Ловраде /Головраде, Оловради, Лувради,
Лурати,Лонград, Лувъра/ дн. Σκιερόν
Руините от селото се намират на 25 км югозападно от Костур,15
км югозападно от Хрупишча, на 2 км западно от Забърдени и на 4 км северозапдно
от Долени , в пл. Одре на десния бряг на р. Голешово.
При преброяването от 2001 г. е представено като бивше село
от тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур
(Кастория).
Според преданията Ловраде е основано през ХVІ – ХVІІ в. от
седем семейства.
В края на ХІХ в. е малко българско село в Костурска каза на Османската империя. В
статистиката на Шинас от 1886 г. се отчита, че името на селото е Оловранте или
Луврати, в което живеят 300 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено също с две имена – Лонград и Ловради.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Оловраде има 181
жители българи.
В началото на ХХ в. цялото население на Ловраде е под
върховенството Цариградската патриаршия.
Според Иван Катарджиев цялото село било взело участие в
Илинденското въстание от 1903 г. Но за това реални факти във вид на документи, дневници,
спомени на участници от това време дефакто не потвърждават това твърдение. В
дневника на Васил Чекаларов обхващаш периодът от 1901 г. до Илинденското
въстание, липсва информация, за каквато и да е дейност на организацията в
селото или споменаването на някой дори да е бил ятак или куриер. В спомените си
Михаил Николов също не споменава нещо за селото. В спомените си разказани пред
проф. Милетич – Иван Попов, спаменава село Оловради на три пъти, като в
последния уточнява, че е сред посетените през февруари 1903 г. Изрично посочва,
че организационна чета е посетила Костенарията преди това, но тъй като тогава
повечето мъже били на гурбет, нищо не знаели за нея, и че имено при тази
обиколка селото за първи път е посетено. Пандо Кляшев в спомените си също не
споменава селото или някой жител от него, който да се е включил в
революционното движение. Георги Марков, също не споменава селото в книгата си
„Хрупищко”. БТА в Битоля – Андрей Тошев, също не дава сведения за някой
пострадали от селото по време на въстанието, или за унищожена собственост от
страна на турската армия или башибозук. Може да има представители на селото,
които да са вземали участие по време на Илинденското въстание в Костенарийската
чета, какъвто би могъл да бъде случаят с бащата на В. Ивановски.
В картата на Контоянис селото е посочено под името Лурати,
което е подвластно на Гръцката Патриаршия, и има училище.
Гръцката статистики от 1905 г. показват Луврадес като село с 300 жители
гърци. Всички останали свидетелства – на гръцката църква, консулството в Битоля
отчитат, че селото е преминало на страната на Екзархията през 1904 г., и че е
„повредено”.
Вардас, както и неговите
съвременници, отбелязват селото под името Лувъра, което е екзархийско, и
в което има 30 семейства (225 души). Всички тези източници, цитирани до
момента, потвърждават изнесената информация от писмото на Българският Търговски
Агент в Битоля – Андрей Тошев до княз Фердинанд от януари 1905 г., в което се
посочва, че през 1904 г. селото е приело Българската екзархия.
За връщането към лонното на Вселенската Цариградска
патриаршия, мерките от страна на Гръцката въоръжена пропаганда не закъсняват. Нападнато
е от гръцки андартски чети през август 1905 г., когато са извършени грабежи. През
септември или октомври на с.г. след изпращането на заплашителни писма от страна
на гръцката въоръжена пропаганда селото е отново нападнато, и силите са
насочени към 6 къщи, които явно са били крепост на Екцархията в селото, и са
подпалени с цел да се изкарат укрилите се в тях. Нападението е отблъснато с жертви от селската
милиция на Ловраде и околните села, при отстъплението си андартите отвели коне
със себе си. Нови нападения последват и през 1906 и 1907 г. В периода 18-20 май
1907 г. селото на два пъти е нападнато от андартски чети и цялото село е
изгорено. Това принуждава всичките 36 домакинства (252 човека) да напуснат
селото и да потърсят спасение в гр. Хрупишча. В документ от БТА в Битоля, до
дипломатическия агент в Цариград от 10 юни с.г. се посочва, че когато селото е
нападнато и опожарено в него е нямало мъже, тъй като повечето от тях били
отишли на гурбет, а кмета и азите се намирали по служба в нахийския център
Хрупишча. В рапорта си от 13 юни с.г.
управляващият БТА в Битоля Хр. Минчович до Министъра Външните Работи на
Княжество България – Димитър Станчов, се обръща с молба да се окаже помощ на
жителите му „повечето жени и деца, са на открито небе и без никакви средства за
живеене”.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Лувраде преди Балканската война има
30 български къщи.
По време на Балканските войни един човек от селото се
записва като доброволец в Македоно – Одринското опълчение.
След Балканските войни Ловраде попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в с. Лувъра живеят 176 човека, от
които 90 мъже и 86 жени.
През 1918 г. селото е представено като съставно от община
Езерец.
Според Милойевич в с. Луврада е имало 7 славянски –
християнски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в с. Ловрадас живеят 141
човека.
Според Михаелидес в селото са ликвидирани имоти на 7
семейства, които са емигрирали в България.
През 1928 г. селото е прекръстено на Скиерон. Тъй като в
селото не са настанени бежански семейства след 1922 г., то преброяването от
с.г. отчита, че населението е останало 22 човека, от които 10 мъже и 12 жени.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 10 семейства,
всички са с пробългарско съзнание.
Изселено е през 30-те години на ХХ в.
Според В. Ивановски по време на Гражданската война в селото
е разположен щаб на ДАГ. По това време селото е напълно унищожено от редовната
гръцката армия. Единствената запазена сграда тогава е селската църква.
В спомени, документи,
книги и в интернет простронството като жители от това село се споменават
следните лица :
Андонов, Петро – селски
кмет; глава на 8-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Андонов, Томе - глава
на 3-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Андонов, Фоти - глава
на 5-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанас – баща на
В. Иванковски; участник в Илинденското въстание; бил пленен по време на
въстанието; избегнал смъртното наказание благодарение на ходатайството на
Костурският гръцки владика Германос Каравангелис. /виж: Укипедиа – Васил Иванковски./
Атанасов, Андон - глава
на 4-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Аргир - глава
на 4-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение на андартите над селото, станало на 18 и 20
.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов,
Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Димитър - глава
на 6-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Стерйо - глава
на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Атанасов, Тодор - глава
на 19-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Атанасов, Яни - глава
на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Василев, Дино - глава
на 8-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Василев, Сидо - глава
на 10-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Георгиев, Кръсто - глава
на 6-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Георгиев, Тодор - глава
на 5-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение на андартите над селото, станало на 18 и 20
.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.151./
Гетовци – според
местните предания, това е едно от седемте семейства, които са сред основателите
на селото. /виж: Уикипедия – Головраде./
Гятов, Зисо - убит от андартите през VІІ.1906 г. в
селото. /виж: Борбите в Македония ...,с.630./
Делова, Тяновица – убита
при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония
...,с.648./
Димитров, Атанас - глава
на 9-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Димитров, Васил - глава
на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Васил - глава
на 6-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Георги - глава
на 5-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Динов, Фоти - глава
на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Зисов, Атанас - глава
на 12-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Зисов, Георги - глава
на 3-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Ивановски, Васил – роден
на 18.10. 1906 г.; заедно със семейството си след опожаляването на селото си се
преселва в Хрупишча; по време на Първата световна война цялото семейство
емигрира в България и се установява в Пловдив, където завършва прогимназия (ІІІ
клас); от 1922 г. става член на БКМС, а на следващата и член на БКП ; участва в
подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г.след атентата срещу цар
Борис ІІІ в Арабаконак, преминава в нелегалност; през октомври 1926 г. емигрира
в СССР и минава на македонистки позициии; през 1932 г. се връща в България и
става член на ВМРО /об./; пише за
„Македонско знаме” „Македонско
единство“ и в сп. „Македонски вести“; в „Македонско знаме“ под псевдонима
Бистришки публикува и основното си произведение „Защо ние македонците сме
отделна нация“; по време на Втората световна война преминава в нелегалност, но
вследствие на провал е заловен през 1942 г. и е осъден на 15 години
затвор; през 1943 г. е прехвърлен от
Пловдивския затвор в затвора в Идризово,
където създава основното си произведения „Македонският въпрос в миналото и
днес”; през юли 1944 г. успява да избяга от затвора и се присъединява към
партизаните; член е на АСНОМ; през 1944-1945 г. се противопоставя на
просръбската и антибългарска политика на Лазар Колишевски при създаването на
македонския литературен език и азбука; през ноември 1945 г. по поритически
причини напуска Скопие и се връща в България; развива дейност в България за
откъсването на Пиринска Македония от страната и присъединяването ѝ към
Югославия в периода 1945 – 1948 г.; през
1949 г. е арестуван като Титов шпионин и е осъден по процеса на Трайчо Костов
на 12 г. строг тъмничен затвор; амнистиран след Априлския пленум 1956 г.; умира
в София през 1991 г. /виж: Добринов, Д. ВМРО
(обединена)..., с.226; Гребенаров, Ал. Легални и тайни организации на
македонските бежанци..., с. 245; Мичев,
Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения..., с.85,454-455; Иванковски,
В. Зашто ние Македонците сме отделна нациjа...,
с. 14 – 65; БКП, Коминтернът и Македонският въпрос (1917-1946). Документи,
т.II, С., 1999, с. 1245-1248./
Ивановци - според
местните предания, това е едно от седемте семейства, които са сред основателите
на селото. /виж: Уикипедия – Головраде./
Йованче, Тоше Йоско –
роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кирязов, Васил – селски
аза; глава на 5-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Кирязов, Никола - глава
на 16-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Костов, Кърсто - глава
на 4-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение на андартите над селото, станало на 18 и 20
.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Мангова, Димовица - убита
при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония
...,с.648./
Мангова, Тана Димова
– родена през 1891 г.; убита при андартско нападение предвождано от Л.
Апостолидис. /виж: Борбите в Македония ...,с.648./
Нестимски, Аргир
Атанасов – изселил се да живее в Билишча; през 1927 г. по време на
Коледните празници отива при близките си в Хрупишча, но е арестуван и заточен
на о. Крит. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.720./
Николов, Димитър - глава
на 8-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Николов, Димитър
– роден през 1886 г.; тухлар; по време на Балканските войни е доброволец в 1
рота от 11 Серска дружина при МОО; 28.Х.1912 – 10.VІІІ. 1913 г. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.502./
Николов, Дина - глава
на 5-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Атанас - глава
на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Сидо - глава
на 6-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Стерйо - глава
на 5-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Паскалев, Фоте - глава
на 12-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Петров, Никола – селски
аза; глава на 7-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Томов, Георги - глава
на 4-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Фотев, Дино - глава
на 4-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Фотев, Ставро - глава
на 14-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Шуткова, Търповица - убита
при андартско нападение предвождано от Л. Апостолидис. /виж: Борбите в Македония
...,с.648./
Янев, Анастас - глава
на 7-членно семейство; къщата и плевнята му изгоряли при двойното
нападение на андартите над селото,
станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж:
Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Янев, Стерйо - глава
на 5-членно семейство; къщата му изгоряла при двойното нападение на андартите над селото, станало на 18 и 20
.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
48.Янев, Филип - глава на 10-членно семейство; къщата му
изгоряла при двойното нападение на
андартите над селото, станало на 18 и 20 .V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.152./
Няма коментари:
Публикуване на коментар