Костурски край - Ресуля

Ресуля/ Ресулa,Ресульян,Καλονέρι до 1959 г./ дн. Βέλος

изглед към селото на идване от с. Моласи

Селото се намира на 26 км южно от Костур и на 14 км пак южно от Хрупишча.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Кастория.

черквата "Св. Илия"

Първите сведения за селото, което се споменава като Ресуля и административно попада в Хрупишката нахия, за момента са от 1568/1569 г. от Османски данъчен регистър, според който обработваемата земя на селото е разпледелена в няколко чифлика. Ликвидирането на последните остатъци от бащинии на християнското население, говори за много по-стар произход на селото от средата на ХVI в. Приходът, който влиза в държавната хазна е 2200 акчета. От същият регистър от данъкът за отглеждане на прасета и тяхното  клане за Коледа, логически навежда на мисълта, че населението, което работи в чифлиците е християнско.

Трудно е от малцината споменати имена в Османският данъчен регистър, да се определи тяхната етническа принадлежност.

През 1874 г. в селото е била построена църквата „Св.Илия”.

В картата на Генералния щаб на Австро-Унгарската армия селото е представено като Ресула.

В края на ХІХ в.  Ресуля е гръцко село в Населишка кааза на Османската империя.

В статистиката си Ростковски го споменава под името Ресульян, което се състои от 15 къщи, в които живеят 75 гърци-мюсюлмани.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Ресуля има 100 жители гърци християни.

Населението на селото е включено към създадените комитети в Костенарията от гръцката въоръжена пропаганда, през зимата на 1904 г.

След Балканските войни попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 129 човека.

През 1928 г. селото е применувано на Калонери, през 1959 г. -  на Велос.

Интересното е,  че при двете промени на имената на селото, липсват данни, то да е населено.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1224 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Андрей – собственик на бащиния, която за известно време е била притежание на Тимур Мехмед, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г., когато вече е посочена като собственост на Мехмед Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Андрей, Киро – собственик на бащиния, която  е преминала в ръцете на Мехмед Хасан, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Апостолу, Т. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./   

Димитриос, В. – по всяка вероятност ръководител  на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Йоану, В. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Курд, Катиб - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Мехмед, Тимур – за известно време притежавал бащинията на Андрей, според данните на Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Петро – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, преминала в ръцете на Мехмед Чауш Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Сюлейман, Хюсеин - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Фотиу, Ат. -  член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Фотиу, К. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Хасан – земята на селото, му е била предоставена като тимар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Хасан, Мехмед – син на тимариотът Хасан; собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Хасан, Мехмед Чауш – собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

15.Хатун – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, станала собственост на Мехмед Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./