100 години от гибелта на Васил Чекаларов

След кръвопролитно сражение на част от Партизанската рота от Македоно – Одринското опълчение, по време на Междусъюзническата война 1913 г., Васил Чекаларов е тежко ранен и на 9 юли попада полужив между селата Невеска и Бел камен, Леринско, при височината Лакото в ръцете на гръцките андарти. На все още неиздъхналия войвода гръцкият капитан с ножа си отсича главата му, а андартите тъпчат с краката си тялото му. Главата на Чекаларов е набита на кол и разнасяна из Леринско за сплашване на българите с викове: „Няма Чекаларов! Няма Македония! Унищожихме Чекаларов и заедно с него всички чекаларовци!”.

За роденият през 1874 г. Васил Чекаларов в чисто българското село Смърдеш, Костурска кааза, може да се пише много. Няма да разказваме биографията му, само ще кажем следното:

Още приживе Васил Чекаларов се e превърнал в легенда и само споменаването на името му  стряска противниците му. Едва след като е обезглавен на 9 юли 1913 г., а снимката  на отрязаната му глава е поместена във вестниците, гърците най-после си отдъхват. Отрязаната глава на легендарния български войвода Васил Чекаларов е носена от негов четник, чиято коса за дни ще побелее, съпътстван от гръцки войници из Костурския и Леринския край, за да се сплаши българското население след трагичния за народа ни край на Междусъюзническата война.
От този забележителен човек е останало твърде малко написано /части от дневника му и отделни писма, които бяха публикувани преди 12 години/. Благодарение на този  дневник, днес знаем много повече за борбата на българите в този край, отколкото преди. Благодарение на записките на Чекаларов историята разполага и с протокола на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг от април 1903 г., когато се потвърждава взетото решение от 2-4 януари 1903 г. за въстание на поробените българи в Македония и Одринско. 

       Ръководството на Костурското горско началство по време на Илинденското 

       въстание от 1903 г. Седнали от ляво на дясно - Васил Чекаларов иПандо Кляшев.

       Прави - Илия Биолчев, Манол Розов, Иван Попов, Димитър Панджаров и 

                     Лазар Поптрайков

                                  Васил Чекаларов в освободената Клисура по време
                                  на Илинденското въстание от 1903 г.

                         Обединените Костурски въстанически чети в освободената
                                                               Клисура

Но по броя на песните за него, от разказите и легендите за стореното от него, може да му съперничи само Гоце Делчев. Христо Силянов в едноименната биография, написана по повод известието за смъртта му ще го нарече „един именит син на Костурско”. И още:„Без да има образованието на другарите си и без да е даскал по професия, в първите редове на даскалите стои Чекаларов, една могъща фигура, способна да импонира и на най-върлия харамия. Сух, жилест, със загоряло мургаво лице, с черна къдрава коса и с очи тъмни и готови всяка минута да заблестят със студен зловещ блясък, Чекаларов е най-дръзкият при екзекуциите и най-издръжливият в походите. Никой харамия не може да се мери с него по енергия, твърдост и изкусна стрелба. Той има в излишък всичко онова, с което може да се похвали образцовият прост четник: сила и издръжливост, а от друга страна, обладава гъвкав природен ум, себеобладание и жадност за голямо име и изключителни роли - за да се наложи като вожд.”

Михаил Думбалаков в своите спомени „През пламъците на живота и революцията” отбелязва, че „Васил Чекаларов се издигна от недрата на народа до завидното положение на един заслужил мястото си войвода - борец в революционната фаланга на Македония, който имаше най-отдалечения район от границите на България, Костурско, дето се бореше срещу два противника: турците и гърците”.

                                         Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков

В спомените си, които Христо Силянов пише през 1915 г. под заглавие „От Витоша до Грамос”, отпечатани след двете национални катастрофи през 1920 г., той завършва с думите: „Ние напуснахме костурчани и не се върнахме вече при тях ни сами, ни с българската войска. Костурско и днес е толкова далеко от България, колкото бе и преди славата, кървите и сълзите на войната. И чака още българската войска.”

Поклон пред паметта му!

                                              Олга, Екатерина и Васил Чекаларови