Костурски край - Марчишча

Марчишча/Марчища, Марциста/ дн. Κάτω Περιβόλι

изглед от днешните останки от селото

Селото се намира на 19 км югозападно от Хрупишча и на 30 км от Костур, в пл. Одре. На по-малко от километър на север е с. Мангила, а малко повече от два на запад – Осничани по шосе, но пеша разстоянието е до километър.

При преброяването от 2001 г. селото е обявено като бившо село в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Марчишча е малко село в Костурска каза на Османската империя, по всяка вероятност както и по-късно, много често броено за едно с Мангила. Според статистиката на Схинас през 1886 г. в село Марциста живеят 120 християни.

Селото фигурира в статистиката на В. Кънчов от 1900 г., само че като село от Анаселишка кааза с 350 гърци – християни. Но, според Г.Хр.Марков, селото е гранично, очертаващо Хрупищко.

В началото на ХХ в. цялото население на Марчишча е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Марчища има 50 жители гърци. Според Хр. Силянов селото е българско и в 1906 г. пострадва от гръцки андартски чети. Потвърждение на това е и архива на Вардас, където е посочено, че с петте си фамилии от 32-ма  жители е чисто българско и схизматическо село. 

изглед към с. Мангила, идвайки от Марчишча

Но имайки в предвид „Списък на изгорени от андартите къщи и плевни в селата Могила и Марчища на 20 май 1907 г.”, който е подписан от кмета на селото и двама аази и съдържащо подписа на председателя на Българската църковна община в Хрупишча – Григорий Лазаров, може да предположим, че селото  е било нападано два пъти от андартски чети – септември 1906 и май 1907 г., но е по-вероятно да е било само през май 1907 г.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  Марчишча преди Балканската война има 15 български къщи.

Макар че Г.Хр.Марков да не прави корекция за влашки етнически елемент в селото, но имайки в предвид изрично посочване за някой лица от селото, за други по имената, би могло да се приеме, че селото е било населено с българи и власи. Според мен влашките семейства са най-малко две, но които са приели Българската екзархия. За приемането на последната може да е станало през 1904 г. и селото да е броено на едно с Мангила (Могила), тъй както титулата на кмета по онова време е „могилски и марчиски кмет”.

След Балканските войни попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 130 жители, от които 73 мъже и 57 жени.

изглед към с. Осничани на идване по склона

 от към Марчишча

През 1918 г. селото е обявено за  съставно в Осничанската община.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 30 жители, от които 16 мъже и 14 жени.

От селото в периода 1914 – 1919 г. се изселват 17 семейства (според други човека) в България, но имайки в предвид рязкото намаляване броя на жителите му, са семейства.

През 1926 г. селото е прекръстено на Като Периволи..

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 37 човека. В селото не са заселени бежанци след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 5 фамилии, всичките са български с ясно изразено съзнание, макар че мъжете знаят и говорят много добре гръцки.

Според преброяването от 1940 г. населението 43 жители, от които 18 мъже и 25 жени.

След края на Втората световна война, данните за селото са общи с Мангила.

Няма данни за участвали в редовете на ЕЛАС и ДАГ, но по всяка вероятност тогава напълно селото се обезлюдява.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица:

Баганас, Георгиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда; може и да е от с. Мангила. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Гуди –  използван като част от канала осигуряващ пренасянето на оръжие за Костурско от Гърция, преди Илинденското въстание.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.602./

Димитров, Анастас – семейството му се състои от 5-члена; къщата му изгоряла при нападение на андартите на 20.V.1907 г.; възможно е, да е от Мангила.  /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.143./

Вълчев, Атанас Манолов – ааза; семейството му се състои от 6-члена къщата му изгоряла при нападение на андартите на 20.V.1907 г; според К. Шкуртов това е станало прес септември 1906 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.143; Борбите в Македония ...,с.631./

Вълчев, Дино Манолов – ааза; семейството му се състои от 4-члена; къщата му изгоряла при нападение на андартите на 20.V.1907 г.; според К. Шкуртов това е станало прес септември 1906 г./виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Борбите в Македония ...,с.631./

Ламбрев, Тоди – влах по народност; овчар; убит от андартите през ІХ.1906 г. /виж: Борбите в Македония ...,с.631./

7.Петров, Паскал – кмет на Мангила и Марчишча; семейството му се състои от 3-члена; къщата му изгоряла при нападение на андартите на 20.V.1907 г. и му е отвлечено магарето; възможно е, да е от Мангила. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.143./