корестия), префектура Костур (Кастория).
Предполага се, че за първи път селото се споменава под името
Черноховище през ХV в. с 44 семейства. Но данните от следващият известен
данъчен регистър поставят под въпрос, дали Черноховище – Черналища и Чърновишча
са едно и също село. Защото липсата на духовно лице, или най-малко наследници
на духовно лице, говори за наскоро създадено населено място. От друга страна и
липсата на утвърдени бащинии от страна на султана, също говори за произхода на
селото след попадането на Костурско в пределите на Османската държава.
Според османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се
споменава под името Черналища и се състои от две махали: Черналища и Лисичер.
По всяка вероятност двете махали са създадени да обслужват ленните хасове на
Мехмед Мустафа и на Шагирд Хюсеин Абдулах. Населението на втората махала е
възможно да е доведено от Южна Албания, за което говорят имената като Лека, Гин, Мелко, Христ и Пано.
Така също и многото неженени мъже – 13 пълни домакинства и 19 неженени мъже.
Общо в селото живеят 24 пълни християнски домакинства и 21 неженени мъже. В
землището на селото има 1 воденица, и се плаща данък за внесено вино, към
хазната. Освен към държавната хазна селяните предоставят средства и на
споменатите притежатели на земята по 3200 акчета или близо по 337 драма сребро.
В последната четвърт на ХІХ в. Черновишча е чисто българско
село. В " Етнография
на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол
през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Търновища е посочено като село с 40
домакинства и 114 жители българи.
В Пловдивската статистика селото е посочено като Църновишта
с 80 къщи и 214 жители българи.
Според Схинас в с. Черновишта живеят 300 християни и в
селото има църкава.
В статистиката на Теплов селото е посочено като Чъровища с
30 къщи и 124 жители българи.
В статистиката на Веркович селото е посочено като
Черновишта, в което има 30 къщи с 42 семейства, а жителите му са 120 мъже и 113
жени.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия
селото е изписано Црновишта.
Ростковски в своята статистика представя селото под името
Церновишта с 38 къщи и 222 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Чърновища има 260 жители българи
християни.
В началото на ХХ в. цялото население на Черновишча е под
върховенството на Българската екзархия. По време на Илинденското въстание
селото е било нападнато от войската, която опожарила с. Вишени на 23.VІІІ.1903
г. След ограбването му било подложено на огън. Според доклад на БТА в Битоля от 50 къщи останали здрави само
3. Според спомените на Н.Темчев, селото
се е състояло от 40 къщи и всички били изгорени.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Чърновища има 368 българи екзархисти
и в селото работи българско училище, в което се учат 34 деца, обучавани от един
учител.
Гръцката статистика отчита, че в селото живеят 100
патриаршисти и 200 екзархисти.
Според картата на Контоянис е патриаршистко село.
Под натиска на
андартските чети през 1906 г. цялото население признава Гръцката Патриаршия, но
след Хуриета, отново се връща към Екзархията.
Селото не се отказва от нея до включването му в пределите на
Гърция след Балканските войни.
 |
| една от старите къщи на Чърновишча |
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Черновища преди Балканската война има
45 български къщи
През 1913 г. жителите на селото са 207, от които 108 мъже и
99 жени.
През 1918 г. селото е включено като съставно в Поздивишката община.
Седем семейства са се преселили в България в периода между
1914 – 1919 г.
Според Милойевич през 1920 г. селото наброява 40 къщи,
заселено със славяни – християни.
През 1920 г. в него живеят 325 жители, от които 116 мъже и
209 жени. Общо 62 семейства.
В статистиката изготвена от МБЦК в САЩ в село Черновище
живеят 890 българи.
През 1927 г. селото е прекръстено на Маврокамбос.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 328
жители (като 10 от тях са от други населени места), от които 126 мъже и 202
жени. След 1922 г. в селото не се е заселил бежанец.
В 1932 г. се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от
които с изявено „славянско съзнание“.
Преброяването от 1940 г. отчита че жителите на селото са
340, от които 332 – ма живеят в него (145 мъже и 187 жени).
Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 350 жители,
от които 325 славяноговорящи.
След края на гражданската война в селото остават 199 жители.
Селото е прочуто с черновския фасул.
 |
| ръчна веялка за фадул |
В спомени, документи,
книги и в интернетпространството като жители на това село се споменават
следните лица:
Бекиров, Васил - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Бойо, Койо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за
казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Бошко, Кирко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Васил, Стойко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Влашев, Васил - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Генчев, Пандо - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Генчев, Спас - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Гин, Петко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Гин, Петко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Джамбазов, Христо Шукаров
- член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по
време на Втората световна война. / виж:
Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Джамбазов, Филип - емигрирал в Австралия преди Втората Св. война;
установил се да живее в гр. Перт; дарил 50 лири стерлинги за изграждане на „Австралийска
болница в Македония. /виж: Македонска
искра, 1947, бр.9.,с.2./
Димко, Иван - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Димо, Мелко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Зисо, Танас – роден
през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според
Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Иван, Михо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Иван, Стоян - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Иван - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Киро - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Мартин - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Михо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Тихо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Йорго, Яни - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Киро, Йорго - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Койо, Лека - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Койо, Пано - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Койо, Христ - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Койо, Янука - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Крал, Коста - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Ламбров, Христо – емигрирал
в САЩ; първоначално се е установил в Дирборн, Мичиган, а по – късно се
установява в Детрой; подпомогнал финансово издаването на спомените на
Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.12;
т.ІV,с.11./
Макрев, Гямо/Дйамо/
– роден през 1853 г.; убит на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./
Михаил, Атанасиос - гръкоман; според писмо от Костурският владика
Германос Каравангелис е бил селски първенец; убит от четата на Митре Влаха в
селото на 17.1.1906 г. /виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.
126,127./
Михал, Бошко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Михо, Димо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Михо, Йорго - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Михо, Стойко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Мичова, Евдокия Стерю
– родена през 1886 г.; емигрира в България; установява се в Хасково, заедно
с мъжа си Стерю Мичов. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./.
Никола, Васил - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м. Лисичер;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Никола, Йорго - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Никола, Крал /Храл/ -
в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Пападопулос,
Димитриос /Митос, Мито/–
участник в гръцката въоръжена пропаганда
на местната организация; член на ОблК на организацията; гръкоман; доверен човек
на Г. Каравангелис; убил подвойводата на М. Влаха – Никола; по късно андартски
капедан; в спомените си Г. Каравангелис, го описва като доверено лице, което е
поддържало връзки с помаците от Жервени, което е предало изготвеният от него
списък за убийство на изтъкнати екзархисти.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86; Чекаларов, В. Дневник...,с.337,350; Иванов,
В.Отрязаната глава, изд. Сите българи заедно…, с. 289,311,339./
Пейко, Димитри - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Пейо, Коста - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Пейо, Павло - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Пейо, Петри - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Петко, Андрея - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Петко, Михаил - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Петко, Тихо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Петре, Михал - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Петре, Слафко
/Сланко/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като
жител на м. Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
поп Атанас Флоринов– роден през 1863 г.; екзарх.свешеник;
член на ВМОРО председател на СК; арестуван от турците през ІХ 1902 г. по време
на събитията свързани с присъствието на полк.
Ан. Янков в Костурско; след Илинденското въстание отвлечен от войската в
началото на Х. 1903 г. заедно с брат си
и убит по особено жесток начин в местн.Муртови колиби; в спомените си Н.Темчев
посочва, че това е станало няколко дни след опожаряването на селото, че
гавазинът на Германос Каравангелис, съпроводен от няколко илявета е поканил
селският свещеник да се яви при владиката в Костур; поп Атанас бил придружен от
брат си и по пътя били мъченически умъртвени . /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.276; Георгиев,
В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; От София до ...,с. 147;
Чекаларов, В. Дневник...,с.74,118; Освободителното
движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІІ ; Ил.
Илинден, бр.9(139), с.14./
поп Димче – бил
наказан от ВМОРО по заповед на В. Чекаларов. /виж: От София до..., с. 147./
Радко, Димитри - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Райко, Димо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Сикова, Мара –
родена през 1853 г.; убита на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония и
Тракия...,с.276./
Стефо, Димо - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Стойко, Тодор - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Ташов, Стефо – загинал
в сражението при Псодерската кула по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 267./
Тихо, Матко - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на м. Лисичер. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443
./
Тодор, Яни - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Трондоска/
Дерондоска/, Мара – родена през 1838 г.; убита на 23.VІІІ.1903 г при
опожаряването на селото./виж:Георгиев,В.,Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./
Хаджиев, Динко – деец
на ВМОРО; член на ВМОРО; бил наранен при опита да бъде убит Демир от Гърлени;
тайно лекуван в Костур. /виж: Освободителното
движение в Македония...,т.І,с.XLVІ/
Хаджиев, Иван - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Христ, Коста - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Христов, Ване/Ване
Черновски/ - през есента на 1902 г.
е четник при Н. Андреев; по време на
Илинденското въстание е назначен за войвода на тиолишката чета; след въстанието
е в четата на М.Влаха; загива заедно с Лука Гульов /Влашето/ край с. Вишени на
25.Х.1904 г.; погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж:сп.Ипр, 1983, кн.3,с.129;Борбите в Македония и...,с.621;Дневници и
спомени за...,с.40; Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968,с.233;
Чекаларов, В. Дневник...,с165,167,168,246,261; Дневник на костурския
войвода...,с.147./
Флоринов, Атанас - член
на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
Флоринов, Никола
- отвлечен от войската в началото на Х. 1903 г.
заедно с брат си и убит по особено жесток начин в местн.Муртови колиби.
/виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов,Македония
и Тракия...,с.276;. Ил. Илинден,
бр.9(139), с.14/
 |
| Ставре Цилев |
Цилев (Цилис), Ставре
(Ставрос) – гръкоман; страхувайки се за живота си емигрира в Атина, преди
Илинденското въстание; завръща се с първата андартска чета на капитан Г. Цонтос
през есента на 1904 г.; участва в двете нападения над селата Либешово през декември 1904 г. и Загоричани
през март 1905 г.; също така се отличава
в нападенията над селата Поздивишча, Турие, Габреш и др. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86./
Цилов, Ламбро –
роден през 1883 г.; убит на 23.VІІІ.1903 г при опожаряването на селото./виж: Георгиев,В., Ст.Трифонов, Македония и
Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.292./
Шутков, Кузо -
член на българската община създадена след капитулацията на Гърция по време на
Втората световна война. / виж: Даскалов,
Г. Българите в Егейска Македония…, с.488./
70.Янко, Андрея - в
Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на м.
Лисичер; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 443 ./
Забележка: Искрено благодаря за изпратените снимки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар