Костурски край - Загоричани

            Загоричани/Загоричане/дн. Βασιλειάς

По време на преброяването от 2001 г. с. Василияда се намира в община (дем) Св.Врач (Агии Анаргири), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава с името Загоричани в османските данъчни регистри от средата на ХV в., като в тях са споменати имената на 15 глави на семейства, сред които и две вдовици и един неженен. Прихода, който дава селото за Османската хазна е 1262 акчета.

В края на ХV в. в Османските архиви, информация се среща отново, като в него живеят 71 семейства.

Докота всички околни селища са били чифлици на турски бейове,селото е било почти независимо от местната турска власт, защото е било посветено на джамията “Султан Ахмед” в Цариград. И със султански ферман било забранено на бейвете да обезпокояват жителите на Загоричане и да минават през него качени на кон.

Голяма част от мъжкото население е било на гурбет главно в Цариград, където се е занимавало с продажба на мляко и произвежданите от него млечни продукти.

В началото на 50-те години на ХІХ в в Загоричани е построена черквата “Св Богородица” и училищна сграда на еленистично училище.През 1869 г елинското учение се заменя с българско от учителя Георги Динков – Динката.Три години след това е отхвърлен гръцкия Костурски митрополит Никифор, който проклел населението и предал на властите по списък всички първенци като бунтовници против установения държавен строй.Било възбудено дело, което се водило с години.

С възстановяването на българската държавност, довежда до временно закриване на българското училище в Загоричане.В началото на 80-те год. на ХІХ в закритото българско училище на ново отворило врати вече с двама учители. Открило се и девическо училище пак с две учителки.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. в него живеят 2500 християни - българи, в което има три училища, ханове.

През 1889 г. според Ст.Веркович, българското село или градче Загоричан е с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данакът, който плаща селото на Османската хазна е 31080 пиастри. Жителите му били изключително българи с изключение на няколко цигани. От жителите му една незначителна част се занимавала със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. По – голяма част от жителите му, както и съседните села са гурбетчии. Но това не пречи селото да е богато. В селото по това време имало три черкви, от която една е била наскоро построена (става дума за „Въведение Богородично”, която е осветена на 10 май 1861 г.), с 5 свещеници. В селото има две училища, от които едното било общо, а другото гръцко. Земята е благоприятна за отглеждане на зърно, лен и коноп. Отглеждало се и грозде, но то било само за домашни нужди. По това време в селото имало 15 магазина.

Селото е изписано така и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

Информацията на  Гунарис е, че още преди 1903 г. градчето Василиадис е с преобладаващо екзархийско население. Според него 350 семейства са екзархийски, а 130 патриаршистки. Населението е повече от 3000 човека.

Според свидетелство от самия Германос Каравангелис  в селото имало двама гръкомански свещеника, един учител и няколко верни селяни, но всички те били ужасени от нарстващата вълна на екзархизма.

В картата си Контоянис го посочва, като патриаршистко село.

При установяване на войската по върховете на Върбица на 14.VІІІ.1903 г, започнала да бомбандира селот.Населението се разбягало, като една част от него се насочила към манастира “Св.Врач”, а друга част останала да прекара ноща из полето.На другия ден след като войската подпалила Бобишча, се насочила към Загоричане,което също било подпалено.На 15.VІІІ. изгорели само 1/3 от къщите. Всички плененени жени през него ден,които били намерени на полето са откарвани в Маврово,а намерените мъже са били убивани пред погледа на съпругите си. Башибозук от околните турски села,след това всеки ден наобикалял селото за плячка, и която къща била разграбена се подлагала на огън. Ограбването и горенето на Загоричане продължило цели две седмици. Избягалите в манастира се спасили от клане след като събрали помежду си 50 т.лири. Под натиска на гр. митрополит Г.Каравангелис били подписани  готовите заявления,че за напред ще признават Патриаршията. Английските кореспонденти, които на място са видели изгорените къщи ги оценили по за минимум 100 т.лири едната. Турското правителство е било отпуснало от 100 до 150 гроша за изгорените къщи.             

От 506 къщи, 505 са били изгорели,заедно с двете училища.На църквата били оцелели стените и покрива.

По време на Илинденското въстание според Хр. Силянов били изгорени 630 къщи и 30 деца в тях, при първото нападение на турската армия над него на 15 август.

Драгумис отбелязва в дневника си, че на 29 август свещеници и старейшини на сектантите (екзархисти) от Загоричани в манастира „Св. Врач” до Клисура, заявили пред Германос Каравангелис, че ще бъдат верни на Вселенската Патриаршия.

В документи на гръцкото консулство в Битоля до Атина се съобщава за наказани 4 жени от селото от страна на ВМОРО на 9 януари 1904 г.

В дневника на Драгумис с дата 12 януари с.г. съществува един малко известен факт, че селяните представили петиция до каймака на Костур, в която искали да приемат католицизма. Според водещият дневника, това било с цел да се поиска помощ от Великите сили.

Димитър Мишев в двете екзархийски училища се учат 310 ученика, обучавани от трима учители, и едно гръкоманско с 35 ученика и двама учители.

На многто места населението в Костурско било принудено да се бори с оръжие и да отблъсква набегът на андартските чети. Нападенията са ставали по нареждане и със съдействието на гръцкия владика и с мълчаливото съгласие на турските власти.

Според документ от гръцкото консулство в Битоля от 23 февруари 1905 г. в близост до с. Бобишча били убити от андартите 5 екзархиста, двама от които били от с. Загоричани

На 25 март 1905 г. е извършено нападението над селото от обединените андартски чети на капитаните Вардас, Макрис, Каудис, Булакис, Гаудис, Павлос Гипарис, Каравитис, Кулакис, Пулакас - с обща численост около 200 човека.
Според дипломатическо писмо от консулството на Австроунгария селото е било нападнато от 300 човека, сред които имало и хора от гръцката милиция от Лехово, Белкамен, Сребрено, Костур, Кожани, Гръцка Блаца и Сятишча техния брой според консула и и италианския офицер Манера е бил 150 човека. Общият брой на непогребаните, които са видели дипломатите са 62 човека, от които 6 жени и две деца, които са били заклани. Също така са били заклани 20 селяни отведени в планината при отеглянето на гръцките нападатели при пристигането на войска от Костур, Клисура и Куманичево.

Според самия Вардас в селото са били избити 60 мъже и 2 – 3 жени съвсем случайно. Сред убитите били учител, свещеник и мухтаря.

Според спомените на Г. Каравангелис с. Загоричани било наказано за опожаряването на гръцките манастири в Костурско и по – специално на Чуриловския, в който били участвали и хора от Загоричани. Според него от близо 600 къщи, които брояло селото тогава, само 60 били верни на Патриаршията и за това той дал списък на Вардас с верните на гърцизма хора, да не би случайно да бъдат наранени. Според него били убити 79 човека, сред които имало и верни нему хора, но това станало, защото те просто са били славяноговорящи и не можело да се направи разлика в такъв момент.

Сред загиналите според спомените на Каравитис били един еврейн и синът му. Бащата макар и да крещял, че не е българин бил убит по погрешка, докато синът му бил убит от бомба хвърлена от отбраняващите се българи.

Според Брайлсфорд селото е избрано не случайно, да се извърши това нападение над него. То е крепост на българщината в района и пръст за извършване на тази акция има владиката Каравнгелис.

Според лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас, който е предал списък с имената на убитите в Загоричани на 25 март 1905 на Стефан Драгумис, сред убитите има четирма елинизирани власи.

Целта на нападението над селото той определя като средство за възпиране на българщината.

Благодарение на Ат.Коков от с.Бобишча на 28.ІІІ.1905 г селото е посетено от международна комисия,която до края на вечерта обиколила всички 60 човека убити.Имало и 17 човека  от тях , на които били избодени очите, разпрани гръд-ните кошове, съсечени ръце и нозе и пръснати мозъци. При тая картина полк. Албера казва пред руския и австроунгарския консул  думите :”като офицер от италианската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена.Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с така префинена жестокост не съм видял до сега и ненамирам думи,с които да квалифицирам авторите на злодеянието.”

Наред с извършените убийства на 25.ІІІ.1905 г. селото било подложено на ново опожаряване.

След клането от 25 март в селото била поставена турска войска за защита на населението от евентуални гръцки нападения.

В дописка от 22 юни 1905 г. във в. „Емброс” пише, че андартски отряд е заловил край Вич 17 селяни, сред които имало и жители на Загоричани. Десет от тях били освободени, а останалите 7 избити.

След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България или в Америка, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 г. вследствие на Балканските войни.

През 1907 г. жители от селото основават в Торонто, Канада – Загорицко спомагателно дружество „Мир”, чиято основна задача е да подпомага преселилите се в Северна Америка при безработица, болест и смърт.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ и свещеник Златко Каратанасов Загоричани преди Балканската война има 600 български къщи. По време на Балканските войни  1912 – 1913 г. 42 човека се записват като доброволци в МОО.                                                                                                                                   

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 2320 човека, като съотношението между мъже и жени е – 1178/1142.

През 1918 г. е обявено за център на община, като съставно село в нея е с. Бобшча.

Според Милойевич в с. Загоричани е имало 300 славянски – християнски къщи.

По време на преброяването от 1920 г. населението е намаляло на 1105 човека, като съотношението между мъже и жени е 423/682.

Според Михаелидес са ликвидирани 98 имотни отношения на семейства, които са емигрирали в България.А по други данни в периода 1914-1919 -92, а след 1919 - 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.

След гръцката катастрофа в Гръцко – турската война и Лозанският мирен договор в селото са заселени 33 гръцки бежански семейства от Понт - общо 112 души. Според Пелагидис са настанени 32 семейства Понтийски гърци и до 1928 г. са им раздадени 1567 дка обработваема земя.

Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 72 гърци бежанци, като съотношението между мъже и жени е 311/424. В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит Василий, който е родом от Загоричани.

Според статистиката от 1932 г. 180 семейства са със славянско самосъзнание.

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 г. посочва Василиас заедно с Ески-Шу ,Мокрени и Буф, като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона.                                                                                                     Преброяването от с. г. отчита нарастване на населението и то достига до 1247, като съотношението между мъже и жени е 578/669. Сградният фонд на селото е 617 сгради.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 г. в селото е създадено подразделение на Българския клуб и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация „Охрана”. През май 1943 г. селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации.                                                                                         

В доклада си от 1 декември 1944 г. заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.                                                                                                                         

По данни от статистиката от 1945 г. в селото живеят 1136 човека, от които 910 са българоговорящи и с „негръцко съзнание”. 226 човека са обвинени, че по време на окупацията през Втората световна война са проявили антигръцко поведение.43 –ма са избягали в Сърбия и България. 55 са в затвора или ареста.

На 9 април 1945 г. при обсадата на селото от правителствените войски и банди от понтийски гърци всички славяноговорящи къщи в селото били подложени на ограбване. Били отнети от стопаните близо 2000 овце и 250 глави  едър рогат добитък.

При тази обсада била подпалена една къща и изгорели две плевни.

През декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение за участие в „Охрана” и „комитаджийство“, от тях шестима са осъдени на смърт, 11 - на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.                                                                                                                                                   По време на Гражданската война в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня местен жител, "Сърбя пуши партизани у Вичо, гулема пропаганда направи. За нас или затвур или партизани у планината су сърбуманите кумунисти. Друк път немаше. И така пу причина на сърпцката полтика дип са растури селто, му гу направия кефо на гърците"

„ Когато монархофашистите отидоха в село Загоричани, Костурско, за насилствено събиране на децата, майките им ги скриха във фурните, и по тъмна доба ги прехвърлиха на свободна територия. От яд монархофашистите, изкасапиха 17 жени от околните села и телата им ги хвърлиха във водите на Костурското езеро”, заявява Фотева, в книгата на Мишо Китановски и Георги Доневски „ Децата – бегалци от Егейска Македония в Югославия ” .

В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират. 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци заедно с 11 възпитатели..

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото живеят 720 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 867 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Алексов, Иван - арестуван и бит през 1914 г., за това, че синът му избягал, за да не служи в гръцката армия. /виж: Македонски мартиролог..., с.141./

Алексопулос – фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ангелов, Филип – роден през 1870 г.; работник, по време на Балканските войни взема участие като долброволец в 1 рота от 4 Битолска дружина при МОО; 20.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с 35./

Андончев, Толйо – участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Андончев, Томе - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички са останали в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Антониадис – две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Антонов, Александър – студент, който бил изпратен за войвода в Костурско през 1902 г. и заловен при нещастието на р. Саламбрия./вж:Чекаларов, В. Дневник..., с.94./

Аргир -  сред загиналите при нападението от 25.ІІІ.1905 г. според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Аргиров , Димитър – роден през 1876 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота на 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.51./

Арменас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Атанас, Григор – роден през 1889 г.; емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за македонец и същевременно през същата година се декларира като българин според Д. Литаксоу. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бабалов ( Бабала,Бадала), Гавро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война двама са емигрирали  в Румъния и един в Югославия и един остава в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бабалов (Бабала,Бадала), Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички са останали в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бабалов, Коста – осъден на смърт по време на проведения процес през декември 1945 г, за участие в паравоената организация „Охрана” /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 35; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html /

Бабалас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Барчос - четири фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бачев, Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бачов, Леонид – роден през 1869 г.; млекар; работник; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 3 рота от 4 Битолска дружина при МОО; 20.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.81./

Безас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Безов (Беза), Димитър - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.;след края на Гражданската война трима са останали в Гърция, един емигрира в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Безов (Беза), Ламбе - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Безов, Ляко - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бельова, Цилка - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички са останали в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бецова, Веса -  през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бешев, Георги – четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Бирцос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Благоев,Димитър – роден през 1856 г.; през 1871 г. заминава за Цариград, където остава до 1874 г., като две години се занимава с изучаване на обущарски занаят и две години учи в българско училище; продължава образованието си последователно в Одрин, Габрово и Ст. Загора; в последният град го заварва Руско – Турската освободителна война и той оказва помощ на защитниците на града; през 1879 г. заминава да продължи образованието си в  Одеса, а от 1881 г. е студент в Санкт Петербург; там създава една от първите или първата социалдемократическа организация в Русия, известна като „Благоевата група”; през 1885 г. е арестуван от полицията за революционна дейност и изгонен от Русия; след завръщането си се отдава на учителствуване, но често е уволняван за своите възгледи; през 1890 г. се установява във Велико Търново, където достига до идея за създаване на партия на работническата класа; през 1891 г. има решаващ принос за свикването на Бузлуджанския конгрес на БСДП;  през 1892 заедно с Никола Габровски е редактор на в.”Работник”; през 1893 г. е интерниран в Бяла Слатина, след падането на Ст. Стамболов от власт се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия; от 1897 г. почти до края на живота си е редактор на сп.”Ново време”; през 1899 г. за първи път е избран за народен представител, но изборът му е касиран, през 1902 г. е избран за втори път; през 1903 г. БРСДП се разцепва на широки и тесни социалисти, Благоев оглавява течението на т.с. ; през 1904 г. се ангажира лично в изграждане на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС);  подкрепя Руската революция от 1905 – 1906 г., но не възприема всички постулати на ленинизма, изказва резерва към идеята за работническо - селски съюз и че социализма може да победи в най – слабото звено; през 1910 г. води делегацията на БРСДП(т.с.) в Копенхаген за участие в конгрес на ІІ Интрнационал; противопоставя се на войните за национално обединение и ратува за Балканска федерация; приветства Октомврийската революция в Русия от 1917 г.; става съосновател на ІІІ(Комунистически)  Интернационал, макар и до края на живота си да не възприема напълно ленинизма;  след 9 юнския преврат от 1923 г. е съгласен с идеята за неутралитет на партията; според съвременни изследователи и бил против Септемврйското въстание, тъй като е зле подготвено и не е целесъобразно; умира на 7 май 1924 г. в София. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.573;Уикипедия Загоричани – Димитър Благоев./

Блажов, Ванчо - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Блачев, Георги Николов – роден през 1887 г.; убит при нападението на андартите над селото на 25.ІІІ.1905 г. на 20 метра от домът му заедно с баща си./виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Блачев, Никола – роден през 1851 г.; убит от андартите на 25.ІІІ.1905 г. на 20 метра от къщата му; след като бил убит черепа му бил смазан и андартите викали: „епископа ни плати”; в къщата му след като била ограбена напълно, андартите поставили бомба в раклата, която след възпламеняването си подпалила домът му.. /виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Блаченов, Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Блачин, Цильо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 9-членно семейство; след края на Гражданската война шест са останали в селото и трима са емигрирали в България. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Борзев, Бури - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Борзев, Мите - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Борзев, Цилйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Босис - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бочев, Мите - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бошов, Ване - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война двама са загинали, двама остават в селото и един емигрира в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бошов, Конст. - гръкоман;  убит по погрешка при нападението на 25.ІІІ.1905 г. според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бошова, Филя - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал двама остават в селото, двама емигрират в Югославия и един в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Брезо, Льако – споменат в спомените на С. Долев, записани през 1982 г. от Ек. Шклифова. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.96./

Брезо, Тепоя – внук на Л. Брезо; споменат в спомените на С. Долев разказани пред  Ек. Шклифова през 1982 г. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.96./

Брулов, Блаже - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Буконис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бусиос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Буцев, Диме В. – четник по време на Илинденското въстание,загинал в сражение с турската армия./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.272./

Буцев, Кузо – роден през 1840 г.; прострелян и след това промушен с щикове от турските войници из нивите край селото ок.15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Буцев, Стефо (Стево)  - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. .; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич  и в Кожани./виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Буцев, Христо – завършил висше образование в Русия; свещеник в Ямбол. /Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.873./

Буцева, Ангелина – вдовица; на 25.ІІІ.1905 г. домът и бил нападнат от андарти; брашното и било разпръснато по земята защото мислели, че там крие пари; след това е изнасилена. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28./

Буцис - три фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Буцкос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Буцова, Гочка - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал и трима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бушев, Никола – дошъл от Варна, преминавайки през Цариград, в началото на август 1902 г.; привърженик на ВМОК. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.109; Из архива на Гоце Делчев ...,с.601./

Бушкин, Блажо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” към ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бушунанчев, Дине Колев – роден през 1880 г.;  загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Бързев, Геле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бързев, Цильо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал, а петима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бързов, Никола - осъден на смърт по време на проведения процес през декември 1945 г, за участие в паравоената организация „Охрана” /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 35 /

Бюрекчията, Пеката – член на Варненското Македоно одринско дружество; привърженик на полк. Ан. Янков.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.612./

Вазлова, Гочка - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война са останали в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вайчев, Геле – роден през 1871 г.; заклан пред погледа на жена си и детето си на 15.VІІІ.1903 г от башбозука./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Ваканчев, Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 11 членно семейство; след края на Гражданската война двама са загиналите, седем остават в селото, един емигрира в Югославия и един в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Валивачаров, Гоче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Валивичаров, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангел, Петре – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Вангелов, Блажо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангелов, Гочо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангелов, Лазар – емигрирал в САЩ, ръководител на строежа на ж.п.линията при Кентън,Охайо./Гаджев,д-рИв.История на ...,т.І,с.536,541./

Вангелов, Стефо (Стево) - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” към ЕЛАС в периода 1944 – 1945 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангелов, Трифон - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за българин. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангелова, Гйорговица - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4- членно семейство; след края на Гражданската война двама са загинали, един остава в селото и един емигрира в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вангеловски, Марко/Калфов, Калфата/ - роден през 1830 г.; убит при нападението на андартите над селото на 25.ІІІ.1905 г.; според сведението на лейтенанта от пехотата Стафан Дукас изпратено на Стефан Драгумис Марко Калфов бил гръкоман и по погрешка е убит. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Васил - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Василев, Георги – роден през 1894 г,  по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.109./

Василев, Гиро/Моди/ - роден през 1885 г.; убит при нападението на андартите над селото на 25.ІІІ.1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Василев, Коста – роден през 1865 г.; млекар; неграмотен; член на ВМОРО; четник , който е натоварен да събере разпръснатите четници от Загоричане, Черешница и Олишча по време на Илинденското въстание; емигрирал в България; работник; по време на Балканските войни взема участие като четник в партизанския отряд на Димитър Аянов,18.ІХ.1912 – 12.І.1913 г./виж: Ипр., 1983, кн.3,с.128; Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.111./

митрополит Василий Смирненски – роден през 1835 г.; завършва училище в родното си село; през 1847 г. заминава за Цариград и учи във Великата народна школа; през 1853 г. лично патриарх Герман ІV е изпратен в семинарията на о.Халки; на 13.V.1860 г. е хиротинисан за дякон; митрополит на Анхиало от 25.ІХ. 1860 до ІІІ. 1885 г.; и след това е владика на  Смирна; умира на 22.І. 1910 г.; през 1928 г. родното му село е прекръстено на негово име  Василиас.  /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.574; Маркова, З. Българската екзархия (1870 - 1879), С., 1989, с. 50; Уикипедия – Василий Смирненски. /

Васов, Коле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 8-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, а петима емигрират в Америка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Васов, Рандо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; след края на Гражданската война един остава в селото , петима емигрират в СССР и един в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Васов, Ристо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал, трима остават в селото и един емигрира в Турция. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Васов, Спас Георгиев – роден през 1892 г.;  по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО, Сборната партизанска рота; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.116./

Велина, Мара - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал и трима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Велйов, Мите - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Виканчев, Блаже - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влаханчев(Виканчев), Петре - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влашов, Стерйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война четирима са останали в селото, а един  емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Влашова(Влачани), Олга - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Вулев Илия – завършил през 1902 г. Серското педагогическо училище; учител в родното си село; избягал от селото след 25.ІІІ.1905 г., за да не бъде убит от андартите; през учебната 1914/1915 г. е главен учител в с. Калотина, Царибродско. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.32-33; Уикипедия – Илия Вулев./

Вулев, Сидо – роден през 1854 г.; загинал при нападението на андартите на 25.ІІІ. 1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Гайдарджията, Наки Калешин – роден през 1858 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Галанов, Вангел - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Галванов, Георги – роден през 1874 г.; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г.; неотбивал военна служба. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

Ганчов(Гачев, Гашчев), Ване - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  след края на Гражданската война всички с него емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ганчов, Васил - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гаоу, Елени - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гацев, Васил – бил повален жив на земята от андартите и след това с камъни му била размазана главата при нападението на 25.ІІІ.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Гацев, Мито – промушен бил четири пъти с щик и след това върху главата му хвърлена каменна плоча от андартите при нападението на 25.ІІІ.1905 г. над селото; останал жив. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Гацева, Митовица – след като се разправили с мъжа и андартите ограбили къщата им и я подпалили; тя успяла да загаси пожара. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Гацов, Вангел – роден през 1835 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4./

Геле – основател на антибълграски комитет в Костурско. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 68/

Георгев, Спиро – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Спиро - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за българин. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиев, Търпен – роден през 1894 г.; по време на Балканските войни взема участие като зоброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.171./

Гечков, Коле – роден ок.1823 г.; убит по време на Илинденското въстание, като първо е прострелян и след това нанизан с щик./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия..., с.272./

Гечов, Пальо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гигулев, Димитър - включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1943 – 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.

Гитрова, Каля – 60 г.; убита по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гйончев,Стоян Филев – роден през 1885 г.; търговец; убит на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото заедно с баща си; лицето му било обезобразено. /виж: Загоричани. Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Гйончев, Филе/Филип/ – роден през 1855 г.; завърнал се от търговски дела от Цариград  на 24.ІІІ. 1905 г.; убит на следващия ден на улицата при нападението на андартите над селото; лицето му било обезобразено; парите които донесъл от търговията /2000 франка/ били задигнати от андартите и поделени на улицата до трупа на бащата и сина./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27 ./

Гйоргов, Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал, трима остават в селото, двама емигрират в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Говедаров, Ангел - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Говедаров, Спиро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война двама са загиналите, един остава в селото, трима емигрират в Румъния и един в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гочев, Лазо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 8 членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гочев /Гошев/, Сотир (Соте) Лазаров - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; през 1949 г. емигрира в Югославия заедно със семейството си.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гошев, Васил /Циле/ - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война остават в Гърция. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гошев, Дине - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гошев, Илйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Григориу - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Григоров, Спиро – роден през 1891 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.186./

Грънчаров, Бури - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Грънчаров, Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Грънчаров, Никола – четник в центровата чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска в м.”Гулината”./виж:Дневници и спомени...,с.74; Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Грънчарова, Маслина – член на ВМОРО; учителка в селото; арестувана през 1902 г. по време на обиколката на Г. Делчев в Костурско, около Нова година и осъдена на 3 години затвор; амнистирана след една година.; извезала знамето на загорицката чета по време на Илинденското въстание. /виж: От София до Костур..., с. 136; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.47; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХІХ; Из архива на Гоце Делчев ...,с.415,417; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.106; Уикипедия – Маслина Ггрънчарова; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гулшев, Никола – изпратен като войвода в Костурско през 1902 г.; заловен от гръцката власт при нещастието на р. Саламбрия. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.94./

Гърков, Митре/Димитър/ – по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети на с.Загоричани. /виж: Илинденско – Преображенско въстание 1903 – 1968,с.233; Чекаларов, В. Дневник…,с.261./

Гърков, Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война единия е загинал, другият член емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гърков, Христо – чорбаджия , изпратил телеграма до султана да декларира своето верноподаничество; подканярл населението да предаде оръжието си; доносничъл пред Исмаил ефенди за въстаниците,които се прибирали. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.128./

Гъркова, Митревица - изгорена от полицаите през 1948 г. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.107./

Гьонис, Стоян Филипов - гръкоман; убит с баща си по погрешка на 25.ІІІ.1905 г., според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас; семейството е било обезщетено със 150 турски лири. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Гьонис, Филип – гръкоман; убит по погрешка на 25.ІІІ.1905 г., според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас; семейството е било обезщетено със 150 турски лири. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дамянов, Иван – роден през 1891 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.197./

Дамянова, Елена - родена през 1879 г.; емигрира в България; установява се в София; народна певица; взела е участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92./

Данев, Атанас – роден през 1886 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; неизвестно кога е записан; загинал на 18.VІ.1913 г в местността „Редки буки” /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.198;200/

Дафеджиев, Фили – сражава се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дафинкина, Спирка - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Делкин, Методи – арестуван през 1939 г. като симпатизант на ГКП заедно с М. Джуров. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47./

Делчев, Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 8-членно семейство; след края на Гражданската война петима остават в селото, а трима емигрират в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Делчев, Тоди - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джаков, Ставро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джидров, Стойчето – по спомените на Димана Долева бил лош човек; кмет на селото; не бил родом от селото бил зет на Манчови. /виж Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,с.101./

Джидровски, Димитър Методиев – брат на Лефтер Манче; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джидровски, Ламбро Методиев - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; останал в Гърция след края на Гражданската война. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джидровски /Джидрин Жидро, Джидров/, Методи /Тоде/ - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; баща на Лефтер Манчев; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война трима члена на семейството са загинали, един отведен като дете бежанец, а двама остават в селото; името му се среща в спомените на Димана Долева - жена му заедно с нейната майка и други жени от селото е убита от фашистите край с. Маняк; лежал е в гръцките затвори от 1945 до 1961 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,с.98; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме...,с. 167./

Джидровски, Стефо (Стево) Методиев – брат на Лефтер Манче; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джонджев(Джоджев),Тито(Типо) – роден през 1835 г.; уловен във воденицата си по донос на Веджи бей от Костур; най-напред му бил отрязан езика, с който запушили устата му, след това му били отрязани ушите и носа и най-накрая бил промушен с щикове./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джонка – родена през 1845 г.; простреляна и след това промушена с щик по време на Илинденското въстание из нивите край селото./виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с272./

Джунзуров, Дине - загинал като четник на ВМОРО. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Джуров, Мите – вуйчо на Г. Чулев; арестуван като симпатизант на ГКП през 1939 г.; благодарение на зет си  В. Чулев е освободен, но е принуден да емигрира в Румъния. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47./

Джуров, Танас - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война един от тях е загинал, двама емигрират в Югославия, и по един в Румъния и  в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дзунгуров/Джундурче/, Коста – четник от четата на В. Чекаларов по време на пленяването на А. Лумбуров; присъединил се към четата на полк. Ан. Янков; загинал в сражението на Бобитските стени на 8.ХІ.1902 г. /виж: От София до Костур...,с.137,157./

Диев, Ангел - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива през 1947 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Диев, Илйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал а останалите  остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Диов (Диев), Генчо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война един от семейството е загинал, а четирима емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитри, Иван – роден през 1881 г.; емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за македонец и същевременно през същата година се декларира като българин според Д. Литаксоу. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димитров, Васил – роден през 1886 г.; по време на Балканските войни е четник в четата на подпоручик Лефтеров, и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина на МОО; 21.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за храброст”. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.214./

Димитров, Илия -  роден през 1887 г.; работник; по време на Балканските войни е доброволец от 2 рота от 4 Битолска дружина при МОО; 20.VІІ – 10.VІІІ.1913 г . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.219./

Димитров, Киряк – старши на група от Воденската чета по време на Илинденското въстание с войвода кап.Георги Тренев./виж:Дневници и спомени... , с.46./

Димитров, Сотир /Спиро/ - по време на Балканските войни участва като четник в 3 отделна партизанска рота и като доброволец  във 2 рота от 11 Серска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.227./

Димовичин/Димов/, Зисо – роден през 1830 г.; овчар; застрелян при нападението на андартите на Благовещение през 1905 г. в домът си; след като бил убит андартина започнал да го претърсва за пари./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27-28./

Димовичин, Петър/Манол/ Зисов – роден през 1891 г.; убит при нападенеието на андартите на 25.ІІІ.1905 г. след като бил застрелян баща му. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27-28./

Димовичина, Зисовица – пред погледа били убити мъжът и  сина и; от пръстите на ръцете и насила били смъкнати един сребърен и два медни пръстена от андарта, който убил близките и. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28./

Динков, Янко – баща на Ан. Янков; млекар в Цариград. /виж: От София до Костур..., с.115./

Динов, Илийко - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3 членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Диносиадис – четири фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Добрил - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Долев, Алекси /Алеко/- който според в. „Воля”, бил жестоко бит до смърт, защото синът му избягал за да не служи в гръцката армия през 1914 г.; информацията е препечатана във в.”Емброс” от 4.10.1914. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Македонски мартиролог..., с.141./

Долев, Гечо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Долев, Туле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; след края на Гражданската война, един е загинал, а всички други остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Долев, Сотир – роден през 1912 г.; спомените му са записани от Ек. Шклифова през 1982 г. в София. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове..., с.95-97./

Долев, Туше – споменат в спомените на Д. Долева, разказани пред Ек. Шклифова през 1982 г. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова. Български диалектни текстове..., с.98./

Долева, Димана – родена през 1912 г.; съпруга на С. Долев; установила се да живее в Полша след края на Гражданската война в Гърция; през 1957 г. подава молба до министър председателя А.Югов, да и бъде разрешено българско гражданство; отказано и е; спомените и са записани през 1982 г. в София от Ек. Шклифова. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 154-155; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове..., с.98-106./

Долис - две фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Долйов, Лексо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война, един е загинал, а  всички други  остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Домоу - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Донев, Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драго - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Драмос - две фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драмчев, Ангел - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драмчев (Дранчев), Ставро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война 3-члена от фамилията остават в селото, двама емигрират в Румъния и един в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драмчов, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 8-членно семейство; след края на Гражданската война шестима остават в селото, а двама емигрират в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драмчев (Дранчев), Ламбро - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драмчев (Дранчев), Стефо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Драшков, Наум Мишков – роден през 1840 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Дрендов, Кузо – роден през 1829 г.; загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Досев, Никола Манолов– роден през 1880 г.; член е на ВМОРО от 1902 г.;участва в преноса на оръжие от Гърция в Костурско;четник от Костурската чета на Пандо Сидов, водач на отделението, което тръгва родния край като отделно отделение през есента на 1907 г.; от началото на 1908 г. е войвода  на Малко Морихово, Прилепско. /виж: сп.Ил.Илинден,1940,бр.2,с.7; Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.51;Четите..., с.100./

Досев, Филип – роден през 1881 г.; преселил се във Варна; работник; по време на Балканските войни е в Продоволствения транспорт на МОО; 3.ХІІ.1912 – неизвестно. /виж: ./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.249./

Дукас - четири фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дуков (Дуковски), Ангел - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дуков (Дучев), Атанас (Насе) - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г., където е избран за войвода на Загорицкия милиционен район. /виж: ИДА,т.94,с. 74.; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html /

Дуков, Коле Илков – роден през 1875 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица, защото е екзархист според лейтенанта от пехотата Стефан Дукас ./ виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дуков, Ноле ( Манол) – роден ок.1805 г. или 1810 г. ; убит при нападенеието на андартите на 25.ІІІ. 1905 г., защото е екзархист според лейтенанта от пехотата Стефан Дукас /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дукова, Калиопи - родена през 1900 г.;емигрира в България; установява се в София; народна певица; взела е участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92./

Дукова, Калиопи - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ # възможно е да става въпрос за една и съща личност

Дукова, София - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дукова, Султана - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Евангелидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Екатерина – майка на митрополит Василий Смирненски. /виж:Уикипедия Загоричани – Василий Смирненски./

Загоричли, Наум – по време на Кресненско-Разложкото въстание се включва в чета №2 под подачеството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F% D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Захос – три  фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зафираков, Яне – роден през 1885 г.; убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.   1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Зафирачев(Зафиераков), Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 10-членно семейство; след края на Гражданската война един е загинал, един остава в селото, шестима емигрират в Румъния, а двама в Югославия.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зафирачев (Зафираков), Ламбро - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зафирачев (Зиферачев), Пандо (Панде) - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война, един от семейството е загинал, един остава в селото, а останалите емигрират в Румъния.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зафирачев (Зиферачев), Ристо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зузнров, Георги И. - емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за македонец и същевременно през същата година се декларира като българин според Д. Литаксоу. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зузнров, Яни В. - емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за македонец и същевременно през същата година се декларира като българин според Д. Литаксоу. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Иванов, Георги – по време на Балканските войни е четник в Костурската съединена чета; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; награден със сребърен медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.278./

Иванов, Кръсто – роден през 1861 г.; по време на Балканските войни служи в музикантските команди на 11 Серска и 2 Скопска дружина при МОО; 8.Х.1912 – 15.VІІ.1913 г.; убит. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.288./

Илиев, Васил – убит от андартите на 14.ІV.1907 г. в близост до с. Куманичево, по идея на гр. митрополит Германос Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.127./

Илиев,Дамян – учител; член на ВМОРО; секретар и помощник войвода на Тале Горанов; през лятото на 1902 г. е в групата на български подофицери, която прави опит да премине гръцко-турската граница, но е заловен от гръцката полиция; участва в Илинденското въстание; след Младотурската революция от 1908 г. е учител в българското училище в Костур; след войните се изселва в България; през 1926 г. е ръководител на разузнавателната служба на ВМРО за Костурско; участва в ръководството на Костурското благотворително братство; член е на делегацията, която посещава Костурско през пролетта на 1941 г.; оставя спомени за загориченското клане./ виж: Загоричани. Спомени по случай...,с.18-23; Чекаларов, В. Дневник…,с.90,94; Марков, Г. Хрупищко...,с.186; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба..., с.30.; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХІV; Из архива на Гоце Делчев ...,с.605; Попхристов, Г. Спомени. http://promacedonia.org/gph/gph_09.html.и http://www.promacedonia.org/gph/gph_43.html.; Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)./

Ичков, Григор – присъединил се към четата на полк. Ан. Янков; загинал в сражението на Бобитските стени на 8.ХІ.1902 г., като четник от четата на П. Гайков; погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж: Ил. Илинден, 1928, кн.1,с.8; От София до Костур...,с.157; Дневник на костурския войвода...,с.147./

Ичков, Дамян - арестуван и бит през 1914 г., за това, че синът му избягал, за да не служи в гръцката армия. /виж: Македонски мартиролог..., с.141./

Ичков, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йоаноу - три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йовков, Димитър - роден през 1877 г. ; като малък, остава полусирак - баща му загива по време на строеж и майка му го изпраща чирак; отива в Цариград, където работи като разносвач; член на ВМОРО; четник е при войводата Петър Гайков; участва в Илинденското въстание; по-късно емигрира в Северна Америка, където започва собствен бизнес; завръща се и се установява в Бургас, където също развива собствен бизнес, което дава възможност на жена му и двамата му сина Васил и Илия да напуснат Загоричани и да се преселят при него; по време на Балканската война е доброволец в трета рота на 12 Лозенградска дружина на МОО; през Първата световна война е в състава на 11 пех. Македонска дивизия; един от учредителите и активен деец на Македоно-одринското опълченско дружество в Бургас от основаването му през 1921 г. до закриването му след 9.ІХ.1944 г.; почива в Бургас през 1957 г. /виж: Уикипедия Загоричани – Димитър Йовков./

Йончев, Димитър - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война, един е загинал, а останалите остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йорги - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Йоров, Георги - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото, а един емигрира в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Йоткин, Мише – роден през 1830 г.; убит при нападението на андартите на Благовещение през 1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Кала – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Калас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калев, Филйо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загива през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калайджис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каликатранова, Сирма – родена 1863 г.; убита из нивите край селото от турските войници по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов, Македония  и Тракия..., с.272./

Калйов, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7 членно семейство; след края на Гражданската война петима остават в селото, и двама емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калкатронова, Гина – 50 г.; убита по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калоянис - четири фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калоянов, Димитър – роден през 1881 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.333./

Калоянов, Коста - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич и Кожани. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калоянов, Кузо – член на ВМОРО, срещу когото била организирана засада на 2.ХІ.1906 г. от гръцкия комитет в Клисура, за да бъде убит; засадата излязла неуспешна. виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калоянов, Туше - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калоянова, Николица - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война 3 остават в Гърция, а един емигрира в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Калуча, Васил – член на ВМОРО; куриер и ятак на организацията.  /виж: Дневник на костурския войвода...,с.78./

Каля, Киро - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каля, Мани - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каля, Томе - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каля, Христо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; през 1949 г. емигрира в СССР според информация на ДАГ. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Камбурис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Камбуров, Търпо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, а един емигрира в Турция. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кандзов (Канче), Христо (Ристо) – роден през 1857 г.; брат на Яни К.; заклан на 25.ІІІ.1905 г. при нападението на андартите над селото; двата му вола и кобилата, която била заплодена били убити; убит е защото е екзархист и брат на мухтаря ( кмета ) според писменото сведение на Стефан Дукас до Стефан Драгумис.. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кандзов, Яни (Георги) – роден през 1847 г.; кмет на селото; убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г., след като видял убийството на дъщеря си и тежкото нараняване на жена си; след смъртта му андартите откачили кесията му с парите от врата и му вземали часовника; от трита вола, които притежавал двата били убити, а третия ранен; според лейтенанта от пехотата Стефан Дукас е убит защото е екзархист. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кандзова,Тана Янева – родена през 1891 г.; дъщеря на Я. Кандзов; когато видяла че андартите изваждат баща и от къщата на 25.ІІІ.1905 г. се впуснала с майка си да го спасява; била нападната с нож и след няколко прободни рани била и простреляна с осем - девет куршума./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Кандзова, Яневица – съпруга на Я. Кандзов, когато видяла, че андартите измъкват съпруга и тя заедно с дъщеря си се впуснала да го спасява; била тежко ранена. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Канзов, Гоче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Канзов, Ристо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Канцос - четири фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Канчиос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Карагеоргиев, Спиро - осъден на смърт по време на проведения процес през декември 1945 г, за участие в паравоената организация „Охрана” /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 35./

Караджов (Каражов), Гиро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война – двама семейството му са загинали, един остава в селото, а останалите емигрират в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Караджова Динка – изгорена от полицаите през 1948 г. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова. Български диалектни текстове..., с.107./

Караджова, Любка – снаха на Динка; изгорена от полицаите през 1948 г. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове..., с.107./

Карадинов (Карадимов), Коста - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4 членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война всички остават в селото, според Литаксоу; но всъщност е осъден на смърт на провелия се процес през декември 1945 г. срещу „охраниотите”. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.;  Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 35./

Карадимов, Филе – четник по време на Илинденското въстание,загинал в сражение с турската армия./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Каракатрон, Вани - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в България. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каракостас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Карамачо /Карамацос/, Козма /Космас/ – гръкоман; поддържник на Г. Каравангелис; замесен в Иванчовата афера; убит от Кузо Попстефов, като главата му била размазана с прикладите на пушките от четниците през 1901 г. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.117; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХV./

Карамачов, Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; след края на Гражданската война – един е починал, а всички други остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Каришов, Иван - арестуван и бит през 1914 г., за това, че синът му избягал, за да не служи в гръцката армия. /виж: Македонски мартиролог..., с.141./

Касов/Касев/, Васил – роден през 1880 г.; член на ВМОРО от 1899 г.; четник при М.Розов и Л.Поптрайков; по време на Илинденското въстание  е войвода на селската Куманичка чета; след въстанието емигрира в България , а оттам в Цариград и Русия; през 1906 г. емигрира в САЩ; установява се в Детройт,Мичиган, където умира на 3.V.1939 г. /виж:в.Македонска трибуна,1931,бр.289;пак там, 1982, бр.2848; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968, с.233; Македонски алманах, САЩ,1940,с.412; Чекаларов, В. Дневник…,с.260,261; Дневник на костурския войвода...,с.59./

Касов, Иван – роден 1879 г.; четник от Костурската чета на войводата Кузо Попдинов, влязла в Македония на 10.ХІ.1904 г.; завърнал се в България на 15.ХІІ. 1905 г ./виж:Четите...,с.39./

Кафеджиев, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5 членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото, а по един емигрират в СССР, Югославия и Австралия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кафес - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Качев, Коле – четник от пролетта на 1902 г.; определен е за Корешчанския район ; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272; Чекаларов, В. Дневник...,с. 73,74,77; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Качов, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кедеров, Томе - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Киров, Ванук – роден през 1855 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4./

Киров, Которе - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кирчев (Киров), Сиво - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Киров, Стойчо – интерниран на о.Скапелон от гръцката власт през 1919 г. /виж:Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.20./

Киров, Стоян – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни взема участие като войник в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – неизвестно./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.347./

Кирова, Фроса – родена 1886 г.; убита от турските войници по време на Илинденското въстание край селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кирова, Софа – по време на тържествата през 1941 г.; по повод освобождението от гръцко робство организирани от селото изважда скрито от нея евангелие на български език, пред което цяло село се изрежда да го целува заедно със знамето от Илинденското въстание. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.106./

Киряко чауша /Лячето/ –  четник одобрен да бъде издържано семейството му; четник при М. Влаха напуснал го през лятото на 1902 г.. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 51,54,57,64,68, 73,74,164; Из архива на Гоце Делчев ...,с.606./

Кициос - три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Клеисис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Клянков/Кленков, Клянчето/ Козма /Космас/ Мисирлиев/Мисирлис/ - прякор; чорбаджия; кмет на селото; сътрудник на турската власт; гръкоман; било е решено да бъде наказан от ВМОРО през 1899 г.; убит е от Л. Поптройков и М. Розов. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХVІ;  Αφανείς ...,с. 73../

Койо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Колгатронов, Иван – знаменосец на Загорицкото центрово знаме по време на Илинденското въстание./виж:Дневници и спомени...,с.72./

Колев – войвода на чета по време на Хуриета, който се поздравява с гръцкия андартски капитан Каравитис.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Колев, Христо - отведен като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Колешка, Вангел - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото, един емигрира в България и един в Америка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Колкидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Колокотронкин/Колкотронов, Колокотронис/, Иван – роден през 1880 г.; убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г. в къщата на Петър Шпатов;  преди да бъде убит му били извадени очите; според информацията дадена в писмо от Ст. Дукас до Ст. Драгумис, бил умрял от страх; екзархист. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Колянгин (Клячев), Лексо (Леско) - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война един остава в селото, а шест  емигрират в Югославия, сред които е и той. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кондев, Димитър – роден през 1865 г.; загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото; защото бил екзархист според Ст. Дукас ./виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Контоянакис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Константинов, Никола - по време на Кресненско-Разложкото въстание се включва в чета №4 под подачеството на Стефо Николов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)/

Короденов /Карагешов/, Сидо - който според в. „Воля”, бил жестоко бит до смърт, защото синът му избягал да служи в гръцката армия през 1914 г.; информацията е препечатана във в.”Емброс” от 4.10.1914. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; . Македонски мартиролог..., с.141/

Костадинов, Георги - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костадинов / Константинов, Костанди/, Димитър/Димитри/ – роден през 1837 г.; млекар в Атина; арестуван; член на Представителството на ВМОРО в Атина; посрещнал полк. Ан. Янков при посещението му в гръцката столица . /виж: От София до Костур...,с.153; Из архива на Гоце Делчев ...,с.607./

Костадинов, Коле – бил отведен от андартите на 25.ІІІ.1905 г. в двора на П. Шпатов, където е застрелян, защото е екзархист. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи..., с.28; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костадинов / Константинов,Костанди/, Коста Димитров /Димитри / -  син на Д. Костанди; посрещнал полк. Ан. Янков при посещението му в гръцката столица. /виж: От София до Костур...,с.153./

Костандинкин, Мите – роден през 1855 г.; убит при нападенеието на андартите на 25.ІІІ.1905 г.; защото е екзархист. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандинов (Кастандинов), Васо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандинов, Михайло (Мишо)- по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война – трима са загинали, един е починал, един остава в селото и самия той емигрира в България според  едно сведение, а според информация на ДАГ е емигрирал в Полша през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандинов (Костандиновски), Никола Михайлов - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1947 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов, Анче - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; през 1949 г. емигрира в България според информация на ДАГ. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов, Георги Михайлов - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; през 1949 г. емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов, Илйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3 членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов, Илко – роден 1888 г.; убит из нивите край селото по време на Илинденското въстание от  башибозука./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272./

Костандов, Кузман – роден ок.1830 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Костандов, Мише - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3 членно семейство; след края на Гражданската война един остава в селото и двама емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов(Констанцис), Никола – роден ок.1830 или 1835 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица, защото бил екзархист. /виж:Загоричани. Спомени по случай..., с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костандов, Стоян – роден през 1865 г.; загинал при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Костанцас, Георги - според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас; семейството е било обезщетено със 40 турски лири, за убийството му по погрешка на 25.ІІІ.1905 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Костида, Мите – роден през 1820 г.; на 15.VІІІ.1903 г. е прострелян и след това нанизан на щик от турските войници./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272./

Костовчев, Саво - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Которенец, Стерйо – 58 г. .; убит по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Которчев (Которенчев), Бури - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война двама остават в селото, трима емигрират в Чехословакия и един в Унгария. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Которчев, Киро - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Котори, Елисавет - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Коцкос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кочев, Ламбро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4 членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото и двама емигрират в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кочев, Мите – четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Кочков, Лазар - за да се спаси от гръцките жестокости, избягва от родният край със семейството и се установява в с. Доксат, Драмско през ІV.1944 г. / виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.20./

Кочков, Христо – роден през 1868 г.; прострелян и след това пронизан край нивите на селото по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Краков, Дичо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война  - един е загинал, двама остават в селото и един емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Крондев, Спиро Я. – роден през 1889 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.384./

Кузманов, Ламбо/Ламбро/ -роден през 1886 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.392/

Кузов, Пандо - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 9 Велешка дружина при МОО; 19.VІІ – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.393./

Курувешов, Гило – роден през 1860 г.; убит при нападението на андартите на Благовещение през 1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Куровешов (Коровешов), Таси (Анастас) – роден през 1865 г.; загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото; гръкоман; брат му е монах в манастира „Пантелис”; според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас е убит по погрешка на 25.ІІІ.1905 г. /виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Курувешов(Коровешов), Яне (Яни) – роден през 1845 г.; убит при нападението на андартите над селото на 25.ІІІ.1905 г.; гръкоман;  според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас е убит по погрешка на 25.ІІІ.1905 г. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Кьосев, Илия - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 10.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.398./

Лабру, Анна – емигрирала в САЩ през 1922 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за българка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лазов, Мите – роден 1849 г.; убит от андартите при нападението над селото на 25.ІІІ.1905 г.; преди да бъде убит с нож бли му разкъсани бузите; защото бил екзархист. /виж: Загоричани. Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лазаридис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лексова, Иваница – майка на Л.Мишов, убита от сина си в мест.”Мишак” да не попадне в турски ръце./виж:Дневници и спомени...,с.73;Ипр.,с.128; Георгиев, В., Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Лефков, Ване – 60 г.; убит по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лефкова, Йованица – 57 г. .; убита по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Личкина, Тана - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лйолкин, Джоко - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в Гърция, а един емигрира в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лйочка – родена през 1843 г.; убита по време на Илинденското въстание из нивите край селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Ложавчев, Умче – роден през 1833 г.; убит от башибозука на 15.VІІІ.1903 г . /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Лолев (Лйолкев или Лйолкин), Блаже - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лолев (Лйолев), Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лолев (Лйолев), Мане - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лолев (Лйола), Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7 членно семейство; след края на Гражданската война – един е починал, а  всички останали остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лолев (Лйолин), Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6 членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война един остава в селото, четирима емигрират в Румъния и един в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лолев (Лйолев), Уме - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 8-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  след края на Гражданската война 7 човека от семейството остават в селото, а той емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лузов( Люзов), Васил - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; осъден на смърт по време на проведения процес през декември 1945 г, за участие в паравоената организация „Охрана” /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 35; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html ./

Льоликин, Джоката – търсен е от андартите при нападението над селото на 25.ІІІ.1905 г.; споменате в спомените на С. Долев. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,  с.96./

Льоликин, Коле – отведен от андартите в местн. „Трите дъба”, където е заклан, като е помислен за брат си Джоката; споменат е в спомените на С. Долев. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,  с.96./

Ляковкин, Умче – 65 г.; убит по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лямчев, Константин –  търговец в Цариград; привърженик на идеята за освобождаването на Македония.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.608./

Любев, Уме - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в СССР  през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Люзас – две  фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Люмбов, Гека - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Люмбов, Наси - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война трима остават в селото, а един емигрира в България. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютика, Елени - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютика ( Лйотика), Ицо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война двама остават в селото, а по един емигрират в Югославия и в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютика (Лйотика), Насо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война трима емигрират в Румъния и двама в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютика, Петре - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; след края на Гражданската война – един е загинал, трима остават в селото и двама емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютика, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютиков, Ване - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г./виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютиков, Георги - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война единия е почина а другия остава в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютиков (Лйотико), Сотир Петров – роден 1916 г.; взема участие в итоло – гръцката война; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. ; по-късно се включва в редиците на Първа егейска ударна бригада в Битоля; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ (според Ал. Литовски става командир на взвод през февруари 1948 г.); взема участие главно в отбраната на Вич; загива през 1948 г. в боевете за пл. Паяк /Пайко/, посмъртно повишен в чин капитан. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.; Литовски, Ал. Jубилеен календар за егеjскиот дел на Македониja вж 2008..., с.24./

Лютикова, Бода Христова - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Лютикова, Екатерина - родена през 1898 г.;емигрира в България; установява се в София; народна певица; взела е участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92./

Мазарис / Маразето/, Христо /Ицо/ - роден през 1845 г.; гръкоман ;  според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас е убит по погрешка на 25.ІІІ.1905 г. /виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мано - споменава се . като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Манов, Насе – роден 1840 г.; убит по време на Илинденското въстание из нивита край селото.Първо е прострелян ,а след това пронизан с щик./виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Манова, Дина  – 67 г.; убита по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манче, Лефтер – роден на 29.9.1935 г.; син на Методи Джидровски; двамата му братя загиват по време на  Гражданската война в Гърция, а майка му е убита с други жеви от селото край с. Маняк;  изведен е от страната през март 1948 г. с групата на деца бежанци; отгледан е от леля си Яна Манчева, за това носи тази фамилия; заминава за Унгария, където завършва средно образование; през 1965 г. завършва медицина и до 1973 г. работи като асистент в Медицинския факултет в Дебрецен; емигрира в Канада и се установява в Отава, където работи като пластичен хирург./ виж: сп. Македонско сонце, бр. 643,27.10.2006, с. 44 – 45; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме..., с. 167; Македонска енциклопедиjа...,с.913; Уикипедия – Лефтер Манчев ./

Манчев /Манчевски /, Ангел - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Ване - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев /Манев/, Васил - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Гилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев/Манче/, Манол - роден през 1835 г.; екзархист;  за това е убит на 25. ІІІ.1905 г. според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас. /виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Митрула - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; след края на Гражданската война шест остават в селото, а един емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Трифун - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Халира - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчев, Христо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрирал в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчева, Динка - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинала през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Манчева, Яна – леля по майчина линия на Лефтер Манче, която го осиновява, и за това носи нейната фамилия. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме...,с.167./

Манцис - три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мачев, Филе - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.;  след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Марков, Блажо /Благой/- брат на Йосиф Марков; по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; сражава се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война един е убит, а тримата члена от семейството остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html.; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,с.106/

Марков, Григор – член на ВМОРО; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 64./

Марков, Йосиф Кузов – привърженик на Ив. Михайлов; собственик на кино „Македония” в София; там са били отвеждани и умъртвявани заловените противници на Ванчо Михайлов в София; участник в делегацията посетила Егейска Македония през 1943 г. ; убит през 1946 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.901; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.106-107./

Марков, Кузо –  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.609./

Марков, Петър – член на Костурското благотворително братство; участник в първата делегация посетила Костурско през пролетта на 1941г. /виж: Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)./

Маркова /Маркопуло/, Вас. - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Маркова, Доца – майка на Йосиф Марков; при нея остава знамето на Загорицките въстаници от Илинден; през 1948 г. къщата и е подпалена от полицаите, защото сина и Благой е партизанин; молейки се да спаси нещо от покъщината си, тъй като не знаела гръцки се е молила на български; полицаите я хвърлят в запалената къща; знамето също изгаря със нея. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,  с.106-107./

Маркопулос - три фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Масторидис - пет фамилии с това име, които днес живеят в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мацурев, Петър/Наки/ – роден през 1850 г.; сляп; изведен на улицата и заклан при нападението на андартите на Благовещение през 1905 г. след това главата му била размазана с камък, защото бил екзархист според Ст. Дукас. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мисякас, Анастасиос – участник в гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 2382./

Миталиков, Георги - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  загинал в сражение през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталиков, Дине - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталиков, Кузо - през 1946 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталиков, Мите - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталиков, Сиво - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталикова – по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Миталков, Пандо – притежавал е пушка и е указал съпротива при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г.; къщата му е била запалена, но успял да я угаси. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,  с.96./

Миталкова, Мария Пандова – дъщеря на Пандо Миталков; била е няколко седмично бебе при нападението на гръцките андарти през март 1905 г., когато загива майка и ; преселва се в България и се установява във Варна. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.96./

Миталкова, Пандевица – родена през 1880 г.;  загинала на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото; според Ст. Дукас това е станало попогрешка. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4, Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с. 96; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Митев, Методи - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Митева, Цана – получила помощ от 500 лв в периода 23.V.-10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.902./

Митров, Марко – роден през 1875 г.; болен; убит в полето на 15.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Мицарев, Георги – учител в Прекопана, Тиквешко; по всяка вероятност емигрира след войните в България и е свещеник в Тракийско. /виж: Костенцев, Ар. Спомени..., с. 124-125; Христов, Н. Моята автобиография..., с.14./

Мишаков, Ляко - арестуван и бит през 1914 г., за това, че синът му избягал, за да не служи в гръцката армия; умира в следствие на побоя. /виж: Македонски мартиролог..., с.141./

Мишаков, Таси – селски чорбаджия, който по време на въстанието започнал да доносничи пред Исмаил ефенди за прибиращите се въстаници и да подканя населението да предаде оръжието си./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128./

Мишакова, Мара - родена през 1891 г.;емигрира в България; установява се в София; народна певица; взела е участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92./

Мишев, Лексо Димов/Лексо Долев/ – четник в селската чета по време на Илинденското въстание;  ранен в сражението при “Гулината”се укрива в родното си село; самоубива се  в местн. ”Мишак”, като преди това убива майка си и съпругата си и ранява сестра си, за да не попаднат в турски ръце; когато войниците стигнали на мястото на смъртта обрали парите и смъкнали дрехите им и си заминали./виж:Дневници и спомени...,с.73;Ипр,1983,кн.3,с.128; Георгиев, В.,Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Мишева, Кича Димова – съпруга на Л.Мишев, убита от съпруга си да не попадне в ръцете на турските войници./виж:Дневници и спаомени...,с.73.; Ипр.,1983, кн.3, с.128; Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272./

Мишева, Лена Димова/Л.Долева/ – сестра на Л.Мишев, която след раняването и от брат си и ограбването на дрехите и от турските войници, влечешком успява да стигне и да се укрие в ман.”Св.Врач” до с.Олишча; раните и били привързани веднъж и от Пелагонийския български митрополит Григорий при обиколката му в Костурско след въстанието. /виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128; Георгиев, В.,Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,  с.272./

Мишевичин, Коле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мишо – четник от наказателната чета на Н. Кузинчев по време на Илинденското въстание./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128./

Моаремова, Мария – емигрирала в САЩ; установила се да живее в Детройт, Мичиган; подпомогнала финансово издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т. ІІІ, с.13./

Модев(Модис) - екзархист; за това е убит на 25.ІІІ.1905 г.  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Модев, Гиро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 10-членно семейство; включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1943 – 1945 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война четирима емигрират в Турция, а той е сред  шестимата заминали в Америка през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Модев, Пандо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мореов, Спиро Василев – деец на ВМРО; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 22.ХІ.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; през 1920 г. е сред основателите на Българското благотворително дружество „Подкрепа” в Цариград; по-късно се установява  в България; председател на Костурското благотворително братство; посетил Македония и костурско на три пъти по време на Втората световна война; застъпвайки се за интересите на страдащото българско население в родния край; публикува статии във в. „Народна воля” през 70-те години на ХХ в. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.113; Куманов, М. Македония. Кратък..., с.42; Шклифов, Бл. На кол вода пиехме..., с. 244; Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)./

Морвов, Спиро Василев – избран за председател на общото събрание на МБРК при оста, провело се на 20.VІ.1943 г. в Костур; упълномощен да раздава помощи на пострадалите семейства по време на андартските нападения. /виж: ИДА,т.94, с.73,85,88./  # възможно е да се отнася тази информация за Спиро Василев Мореов

Моцкос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мочев, Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мочев, Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Мутис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Муткин, Тоде - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанев, Ване - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанев, Делчо /Гйелчо/ - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанев, Кузо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; през 1949 г. емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанев /Нанов/, Туше - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 10 членно семейство; след края на Гражданската война четирима остават в селото, пет емигрират в Югославия и един в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нанов(Навос), Кузо (Кузма) – роден през 1840 или 1850 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица; .; гръкоман;  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас е убит по погрешка. / виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4;. http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html /

Нанчев, Павле - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наум, Хр. – гръкоман;  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наумов /Нанмов?/, Иван - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за българин. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наумов, Коста – четник в организационната чета от 1901 г. в Корешчата. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 58,64, 85-87./

Нешев, Дине – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Никола - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери …, с.92./

Ничев, Петре - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Новачев(Новачков), Таме – четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Нотас - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Оклйов, Павле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война двама са загинали, а четирима емигрират в Америка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Орев, Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Орев, Илйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Орев, Мане - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Орова, Стойна - през 1948 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  емигрира в Полша през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Орупчев, Пандо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Оуслиос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Палев, Дечо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Палев, Коле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война двама човека от смейството остават в селото, един емигрира в Югославия и един в неизвестност. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Палева, Стойна - през 1946 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Палиос - три фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пальов (Палев), Димитър (Мите) - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война всичките остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пальов, Пандо – по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; включва се и в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1944 – 1945 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война е един от тримата емигрирали в Югославия, по един в Полша, Румъния и СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандев, Ване - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пандов, Васе - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война двама  остават в селото и двама емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пантулис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панчев, Ставро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, един емигрира в България и един в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Панчова, Николица - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папагеоргиу - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папагригориу, Мария - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пападимитриу - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пападопулос - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пападопулос, Андреас - ръководител на маджирска банда нападнала селата Брешчани на 5. V.1945 г. и Бъмбъки; името му всявало страх и ужас сред населението в Костурско. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33,34./

Парцис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Паса, Ицо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война един е убит и петима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пасиас - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Патерата, Насо – селски първенец, допринесъл за наемането за учител на Георги Динков в Загорицкото училище./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.3./

Патеров, Илия Г. – потомък на Насо П атерата; преселил се в София.; участвал в издаването на спомените за Загоричане по случай 25 г от андартското нападение над селото./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.3./                 

Пачам, Геле - включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1943 – 1945 г.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пачитиков (Печетиков), Антон (Андон) - роден през  1855 г.;екзархист;  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас за това е убит на 25.ІІІ.1905 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица / виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пашан, Елче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5 членно семейство; след края на Гражданската война един е убит, останалите  остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пашипчев, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война четирима емигрират в Турция и един в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пашомов, Ангел - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петлицкас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петличков, Георги - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петличков, Ице – роден през 1833 г.; убит от турските войници,като първо е прострелян, а след това пронизан с щик./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272./

Петличков, Спиро – роден през 1891 г.; по време на Балканските войни е четник в четата на подпоручик Лефтеров, и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 21.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.553./

Петличкова, Султанка – родена през 1894 г.;емигрира в България; установява се в София; народна певица; взела е участие в запис на песен от проф. Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92./

Петров, Никола - по време на Кресненско-Разложкото въстание се включва в чета №4 под подачеството на Стефо Николов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)/

Петроу - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Петру - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

463.Пецо, Вангелаки – млекар в Атина. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.71./

Пишмаров, Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война един е убит, трима остават в селото и един емигрира в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмаров, Наум (Уме) Димитров- през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Полша през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмаров, Пандо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война е един от петимата  емигрирали в Югославия, и един в България. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмаров, Тоде - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмаров, Умче – роден ок.1828 – 1833 г.; убит от турските войници като първо е прострелян, а после пронизан с щик на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмаров, Умче – роден ок. 1815 г.; убит по време на Илинденското въстание. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмарова, Василики - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пишмарова, Елевтерия - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пляка, Блаже - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, двама емигрират в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пляка, Вангел - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пляка, Пандо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пляка, Христо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Плястов, Христо (Ицо) Кузов - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949  г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Плястов, Кузо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война четирима остават в Гърция, един емигрира в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Погончев, Козма / Кузо / – учител; четник в Костурско; председател на дружество „Илинден” в Пловдив /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХV./

Погончев, Кузо – унтер офицер в 6 пехотен полк;  участник в националноосвободителните борби на Македония  като четник в четата на полк. Ан. Янков; загива на 8.Х. 1902 г. край с. Бобишча; погребан в братската могила в с. Апоскеп. /виж:. Ил. Илинден, 1928, с. 8; От София до Костур..., с. 117,157; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,164,238; Дневник на костурския войвода...,с.147; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../

Погончев, Мите – роден през 1835 г.; убит от андартите на 25.ІІІ.1905 г. /виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Погончев, Петър Вангелов – роден през 1875 г.; завършва в София ІV клас и служи в българската армия; през 1900 г. се завръща в Загоричани; от зимата на 1902 г. е нелегален; по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските чети от родното си село; участва в превземането на Невеска и Клисура; през 1904 г. е арестуван и осъден на 3 г. затвор; освободен през пролетта на 1907 г. и преминава наново в нелегалност; става войвода на чета; загива на 9.VІІ.1908 г. в околностите на с.Горничево, Леринско в сражение с гръцки андарти. /в.Време,1908,бр.191;Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968 , с.233;Освободителното движение в Македония...,т.І,с.ХХХVІ; Силянов,Хр. Освободителните..., т.І,с.470; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 664; От София до Костур..., с.115,139,146; Чекаларов, В. Дневник...,с. 71,93,141, 148,169,232,233,261; Дневник на костурския войвода...,с.45; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../

Погончева, Димитрия - 75 г.; гръкоманка ;  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас била по погрешка убита. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

поп Анастас Млади - гръкомански свещеник. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба...,с.36-37./

поп Анастас Стари – гръкомански свещеник. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба...,с.36-37./

поп Георги – спомогнал за събиране на печати от селата в Костурско за изготвения меморандум до делегатите на Берлинския конгрес през 1878 г. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.12. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)

поп Георги Попнаумов – екзархийски свещеник,който след опожаряването на селото приема за духовен водач вселенския Пагтриарх./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба...,с.36-37./

поп Георги Чонака – гръкомански свещеник, в чиято къща преспива Г. Каравнгелис на Коледа 1901 г.; член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Чекаларов, В. Дневник...,с.330,331; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../

поп Григор – екзархийски свещеник ,който приема патриаршиятая след опожаряването на селото на 15.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128./

поп Костадин/Динко/ – дядо на полк. Ан. Янков; починал през 1870 г.; погребан в двора на черквата в с. Загоричани. /виж: От София до Костур...,с.144./

поп Марко - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

поп Стефан – екзархийски свещеник,който след опожаряването на селото от турските войски и башибозук на 15.VІІІ.1903 г приема Патриаршията; през 1904 г отново възприема Екзархията; отвлечен при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 към пл.Върбица и там застрелян. /виж: Ипр, 1983, кн.3, с.128;. Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20; Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба...,с.36-37; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../

поп Яков - екзархийски свещеник. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищната борба...,с.36-37./

Попанастасов, Владимир – роден през 1888 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; ранен 9.VІІ.1913 г.; награден. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.573./

Попанастасов /Папаанастасиу/, Илия/Илко, Илияс/ – гръкомански учител; деец на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 64; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.579; Освободителното движение в Македония..., т.І,с.ХХХVІІ; Борбите в Македония ...,с.617;. Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά - Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903-1909);  Κ. Ι. Μαζαράκης - Αινιάν, "Αναμνήσεις", Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211 /

Попвасов, Кузман – роден през 1894 г.; по време на Балканските войни взема участие като войник в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.574./

Попдимитров, Васил – роден през 1823 или 1833 г.;прострелян и промушен с щикове по време на Илинденското въстание край родното си село из нивите./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html../

Попдимитрова, Василица – родена през 1843 г.; убита от турските войници из нивите край селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия..., с.272./

Попниколов - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попов, Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попов, Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попов (Попев), Саво - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война е един от четиримата, които  емигрират в Югославия и един в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попова, Мара - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3 членно семейство; след края на Гражданската война един е убит и четирима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Попстефанов, Христо – член на ВМОРО; дългогодишен български учител в родното си село; участник в околийската конференция на ВМОРО състояла се в с.Черешница на 24.ІІІ.1905 г.; след нападението над селото на следващият ден от андартите избягал в България като изоставил цялото си семейство, за да не бъде убит при повторно нападение на селото от андартите. / виж: Загоричани. Спомени по случай...,с.15; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.32-33./

Попстефанов, Недялко – син на поп Стефан и брат на Хр.Попостефанов.

/ виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.15./

Попстефов, Кузо – роден на 25.ІХ.1875 г.; завършва българската гимназия в Солун през 1898 г.; учител в гр.Хрупишча; арестуван през 1901 г. по време на „Иванчовата афера”, но успява да избяга и става нелегален; в края на с.г. е определен за районен началник на Пополе кол; тежко ранен в сражение с турците се самоубива заедно с годеницата си  учителката Василка Иванова на 12.ІІ.1902 г. в с.Шестеово./ виж:в.Народни права,1902,бр.34;сп.Ил.Илинден, 1928-1929, бр.2, с.15;Кандиларов,Г.Българските гимназии...,с.115; Освободителното движение в...,т.І,с.ХХХVІІІ; Силянов,Хр. Освободилните..., т.І,с.472.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.33,144 – 146.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 671; Чекаларов, В. Дневник...,с. 17,31-34,46,50-54,59,62,64, 69,157; От София до Костур...,с.140,144; Дневник на костурския войвода...,с.43; Из архива на Гоце Делчев ...,с.613; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Порсанидис – петнадесет  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пройков, Колйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, един емигрира в България и един в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пройков, Павле - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пройкова (Прайкова), Тана Колева - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Прокопидис - пет фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пуйчев (Пунчев, Пунжев), Мите  (Димитър)- по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на Гражданската война всички остават в селото, а според информация на ДАГ е бил емигрирал но за къде не е посочено. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пърльо, Симо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пърцулев, Георги – изпратен да отиде да се оплачи в Костур пред турската власт, за извършените жестокости от страна на андартите  на Благовещение 1905 г.;  притежател на фурна в Одрин; дошъл в селото да се сгодява. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.96./

Пърчев /Гърчев/, Вангел С. – по време на Балканските войни е четник в четата на подпоручик Лефтеров и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 21.ІХ.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.588./

Райков, Таси – убит в къщата на П. Шпатов при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г. /виж:Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28./

Райков – селски войвода; привърженик на полк. Анастас Янков, с когото е дошъл в Костурско. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 668; Чекаларов, В. Дневник...,с. 124,125; От София до Костур...,с.144./

Рапов (Раптис), Таси (Анастасиос) – роден 1855 г.; убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г , защото е екзархист според лейтенанта от пехотата Ст. Дукас. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Реджов, Колйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил сам; след края на войната емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Реджов, Саво - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ронза (Ронзас), Георги – роден през 1840 г.; бил говедарин на селото; убит при нападнието на андартите на 25.ІІІ.   1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Рофел, Коста - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Рофел, Толйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Руфалов, Ангелче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сава – архимандрит; открил заедно с поп Търпо Поповски в Костур български ученически пансион. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония.Спомени на...,с.28./

Самарджията, Кузо – роден през 1847 г.; оказал съпротива при нападението на андартите над селото, успял да убие няколко андарта.; загинал като герой заедно със семейството си след хвърлените от страна на андартите няколко бомби пълни с пирони; с  оказаната съпротива успял да спаси махалата от унищожаване. /виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4,18,23; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20,28; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Самарджиева, Ангелина Кузова – родена през 1895 г.; заягинала заедно с баща си и другите членове на семейството от хвърлените бомби , пълни с пирони./ виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20,28./

Самарджиева, Елена Кузова – родена през 1898 г.; загинала заедно с баща си и с останалите членове от семмейството при нападението на андартите на 25.ІІІ. 1905 г. от хвърлените бомби , пълни с пирони. / виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20,28./

Самарджиева, Мария Кузова – родена през 1901 г.; разпрана с бойнетиот андартите при нападението на селото на 25.ІІІ.1905 г. /виж:Загоричани.Спомени по случай... , с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20,28./

Самарджиева, Султана Кузо – родена през 1865 г.; намира смърттта си заедно със семейството си от андартите на 25.ІІІ.1905 г. от хвърлените бомби , пълни с пирони. /виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.20,28./

Самукасидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сапунаров, Диме – роден ок.1823 г.; убит от турските войници на 15.VІІІ.1903 г из нивите край селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия..., с.272./

Сапунаров, Димитър – построил чешма в двора на църквата „Св.Стефан” в Цариград. /виж: http://www.svetistephan.com/donations.htm./# възможно е Диме и димитър Сапунаров да са едно и също лице

Сапунаров, Иван Константинов – завършва семинария в Москва и духовна академия в Санктпетербург, Русия; един от основателите на Тайния македоно – одрински революционен кръжок в Петербург през 1900 г. и негов пръв председател; учителствува в Солун и Варна  от 1902 до 1913 г.; като учител в Солун е сътрудник на ЦК и член на окръжния комитет на ВМОРО; делегат е на Солунският конгрес през 1903 г., който взема решение за въстание. /виж:сп. Ил.Илинден,1932-1933,бр.7-8,с,6;пак там,1940,бр5,с.15; Кандиларов,Г. Българските гимназии...,с.84;Освободителното движение в...,т.І,с.ХL; Силянов,Хр.Освободителните...,т.І,с.198; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 669./

Сапунаров, Киряко/Палячо/ - роден през 1858 г.; убит от андартите при нападението над селото на 25.ІІІ.1905 г., защото е екзархист според Ст. Дукас. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Севдин, Ване - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР  през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Седелчев, Ламбо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Полша през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сивас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сивата – селски чорбаджия,който по време на въстанието започнал да изпълнява предателска роля за да запази благоволението на турската власт./виж : Ипр.1983, кн.3,с.128./

Сидеров, Ангел (Анче)- участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сидеров, Георги (Гоче) – роден през 1930 г.; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; доброволец в ДАГ от ІХ.1946 г.( според сведение на самата ДАГ от 1947 г.); участва в набегът в позициите на противника в пл. Платина, където пленява 38 противникови войници; от 1948 г. е член на КПГ; през 1949 г. е ранен и прехвърлен в Албания и от там  СССР – Ташкент, където учи във вечерно училище и работи като строителен техник; от 1966 г. живее в Скопие. /виж: Македонско сонце, бр. 709, 1.2.2008, с. 48; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сидеров, Ламбро - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сидеров /Сидов/, Спиро -  роден през 1885 г.; по време на Балканските войни е четник от Костурската съединена чета; 20.ІХ.- 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.610./

Сидерова, София - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сидов, Стойче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3 членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Симов, Никола – роден през 1877 г.; по време на Балканските войни взема участие като войник в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; ранен на 19/20 VІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.615./

Сиов, Атанас - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  загинал през 1947 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Смагалиев, Пандо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война петима емигрират в Югославия, а един в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Смангалиев, Петре - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спадис, Г. – екзархист; убит на 17 юни 1903 г., според сведение на Драгумис от войводата Н. Андреев, защото е предал оръжието си на турците. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спанидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спанцис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спанчев,Хр. – емигрирал в С.Америка; установил се в Торонто, Канада, където се занимава с търговия. /Гаджев,д-рИв.История на ...,т.І,с.530./

Спанчу, Ангелики - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спасов, Доли - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спин, Уме - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спиров, Димитър – български търговец  и общественик; ктитор на църквата „Св.Димитър” в парка на българските гробища в Цариград построена през 1925 г. в памет на 20 г. от Загоричанското клане. /виж: http://www.svetistephan.com/donations.htm./

Спиров, Мино - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в селото, а един емигрира в Америка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спиров, Цилйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Турция. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спиропулос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Спироу - четири фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стабасидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Стамат - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Стана – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Станоев /Станев/, Захари – преселил се да живее в Самоков, по време на Балканските войни е четник от четата на подпоручик Лефтеров и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 21.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.640./

Станоев /Станов/, Колйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стевен - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Стериов, Насо – роден през 1818 г.; убит от войниците на 15.VІІІ.1903 г.; първо е бил застрелян, а след това пронизан с щик./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272./

Стерйова, Мишевица - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стерьо – баща на митрополит Василий Смирненски. /виж:Уикипедия Загоричани – Василий Смирненски./

Стефанов, Георги - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Америка  през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стефанов, Кузо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стефанов, Марко - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стефанова, Марианти - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стефаноу - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стилйов, Ламбо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5 членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стоицис - две фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стоянидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стрезов, Тикле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стрезос – три  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Сугарето, Ицо – селски първенец допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в местното училище./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.3./

Сугарчев, Лексо (Алексо)- по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4- членно семейство; включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1943 – 1945 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР  през 1949 г. спжред информация на ДАГ; а според други източници след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Суклев, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; сражава се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1944 г.; след края на Гражданската война един е убит, един остава в селото, двама емигрират в Румъния и един в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Султанчев, Ангел (Ангелчо) - през 1948 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. според информация на ДАГ. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Султанчев(Султанчив, Солтончев), Доне - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич;  след края на Гражданската война емигрира в Югославия, трима остават в селото, а друг в Америка. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Султанчев, Христо – къщата му била подложена на претърсване от андартите при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г.; след като не било намерено нищо ценно, андартите отмъкнали пелените на детето му. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.28./

Султанчева, Елени - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Султанчева, Хрисанти - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тагаров, Георги – роден през 1879 г.; убит при нападението на андартите на 25.ІІІ.1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Тагаров, Яне – роден 1828 г.; убит около 15.VІІІ.1903 г из нивите край селото от турските войници./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.272./

Темелков, Кузо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Темелкова, Мара - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима останали в Гърция, а един емигрира в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Темов, Христо – роден през 1842 г.; убит от андартите при нападението над селото на 25.ІІІ.1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Темчев, Наум – завършва Солунската българска гимнази; член на ВМОРО; главен учител в Костурското класно училище; преди и след Илинденското въстание е учител в Битоля; по време на Загоричанското клане през 1905 г. спомага за уведомяванто на световната общественост за него; участник в комисията дошла да види извършените жестокости от андартското нападение на 25.ІІІ.1905 г./ виж: Каратанасов, Зл. Черковно-училищните борби..., с. 30; Македонски дневник..., с. 82; Ил. Илинден, бр.98,с.2.; Загоричани.Спомени по случай...,с.6-23; Из архива на Гоце Делчев ...,с.616;. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Thessaloniki_Bulgarian_High_School_1888_-_1889.jpg/

Теохаров, Кръсто - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типоев (Типоа), Трифон - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типов (Тепоа), Христо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типова, Елени - жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Типос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Томев, Гугули - загинал като четник на ВМОРО. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тодор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Топалов, Геле – четник по време на Илинденското въстание,загинал в сражение с турската армия./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.272./

Торофиас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Торофиев (Торофил, Туруфия), Ангел - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. ; по – късно се включва в Македонската бригада „Гоце” 1943 – 1945 г./виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Трайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.92./

Тукарова, Славка - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тунев, Ставре – роден през 1885 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.737./

Тунтев, Христо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тунтис - две  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тунтов, Георги - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тунтова, Цилия - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Туптов, Илия Киряков - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО, и в Сборната партизанска рота на МОО; 2.Х.1912 – 14.VІІ.1913 г., когато попада в плен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.738./

Туруфиев, Васил – четник от селската чета; загинал на 15.VІІІ.1903 г в родното си село, след като убил един войник./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.128; Георгиев, В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия...,с.271./

Туруфиев(Торофиев), Янчо (Иван)– роден през 1845 или 1855 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица; според Ст. Дукас това е станало по погрешка, тъй като е бил гръкоман. / виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4;  http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Туруфиева, Лена – съпруга на В.Торуфиев; завлечена от турските войски и башибозук из Кайлярските турски села./виж:Ипр.,1983, кн.3,с.128; Георгиев, В., Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.271./

Туруфия, Спиро - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война петима  остават в селото, а един емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Тутун, Ицо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в Гърция и един емигрира в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Търпов, Петър - екзархист;  според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ушлев, Коле - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фалев ( Фаля), Сотир (Сото) - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; по – късно се включва в Македонската бригада „Гоце” 1943 – 1945 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фалев (Фаля), Търпо (Тръпче) - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г.; по – късно се включва в Македонската бригада „Гоце” 1943 – 1945 г./виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фалиас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фанчев, Ставро - включва се в редовете на Македонската бригада „Гоце” в периода 1943 – 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филакидис - две  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филакидов (Фелактидов), Колйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филип, Георги Николов - гръкоман; убит по погрешка с баща си; според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас на 25.ІІІ.1905 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филип, Никола – гръкоман; убит по погрешка със сина си ; според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас на 25.ІІІ.1905 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филев, Спиро Н. – роден през 1874 г.; по време на Балканските войни е четник в четата на Коста Попето и доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина; неизвестно до 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.743./

Филомена – учителка в Олишча; поддържала връзки с Н. Андреев. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.169./

Филцов (Филцас), Мите – роден през 1855 г.; загинал при нападението над селото от андартите на Благовещение 1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. ./

Фрагос - две  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фракос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Франгов, Коле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война – един е убит, двама остават в селото, и двама емигрират в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Франгов (Франжев), Методи - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. ; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие в редица сражения. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

630.Францев, Пальо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в Гърция, а един емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Франчев, Аргир - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Фуфал, Ване - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война – един е убит и петима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хаджиев, Спиро - по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 нестроева рота от 6 Охридска дружина при МОО; 21.Х-.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.750./

Хаджимихайлидис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хаджиморев, Анастас – селски първенец,който допринесъл за пристигането на учителя Георги Динков в родното му село./виж:Загоричани. Спомени по случай..., с.3./

Хаджиморев, Наум - екзархист;  според  лейтенанта от пехотата Ст. Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хайропулос - две  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хациос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Христо - по време на Кресненско-Разложкото въстание се включва в чета №2 под подачеството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F% D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Христов, Димитър – роден през 1877 г.; ревизор по железниците; по време на Балканските войни е в щаба на 4 Битолска дружина , 1 нестроева рота от 6 Охридска дружина и 1 рота на 10 Прилепска дружина; 2.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г.;  ранен на 18.VІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.766./

Христов, Симо – роден през 1876 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; награден с орден „За храброст” . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.778./

Цакирис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цанка, Колйо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цанка, Саво - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цапарас - три  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цеков, Наум – който според в. „Воля”, бил жестоко бит до смърт, защото синът му избягал да служи в гръцката армия през 1914 г.; информацията е препечатана във в.”Емброс” от 4.10.1914. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Целиос - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цилюлев, Тоде - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цимура (Цмуга), Гила(Гиле) – родена през 1818 г.; застреляна в полето и след това нанизана с щик от турските войници на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цимурас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цимурев, Стерйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6 членно семейство; след края на Гражданската война трима емигрират в Югославия и трима в Румъния. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цицис - три  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цицов, Лазар. – член на ВМОРО; емигрира в България през 1901 или 1902 г.; включва се в работата на Варненското Македоно одринско дружество; установява се във Варна; поддържащ кореспонденция с Л. Поптрайков и Г. Делчев. / виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./

Цицов, Никола – учител; деец на ВМОРО. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. XLVІІІ./

654.Цупульо - прякор; коджабашия; гръкоман; било е решено да бъде наказан от ВМОРО през 1899 г.; убит е от Л. Поптройков и М. Розов. / виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLVІІІ/

Цуцилев (Цуцулув), Панайот - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.;  след края на Гражданската война – един е убит и четирима остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцулев (Цуцулидис), Дине (К.Х.) – роден през 1860 г.; учител в българското училище в селото; загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото; според лейтенанта от пехотата Ст. Дукас и бил гръкомански учител и е убит за това защото баща му е преминал на страната на екзархистите../виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4.; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html /

Цуцулев, Коста - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцулев, Лексо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцулева, Дота - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Полша през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцулева, Пандовица - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4- членно семейство; след края на Гражданската война трима остават в Гърция, и един емигрира в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцулис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Цуцур, Коле - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чакъров, Вангел Д. – по време на Балканската война е четник в четата на Коста Попето. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.791./

Чакъров, Георги – роден 1879 г.; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г.; неотбивал военна служба. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

Чакъров, Георги Н. – роден през 1876 г.; завършил ІV отделение; млекар; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 2 рота от 9 Велешка дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.791./ # възможно е да се отнася информацията и за едно  и също лице с предходният

Чамкин, Илйо - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички емигрират в България. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чамкина, Филя - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чаушев, Васил - член на МБРК; на общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г., където е избран за помощник войвода на Загорицкия милиционен район. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Чимас – две фамилии с това име , които днес живеят  в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чичов, Васил – роден през 1850 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица, защото е екзархист според Ст. Дукас../ виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4./

Чичова,Търпа Васил – родена през 1860 г.; загинала на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото, защото е екзархистка според Ст. Дукас./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4.; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чогас - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулев, Блаже - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 2-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война единият е убит, а другия емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулев, Васил Костов – баща на Г. Чулев; след като заплаща за освобождаването на шуря си Мите Джуров е принуден да емигрира в Цариград; след капитулацията на Гърция се завръща в родния край и е участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1943 – 1944 г. ;  по – късно се включва в Македонската бригада „Гоце” 1944 – 1945 г.; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР  през 1949 г. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулев, Георги Василев – роден през 1929 г.; от 1945 г. членува в НОМС и активист на ЕПОН в родното си село; от ІІІ. 1947 г. става доброволец в ДАГ; емигрира в Полша, където завършва минно – геоложка академия; от 1962 г. живее в дн. Р. Македония. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулев, Дине – участник в националноосвободителните борби за освобождение на Македония; участник в Илинденското въстание; през 1941 г. развял знамето на Загорицката чета във връзка с освобождението от гръцко робство пред училището; знамето е било специално донесено от София от Йосиф Марков. /виж: Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова Български диалектни текстове...,с.106./

Чулев, Кирияко - през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия  през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулев, Коста К. – дядо на Г. Чулев; глобяван на два пъти за това, че говори на майчения си език през 20 – 30 – те години на ХХ в. /виж: Македонско сонце, бр. 708, 25.1.2008, с. 46-47./

Чулев, Насе – роден през 1833 г.; убит на 15.VІІІ.1903 г в нивите край селото от турските войници./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулин, Ване - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война един е убит, трима остават в Гърция, и един емигрира в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чулин, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 6-членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото, а четирима емигрират в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чурова, Бода - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в СССР през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чучов, Ендрико - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на  4-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Чучов, Таки - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3-членно семейство; след края на Гражданската война един починал и двама останали в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанас – две  фамилии с това име има днес в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанов, Ице (Ристо)- участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. ; през 1946 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанов, Ламбро - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанчев, Георги - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война един е убит другите остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанчев (Шабанов), Гоче - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 3- членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шабанчев (Шабанов), Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 4-членно семейство; участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.;  след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалвов,Тасо – роден ок.1823 г.; убит от турските войници на 15.VІІІ.1903 г., като първо е прострелян , а след това пронизан с щик./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов,Македония и Тракия..., с.272./

Шалев, Андон – роден през 1873 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.802./

Шалев, Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалев, Кольо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалев, Ламбо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалев, Петър - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалев, Тоди - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 7 членно семейство; след края на Гражданската война двама са убити, двама остават в селото, двама емигрират в Румъния и един в СССР. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалева, Яневица - по време на преброяването през 1940 г. е била глава на 4 членно семейство; след края на Гражданската война един е убит, един остава в селото, един емигрира в Румъния и един в Полша. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шалиов, Кузма – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Шапазис - фамилия, която днес живее в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шапазова, Диновица - по време на преброяването през 1940 г. е сама; след края на Гражданската война  остава в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шапатов, Дине - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шемшеваров, Хл. – четник по време на Илинденското въстание./виж: Дневници и спомени...,с.73./

Шефов, Коста – роден през 1840 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж:Загоричани. Спомени по случай...,с.4./

Шиплев, Илия - загинал като четник на ВМОРО. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шиника, Мите - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 9-членно семейство; след края на Гражданската война всички остават в селото. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шишков, Ицо - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шишков, Никола - осъден на смърт по време на проведения процес през декември 1945 г, за участие в паравоената организация „Охрана” /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 36./

Шишков, Спиро - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шкапов /Шаптов/, Илия К. – роден през 1886 г.; по време на Балканските войни взема участие като доброволец от 6 Охридска дружина при МОО и 4 рота от 15 Щипска дружина. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.806,808./

Шклифов, Илия – сражавал се в редовете на ДАГ от 1947 г.; взема участие главно в отбраната на Вич; след края на войната се установява в гр. Щип; работи в местната фабрика „Македонка”, където по административен път е включен в курс по изучаване на македонска история, при изучаването на цар Самуил, той поставил въпроса :”Защо император Василий е наречен българоубиец?”; извикан е от милицията и е предупреден да изостави бъгарската пропаганда; след което е арестуван и осъден на две години затвор; излежава присъдата си в Индризово и Сремска Митрвица; установява се в България през 1963 г.; спомените му са записани от Ек. Шклифова през 1980 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 126; Шклифов, Бл. и Ек. Шклифова български диалектни текстове...,с.106-107; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шклифов, Ице - по време на преброяването през 1940 г. е бил глава на 5-членно семейство; след края на Гражданската война двама остават в селото, трима емигрират в Югославия. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шклифов, Манол (Мане) - участник в паравоенната организация „Охрана” в периода 1942 – 1943 г.; през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич и сраженията за Кожани.  /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шклифов, Мите – роден през 1840 г.; отвлечен от андартите при нападението над селото на Благовещение и застрелян в пл.Върбица./ виж: Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Шопов – роднина на полк. Ан. Янков; член на Варненското македоно – одринско дружество. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./

Шотлов, Никола – роден 1838 или 1843 г.; убит из нивите край селото ок.15.VІІІ. 1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия...,с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шотов, Христо – емигрира в България; установява се във Варна; хлебарският еснаф на града му възлага да осигури средства, за да се ушие знаме, под което да се сражават въстаниците по време на Илинденско Преображенските въстаници, ръководени от Кольо Лефтеров; знамето е използвано и като второ знаме на 10 Прилепска дружина от МОО по време на Балканската война. /виж: Иванов, Ив., Знамената..../

Шотова, Олга Христова – дъщеря на Хр. Шотов; ушила знамето на четата К. Лефтеров участвала в Илинденско Преображенското въстание; по – късно знамето се използва като второ знаме на 10 Прилепска дружина на МОО по време на Балканската война. /виж: Иванов, Ив. Знамената.../

Шпатов, Вангел – роден през 1841 г.; убит на 15.VІІІ.1903 г, от турските войници в нивите край селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов,Македония и Тракия..., с.272; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шпатов, Петър – роден през 1885 г.; убит при нападението на андартите на Благовещение през 1905 г./виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Шпатов, Яни – при нападението на 25.ІІІ.1905 г. къщата му е била ограбена от андартите. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.27./

Шугарова (Шугкарси), Евдокия – жестоко измъчвана от правителствените части на 9 април 1945 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шугарчева, Милка - през 1947 г. е мобилизирана в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; емигрира в Югославия  през 1949 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Шуклев, Илйо - през 1947 г. е мобилизиран в редовете на ДАГ; взема участие главно в отбраната на Вич; загинал през 1948 г. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Юнаков, Коле – роден през 1887 г.; загинал на 25.ІІІ.1905 г при нападението на андартите над селото. /виж:Загоричани.Спомени по случай...,с.4./

Яков (евреин) – жител на Костур; от получената информация от Г. Каравангелис е бил и с православните и със схизматиците ( екзархистите ); но той не е бил на вниманието да бъде убиван, макар че поддържал връзки с бащата на полковник Янков и други негови роднини;  според  лейтенанта от пехотата Стефанос Дукас. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Янакиев, Григор -  роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Янакиев, Никола – роден през 1888 г.; по време на Балканската война е четник в Костурската съединена чета; 18.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; награден със сребърен медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.816./

Янакиев, Сребро – написал спомен във връзка клането в с. Загоричане на 25.ІІІ. 1905 г. от гръцките андарти. /виж: сп. Ил. Илинден, 1927, кн.1, с. 2./

Янакиева, Елена –  която според Л. Цицов трябвало да се омъжи за Аристид Дамянов. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.619./

Янев(Яневто) , Марко - емигрирал в САЩ през 1907 г.; пристигайки на о. Елис се обявява за македонец и същевременно през същата година се декларира като българин според Д. Литаксоу. /виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

732.Янков, Анастас/А.Я.Динков/ - роден през 1857 или 1860 г.; първоначално учи в родното си село, а по - късно в българското класно училище в Цариград през 1875 г.; вкаран е в затвора, но успява да избяга и се отправя към Одеса; доброволец в Сръбско – турската война от 1876 г., където е награден със сребърен медал и е повишен в младши унтерофицер след битката при Гредетин; по време на Реско – турската война 1877-1878 г. е опълченец в 5 дружина и се сражава при Ст.Загора, Шипка и Шейново, където е ранен; произведен е в званието унтерофицер, а също е награден с „Георгиевски кръст” за проявена храброст; завършва І випуск на военното  училище в София през 1880 г.и служи като поручик в ІХ Берковска дружина; участва в Сръбско – българската война 1885 г. след превземането на Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с ордена „За храброст” – ІV степен; до 1896 г. служи последователно във ХІХ пехотен Шуменски и ХХІ пехотен Пловдивски полокове; от с.г.  се уволнява и влиза в редовете на ВМОК; по време на Горно-Джумайското въстание  действува с чета в Костурско, а през Илинденското въстание е в Разложко с чета от 400 човека, взема участие в нападението над Белица; загива с цялата си чета в пламъците на подпалената от турците къща в махала Полена на с. Влахи на 15.ІV.1906 г.; женен е за Мария Атанасова Попогеоргиева, сестра на Райна княгиня; негов син е Коста Янков, деец на БКП, инициатор и организатор на антентата в „Св.Неделя” на 16 април 1925 г. /виж:в. Отзив, 1903, бр.542,в.Балкански новини,1906,бр.105;в.Вечерна поща,1906,бр. 1672,1682; в.Македонско дело,1906,бр.6;в.Софийски новини,1906,бр.11;в.Родина, 1917,бр.321;в.Илинден,1925,бр.15;в.Македония,1928-1929,бр.754;сп.Македония, 1903,бр.7,с.15;сп.Ил.Илинден,1931-1932,бр.10,с13;Борбите в Македония и..., с.873;Баждаров,Г.Духът на...,с.144;Гоце Делчев.Спомени...,с.412;Спространов, Е.Дневник,т.І,с.462;Освободителното движение в...,т.І,с.L;т.ІІ,с.LІІ; Списък на генералите...,1900,с.29;Аврамов,Ст.Героични времена...,т.ІІ,с.89;Силянов,Хр. Освободителните...,т.І,с.476;т.ІІ,с.595; Чекаларов, В. Дневник...,с. 97,120,122-129,138-149,155,159,198;  Дневник на костурския войвода...,с.19,44,88,96,107; Из архива на Гоце Делчев ...,с.619; София до Костур – Моите възпоминания..../

Янков, Нато – роден през 1864 г, по време на Балканските войни е в щаба на 1 рота на 6 Охридска дружина при МОО, 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.822./

Яно - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери …, с.92./

756.Янчев, Спиро – роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./