Костурски край - Българска Блаца

Българска Блаца дн. Οξυά

Селото отстои на 15 км северно от Костур, в областта Пополе кол в малка котловина в южните разклонения на планината Вич. На 5 км на запад е село Вишени, на 4 на юг Черешница, а на 7 на изток - Прекопана.                                                                             

При преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община (дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).

Според Тодор Симовски селото първоначално е било колибарско.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. с. Влаца или Вулгаровлацион е населено с 650 жители.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия  е посочено като Блаца и още като Булас.

В края на ХІХ в. Блаца е чисто българско село. В " Етнография на вилаетите „Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Блаца е посочено като село със 160 домакинства и 470 жители българи.

Българското училище в селото отваря врати през учебната 1888/1889 г.

Според Марко Цепенков в 1898 г. „Селото Блаца /Костурско/ населено йе от 100 кукьи чисти бугари“.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Бугарско Блаца има 555 жители българи християни. В началото на ХХ в. всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. Според Гунарис  през 1902 г. от 80 семейства, само едно се било обявило за гръкоманско, но през 1903 г. техния брой бил 30 гръкомански срещу 50 екзархийски. По всяка вероятност, тази негова информация се отнася за селото след

Илинденското въстание, когато войската,  която подпалила с. Вишени, същия ден опожарява и Б. Блаца. Населението избягало в мест. Рид, където било заобиколено от войската, и там били  извършени не малко жестокости. В близост до селото в гората били отвлечени 50 жени и моми от турските войници и били държани от тях 20 часа.

В селото били изгорели 70 къщи на 21.VІІІ.1903 г. А малко по-късно се  появили и хората на митрополит Германос Каравангелис, които раздавали заявления за преминаване към Гръцката патриаршия, с обещание за защита от турците.                       

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище, където се учат 46 ученика, обучавани от един учител..

Гръцката статистика от с. г. представя селото като чисто българско със 650 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Б. Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.

Според списъка от  1913 г. в селото живеят 424 жители, от които 216 мъже и 208 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич през 1920 г. в селото живеят 55 славянски християнски семейства.

Преброяването от с. г . отчита 264 жители, от които 96 мъже и 168 жени, разпределени в 61 семейства.

През 1927 г. селото е прекръстено на Оксия. В 1928 г. в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция^. или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 г. 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 218 жители, 104 мъже и 114 жени, В 1932 г. се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.                                                                                                            

Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 277 жители, от които 144 мъже и 133 жени.

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”.

Статистиката от 1945 г. посочва, че от 265 – те жители има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва - 173 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада..                     

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 122 жители.

Днес на няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1200 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

архимандрид Павел Симеонов – делегат е на Първия църковно – народен събор от 1870 г. в Цариград; завършва семинарията в Халки;  още като ученик започва да работи за разпространението на българщината; подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в селото;

през 1876 г. е произведен в архимандритски чин; обикаля Костурска епархия и се бори с гъркоманството;  като дякон придружава екзарх Антим І във Видинската епархия в 1878 г. по-късно става гръцки владика. / виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.14,31; Петров,П. и Хр. Темелски, Църква и църковен живот..., http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html /

Анастасов, Кузман – роден 1884 г.; с І завършен клас; по време на Балканските войни служи във 2 рота на 9 Велешка дружина, 2Х.1912- 10.VІІІ.1913 г, награден с орден „За храброст” /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.22,66/

Башов/Бошев/, Михаил Петров – роден ок. 1824 г; при опожаряването на селото от турските войници при потушаването на Илинденското въстание е убит с щик на 21.VІІІ.1903 г. в селото. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с274; Чекаларов, В. Дневник...,с295./

Блацки, Кръсто – участник в групата, която трябва да се включи в революционните борби на Костурско в предилинденския период водена от Ив. Попов; удавил се в р. Саламбрия. /виж: Из архива на Гоце Делчев ..., с.600./

Бутков , Мано – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Вангелов, Илко – роден през 1871 г. ; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Василев , Коста /Гори гащи/ – напуснал турския аскер; член на ВМОРО, революционер; проявил особенна храброст и заслуги в битката  при Псодерската кула. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 156,241; Дневник на костурския войвода...,с.94,299; Освободителното движение в Македония...,с. ХVІ./

Влахът - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис./ виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Гирувица - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.90./

Гйовева, Трифунка – родена през 1854 г.;  заклана по време на Илинденското въстание при нападението на турците над селото. / виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Голичов, Пандо Костадинов – убит на 21.VІІІ.1903 г от турците, като тялото му е промушено с щик./виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,с295./

Данаилов (Дамянов), Иван К. – учител в Мокрени през учебната 1903/1904 г.; убит край местн. Голям чифлик на един час път от Костур на 14.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34,57,96./

Дамянов, Димко - учител в с. Българска Блаца през 70 – те години на ХІХ в. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.14. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Дамянов, Константин – роден през 1850 г; български просветен деец; учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер, Цариград; дълги години учителства в Костуско и Леринско; през 1885 г. е вкрана в Корчанския затвор под натиска на Костурския гръцки владика Кирилиос; след като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 г. е принуден да се изсели в България; установява се в Русе, където е починал през 1927 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък ..., с.79; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.35,; Чекаларов, В. Дневник...,с.140,150; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27; Освободителното движение в Македония...,с. ХХ. /

Дачо – майстор – дърворезбар, изработващ украса на тавани. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.75./

Джайкув, Андрея - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.89./

Димитров, Васил - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Димитров, Глигор –роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Димова, Кираца – отведена в гората и 20 часа подложена на обезчестяване от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Еневски, Спас Колев /Колита/ – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж:Ипр.,1983, кн.3, с.127; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Иванов, Васил - успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml../

Иванов, Леонид - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Илия – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Катин, Насе – роден около 1872 г.; член на ВМОРО; подвойвода при леринския войвода Дзоле Стойчев; отговарящ за Буфколският район преди младотурската революция. /виж:ИДА,1992,т.64, с.133./

Киров/Кириев/, Атанас/Насо/ Василев – ученик; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; бил е болен  и разсечен части в селото. виж: Ипр.,1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Колева, Киряка – отведена в гората заедно с 50 жени от селото и 20 часа била подложена на опозоряване по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Колигов, Стасе – отвлечен за откуп от хайдушката дружина на Митре Търпин и Христо Костевски. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Колйов, Анастас – роден през 1833 г.; промушен с щик по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Костандова, Катерина Василева – родена през 1900 г.; народна певица; правен е запис с нейни изпълнения от Николай Кауфман. /виж:http://musicart.imbm.bas.bg /karton.asp?zapisID=92./

Константинов, Васил – учил в Българската класическа гимназия в Битоля.   (виж: Ил.Илинден, 1934, бр.58,с.11./

Костадинов,Тръпче – роден 1828 г.; убит от турците на 21.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Кузмова, Анаста – родена през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Кузо  – който е отнесъл откупа за роднината си Стасе Колигов на хайдушката дружина; помъчил се да ги измами като им занесъл вместо 100 лири, 100 медни петаци и ги предал на потерджии; след това бил наказан от хайдутите като му отрязали носа и ушите. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография,с.16. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf)/

Кулигув, Маньо - споменат в спомените на Лефтера Ристовска от Черешница пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с.87./

Личин, Васил – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана; подпомогнал финансово издаването на спомените на Ив. Михайлов, том ІІ и т.ІІІ. /виж: Михайлов, Ив.. Спомени, т.ІІ,с.16;т.ІІІ,с.12./

Манолов, Анастас – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни служи в в 1 рота от 6 Охридсдка дружина,1.Х.1912-  10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.420,578/

Митрев, Марко – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Накев/Власие/, Стерйо – роден 1891 г.; промушен с щик от турските войници на 21.VІІІ. 1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Наков, Христо – през есента на 1900 г. е избран за член на околийския комитет на ВМОРО; по време на „Иванчовата афера” през 1901 г е арестуван  и лежи в Корчанския затвор;през 1903 г. е амнистиран и излиза от затвора; член на Българската църковно – училищна община; убит на 27.2.1905 г. /виж: М. Николов, Революционното движение...,с.56,84,159,172; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.96./

Николов, Стефан  - роден на 27.12.1860 г.; 12-13 годишен се заселва в гр. Фердинанд; работи като слуга в кръчма; взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”; няколко пъти е избиран за общински съветник; в периода 1897 – 1899 г. е кмет на града, през неговият мандат

е създадена градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.); умира на 23.9.1952 г. в Монтана. /виж: http://ogostanews. blogspot.com/2011/09/1897-1899.html./
Пандов, Димитър – роден през 1891 г.; ранен по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Пандова, Деспа /Доста/– родена през 1853 г.; ранена от турските войници по време на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов, В. Дневник...,295./

Пандова,Тана – родена през 1889 г.; ранена по време на Илинденското въстание от турските войници. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Пишмиров, Досо /Теодоси/Димитров  – убит от турските войници на 21.VІІІ.1903 г промушен с щик; роден  ок.1823 или 1841 г. /виж: Ипр., 1983,кн.3,с.127; Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмиров, Пандо Николов  – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1848 г. /виж: Ипр.,1983, кн.3, с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Пишмирова, Дота – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.1983,кн.3, с.127./

Плястев,Стефо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127./

Попдинов, Кузо/Кузман/ - роден през 1875 г; дядо му Василий е бил гръцки владика на Смирна; завършва гръцка гимназия през 1899 г, и е учител в родното си село; във връзка с „Иванчовата афера” от 1901 г е арестуван и осъден на 101 г; лежи в Корчанския затвор; амнистиран през 1903; участва в Илинденското въстание като войвода на чета и ръководи Блацката центрова чета; след края на въстанието заминава през Гърция за Варна; в края на 1905 г. пристига с чета в Костурско; води ожесточени сражения с гръцките андарти; предаден, за да не бъде заловен се самоубива на 18.ХІ.1907 г. в с. Черешница; женен с четири деца./виж: в.Вечерна поща, 1908, бр.2291; в.Илинден,1924,бр.5; в.Македонска трибуна,1932, бр.302; сп.Ил.Илинден,1928-1929, бр.4,с.12;Борбите в Македония...,с.585; Хр.Силянов, Освободителните...,т.І, с.303; Четите...,с.39.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник..., с.298; Дневник на костурския войвода...,с.102,109./

Ристов, Петре – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Саферова, Нунта Атанасова /Томева/– убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3, с.127; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Сеферов/Саферов/, Пантелей/ Панайот, Пандо/  – роден през 1891 г; студент, по време на Балканските войни служи първоначално в инженерно-техническата част на МОО, а по – късно в 1 рота от 5 Одринска дружина на МОО; след края на войната завършва образованието, а по – късно специализира; рисува предимно пейзажи; автор е на стенописите в българската църква в Истанбул „Св. Димитър“. починал през 1977 г. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.610; http:|| bg.wikipedia. org.|w|index.php?title=1467034 /

Стерьов /Стериов/, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки като десетар. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE% D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9 A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/

Стерьов /Стериов/, Пандо - убит от гръцките андарти на 23 юни в пл. Вич. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Стефанов, Пандо – убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118./

Турдиев/Стумбев/, Илйо – убит от турците на 21.VІІІ.1903 г ./виж: Ипр.,1983,кн.3 , с.127; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Христо – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362./

Христо – кмет на селото; убит край с. Тихолища от неизвестни нападатели връщайки се от гр. Костур. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.56./

Христов, Георги – ранен, но успява да се спаси от гръцки андарти, когато негови съселяни са убити в пл. Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Христов, Иван - убит от гръцки андарти с тъпата страна на брадвата на 10.6.1905 г. в планината Вич. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.118; http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Цалкин/Цалов/, Петър Кузманов – убит от турската войска при нападението над селото му на 21.VІІІ.1903 г.; роден през 1843 г. /виж: Ипр.,1983,кн.3,с.127; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с274; Чекаларов,В. Дневник...,с 295./

Чалмова, Елена Атанасова/Трифуновица/ – убита от турците на 21.VІІІ.1903 г.; родена през 1878 г. /виж: Ипр., 1983, кн.3,с.127;Георгиев,В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.274./

Чамнов, Вангел – роден през 1886 г.; убит при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Чекамдонов, Иван – роден през 1840 г.; заклан от турските воници при унищожаването на селото по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 295./

Шапарданов, Атанас – главен учител в Устовското народно училище; активист на Тайното революционно братство, след сливането му с ВМОРО, става нейн член; убит е през 1901 г. от началника на Чепеларския революционен пункт Костантин Антонов. /виж: Караманджуков, Хр. Западно тракийските българи..., с. 41,108-112./

Шапарданов, В. - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

Шапарданов, Кузман – роден през 1849 г; български просветен деец; учителства в тракийския гр. Фере; през 1877 г. е заподозрян в сътрудничество с настъпващите руски войски и е затворен; след освобождаването му учителства в с. Церово и в родното си Костурско; многократно арестуван и затварян поради конфликт с гръцките църковни власти; починал през 1893 г. / виж: Куманов, М. Македония. Кратък..., с.98; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.27,32; Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)..., с.47.  /

66.Шапарданов, Тома – роден около 1885 г.; син на К. Шапарданов; участва в Илинденското въстание; в периода 1904 – 1912 г. е учител в Костурско; в периода 1919 до 1936 г. се отдава на събиране на материали за Костурско и за тяхното публикуване; касиер на Костурското братство, а през 1937 г. дори е негов председател. /виж: Чернески, Ч. Кой, как и защо разпиля..., с.52; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите...,с.34./